„Малките“ неща правят голяма сянка

Неравенство в математиката е съотношение между величини с различна стойност. Негови синоними са отсъствие на равенство, безправие, неправда, несправедливост, дискриминация, неравноправие. Понятието може да има смисъл в материалния свят, социалния живот, във възможностите за публична изява или в други области. Т.е. това не е само понятие от математиката, а отношение с човешки образ.

23-ата национална среща на фондация „МОСТ“, организирана от Юлия Пискулийска, отново събра в курорта "Албена" лекари, учени, фармацевти, здравни медиатори и журналисти от цялата страна. В срещата участваха: професор Радка Аргирова, доцент Нигяр Джафер, доцент Росен Калпачки, доцент Андрей Андреев, д-р Тихомир Мустаков и още много специалисти от различни области на медицината. Срещата бе по под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова, а за първи път бе посетена и от министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева. Всички най-сърдечно приветстваха професор Ивайло Търнев, завеждащ Клиниката по нервни болести в Александровска болница и дългогодишен участник в събитието, за неговия рожден ден на 28 септември. Представена бе и изложба, посветена на Татяна Лолова, доскорошната емблема на тези срещи.
Участниците в събитието получиха и новата стихосбирка на Юлия Пискулийска с многозначителното заглавие „Игра на минало“. Ключов акцент в разискванията по време на срещата бе неравнопоставеността в здравните услуги. Традиционно интересът към тази проява в "Албена" бе много голям заради авторитетните участници в нея и заради проблемите, които спъват понякога усилията на медицинските специалисти в търсене на по-добро здравеопазване в бедна България.
Неравнопоставеността в здравеопазването е една от най-уродливите сфери на неравенството. Не говорим за страни, които са сред най-бедните и боледуващи в света, става дума за страна от ЕС в ХХI век. Става дума за България… В която неравенството по отношение на здравето не само не намалява, а се увеличава, по думите на Нигяр Джафер. А тя и като политик, и като лекар знае най-добре за какво става дума.
Специалистите поставиха актуални теми за очаквани вирусни епидемии, новости в диагностиката и лечението на рака, достъпа до здравеопазване у нас, обсъди се и работата по първия български геномен проект. Достатъчно е да споменем само две сфери от здравеопазването, за да лъснат всичките проблеми, които са общи за системата – инсултите и ракът. Някой нарече МЗ Министерство на болестолечението.
Оказва се, че за борба с най-честите заболявания у нас, които са и най-скъпите, каквито са инсултите, няма национална програма, изтъкна доцент Калпачки, завеждащ клиника в болница „Света Анна“. Според статистиката на всеки 10 минути един човек получава инсулт. През 2022 г. от инсулт са пострадали над 45 000 души – един средно голям град.
В България един пациент има значително по-малък шанс да оцелее след трагедията, отколкото във Франция, примерно. Нашата страна беше последната, която създаде специализирани центрове за лечение на мозъчни удари, но май функционират само на книга, смята д-р Калпачки. Тромбектомията е модерен метод за механично отстраняване на съсирека – тромба. Но до тази високоспециализирана интервенция достъп имат само шепа хора. Причината е липса на пари. Здравната каса не поема разходите за този метод поне досега, а консумативите са много скъпи – около 10 000 лева. Иначе резултатите са направо сензационни. Пациентите се връщат към активен живот, не остават инвалиди, могат да работят както преди. Но до тази „благодат“ се стига като по пътека в джунглата, по която пациентите търсят пари за оцеляване. Независимо дали са още млади или в напреднала възраст. И тъй като разходите са най-важни в случая – по-добре да си мре човек… Д-р Калпачки добави тъжната статистика – в България от инсулти се умира четири пъти по-често, отколкото в Европа. А иначе специалистите по света говорят за предотвратима смъртност… Когато се поставят тези проблеми за по-доброто лечение в тази сфера, политиците отговарят така: какво ни занимавате с инсулти, сега имаме други проблеми. Може би да стъкмят поредното правителство…
У нас най-често важи правилото болестта да се открива трудно и късно, а лечението – скъпо. Но, ако чакаме пазарът да ни оправи, ще става по-зле, прогнозира професор д-р Петранка Троянова, водещ онколог-специалист. Хората се стряскат от цената на лечението, смята още тя. 14 области нямат нито един лекар-онколог, не всички пациенти с рак са еднакво третирани, отделни райони са без достъп до специализирано лечение. Няма кадри, няма пари, няма селско здравеопазване. Изследване от 2023 година сочи: 62 процента от пациентите смятат, че ракът се лекува по-добре в чужбина. Затова и борбата с рака у нас е белязана с нарастване на смъртността, а специалистите вече споменават за лечение на други болести с вируса на рака.
Която и област на здравеопазването у нас да погледне човек, симптомите са много близки – липсата на еднакъв достъп за всички, недостиг на финансиране, липса на кадри. До една-две години, например, системата ще колабира заради липса на медицински сестри, сочи една от прогнозите. Всичко това ни отдалечава все повече от така наречения златен час в спешната медицина.
Когато „малките“ неща хвърлят големи сенки, вървим към залез, обича да казва очният специалист доцент Андреев. Дали? Човекоцентричният модел на здравеопазване у нас е още твърде далече. Нищо, че здравето не е привилегия, а човешко право.