Анастасия следвала примера на своя учител Хрисогон
Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон. Но той й предал друго безценно съкровище - той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог.
Анастасия още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за богат и знатен римлянин езичник, груб и жесток. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Мъжът й я затворил, като я лишил от всякаква възможност да помага на нещастните. Доведена почти до отчаяние, Анастасия тайно написала писмо на бившия си учител Хрисогон, затворен в тъмница за вярата Христова, и като му описала страданията си, просила неговите молитви. Хрисогон, отговаряйки й с писмо, я убеждавал търпеливо да понася изпитанията и на Бога да възлага надеждата си.
Скоро след това мъжа й бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните.
В това време било подигнато тежко гонение против християните. Диоклетиан (284-305 г.) повикал при себе си в Аквилея стареца Хрисогон. За него му били говорили, че той в Рим укрепява християните във вярата. Императорът го съветвал да се поклони на боговете, но след като се убедил, че не може да го склони да се отрече от вярата си, заповядал да го накажат със смърт.
Анастасия продължавала да върши милосърдни дела. Управителят всячески се опитвал да я унищожи, но Господ винаги й помагал да избегне смъртта. Накрая я привързали към четири стълба и я изгорили в 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.

