Църквата почита паметта на свети Харалампий

Православната ни църква отбелязва паметта на свещеномъченик Харалампий Чудотворец - светец от първите векове на християнството, който и до днес е почитан като настойчив застъпник за хората при болести, бедствия и всякакви тежки беди. Църковните свидетелства разкриват непоколебимата му вяра и мъжество при мъченията, на които бил подложен в старостта му, както и горещата му молитва за всички хора - Бог да им даде здраве, душевно спасение и да умножи земните им блага. В богослужебната традиция е установено при различни случаи на злострадание да се чете молебен канон към св. Харалампий, а днес, в деня на неговата памет, да се освещава първата реколта мед, информира БНР.

Скъпият на много вярващи сърца св. Харалампий е живял през втория и началото на третия век. Бил епископ в Магнезия, град в гръцката област Тесалия. По онова време римският император Септимий Север предприел гонения срещу християните. Без страх епископ Харалампий изповядвал вярата си и се стараел да отклони хората от идолопоклонството. Бил изправен на съд и напразно увещaван да се поклони на езическите богове. Бил предаден на мъчения. Стъргали тялото му с железни куки. Раните му заздравявали по необичаен начин. Свидетели на твърдата му вяра и чудните изцеления, мнозина повярвали и приели мъченичество. Мъжествено, сякаш недокоснат от страданието, с Божията сила св. Харалампий изцерявал болни и правел много чудеса.

"Идолопоклонството го е изобличавал – по това може много да се разсъждава. Кои са днешните идоли на човека."

Знаменателни са и последните мигове от живота на Христовия страдалец. Той издъхнал недокоснат от меча на палача с молитва към Бог за хората. "Господи, - казал той, четем в житието на св. Харалампий, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!"

Преди да бъде посечен, Христос се явява на Харалампий и го пита какво иска.

"Там, където ще се почита моята памет, да няма глад, мор, епидемии. Да има душевно и телесно здраве и просвещение на хората."

Великото дръзновение на св. Харалампий да се застъпва за хората, потънали в беди и немощ, намира израз на надежда и упование в църковните молитви към светеца. Те са зов за закрила от междуособици, земетръс, наводнения, войни, огън и меч, глад и неволи, и от всяка напаст.

С магнезийския чудотворец се свързват и очакванията предстоящата земеделска година да е плодородна. Неслучайно на празника на св. Харалампий се освещава първият мед, а свeщеномъченикът е покровител на пчеларите.

"Цяла година се ползва за здраве – по една лъжичка, по две, при болест. Пчеличките са пример и за трудолюбие, и за организация и много може да се поучи човек от тези божи творения."

Неслучайно в България има много храмове, посветени на светеца чудотворец, а с тях са свързани доста любопитни предания.

Църквата "Свети Харалампий" в Черногорово, Пазарджишко, е построена през 1863 г. от Уста Коста от село Устово (днес квартал на Смолян) и е изографисана през 1864 г. от Алексий Иконописец. Сред стенописите има една уникална сцена от неизвестен зограф, изобразяваща три синджира роби. 

Възрастни хора в района разказват и нещо доста знаменателно. През февруари в деня на светеца от гората излизал голям елен. Според едно от тълкуванията той се е принасял в жертва за светията мъченик.

Легенда

Cтapa лeгeндa paзĸaзвa ĸaĸ ce e cтигнaлo дo пocтpoявaнeтo нa xpaм „Cвeти Xapaлaмпий“ в гpaд Ceптeмвpи. Двaмa хайдути шeтaли из paйoнa в средата на XIX век. Като остарели и се оттеглили от комитлъка, peшили дa пocтpoят цъpĸвa зa oпpoщeниe за неволните си грехове. Eдиният oт тяx дал зeмя, a дpyгият приготвил пapите. Останало само мecтнитe xopa да издействат разрешение от тypcĸия бeй. Тoй обаче взел, че отказал. Бeят имaл 18 дeцa, caмo мoмичeтa. Страдал, чe нямa нacлeдник, a и знаел за пoдигpaвĸите зaд гъpбa му oт вoйницитe. Дoшлo вpeмe дa мy ce poди 19-o дeтe. Затова повикали жената нa eдиния oт ĸoмититe, ĸoятo билa мecтнaтa aĸyшepĸa. Tя ce ĸaзвaлa Heдeля и пъpвa cъoбщилa нa бeя нoвинaта, чe най-сетне имa мoмчe. Вън от себе си от радост, той дал дума дa изпълни вcяĸo нeйнo жeлaниe. Heдeля пoиcĸaлa oт нeгo дa дaдe paзpeшeниe дa ce пocтpoи църквата. Хpaмът бил построен за изключително кратко време и оcвeтeн пpeз 1871 гoдинa.

Хитрост

Постояването на възрожденската черква „Свети Харалампий“ в пернишкото село Лобош също е свързано с любопитни обстоятелства. През 1840 г. родолюбивите лобошчани изпитали потребност и от нов храм. Старата селска черква била твърде малка, отдалечена и съвсем порутена. Тогава по инициатива на Тоне Младжов Гречки бил основан комитет с цел построяване на черква в самото село.

Но тъй като тогавашният турски закон позволявал да се строят християнски храмове само на мястото на по-стари такива, бъдещият екзарх Антим предписал на архиерейския наместник да извърши заедно с турски представител подобна проверка. Лобошчани прибегнали към хитрост. Те заровили на мястото дялани камъни, които да свидетелстват за съществуването на стара черква, отдавна съборена и затрупана. Комисията повярвала и подписала разрешение за строеж. А той започнал веднага и към 1857 г. черквата била готова.

Мараша

Но най-голямата и красива църква с името на ранно християнския духовник се намира в Пловдив. Построена е още в началото на XIX в. в квартал „Мараша“. През 1874 г. тя е изцяло обновена с щедрите дарения на членове от прочутия тогава в града кафтанджийски еснаф. Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Размерите на храма не са големи - 20 на 12 м, но въздействието на архитектурата е внушителна заради извисения на 14 метра осмостенен купол, изграден върху свода на средния кораб.

Подът е покрит с мраморни плочи. Олтарът е украсен с резбован иконостас от втората половина на XVIII век, а царските двери са от края на XVII в. Храмовата икона, посветена на свети Харалампий, е дело на прочутия зограф Станислав Доспевски. Иконите „Света Троица“ и „Свето Благовещение“ са рисувани от Стефан Андонов-Пазарджичанин. Скоро след Освобождението, през 1878 г., Атанас Гюдженов, баща на големия живописец Димитър Гюдженов, поема работата по изписване на черквата.

След Освобождението църкви с името на светеца са построени в Хасково, в село Варненци, Силистренско, и в Шабла.

Делим мощите му с Гърция

В България култът към този светия е изключително разпространен. За това свидетелства фактът, че негови мощи се съхраняват в десетина храмове в цялата страна, както и в Троянския манастир „Успение Богородично“. В „Свети Седмочисленици“ в София се пази малкият пръст на дясната ръка на чудотвореца. В смолянския храм "Света Неделя" също има частица от светите му мощи.

В съседна Гърция нетленната му десница е обект на религиозен туризъм. Тя се намира в манастира „Успение Богородично" в Калаврита, Пелопонес. Главата на чудотвореца се пази в Метеора. Частица от нея привлича поклонниците и в Неа Ираклия на Халкидическия полуостров.

Изчочник: https://telegraph.bg/