Здравна реформа? Забравете!

По данни, изнесени в предаването "Референдум" на БНТ преди изборите на 4 април, 83% от българите поставят на първо място по значимост реформата в здравния сектор. Числото е впечатляващо, но не по-малко важни са останалите 17%, на които не се обръща внимание. А там са лицата, които решават дали да се сбъдне желанието на внушителното мнозинство. Обикновено преди и след избори сме свидетели на некоректна игра, в която едната страна силно желае, другата щедро обещава, но когато идва време да даде, проявява идейна и друга немощ. С появата на партии, чието верую е демонтаж на статуквото, проблесна искрица надежда, която бързо угасна, тъй като бързо се разбра, че те вече носят статуквото в себе си. Едно от потвържденията видяхме при конституирането на комисията по здравеопазване в 45-ия парламент. За да привлекат избиратели, редица партии - стари и нови, включиха в своите листи медици, станали популярни в битката с вихрещата се пандемия. След изборите ги пратиха в комисията, без да се замислят, че така блокират изпълнението на предизборните си обещания. Съдейки по изявленията, 46-ото НС няма да донесе нещо съществено и в най-добрия случай ще бъде рафинерия на статуквото.

* * *

През годините, с усилията на политици, лидери на синдикални и пациентски организации, социолози, политолози, репортери и водещи в електронните медии, у нас се утвърди порочен алгоритъм за това как се правят секторни реформи. Когато се заговори за промени, всички като по инстинкт обръщат взор към секторните експерти: медиците в здравеопазването, юристите в правораздаването и т.н. А това са авторите на статуквото, които с поведението си ясно показват, че нямат намерение да се разделят с него. Доказателство са псевдопромените през последните 20 години, които не засягат същността на порочния модел, а по-скоро задълбочават кризата и подсилват нуждата от реформи.

Кои са пороците?

- Секторните експерти имат нужната квалификация да извършват специфичните за сектора дейности, но не и да обсъждат сектора като обществено отношение. При липсата на такава квалификация се разчита на личния опит, но от древността се знае, че от гледната точка на опита истината е парадоксална. При това положение решаващ метод в хода на реформите става волунтаризмът.

- В секторите не постъпва информация отвън. Те се превърнаха в затворени системи и започнаха да деградират, а обществото се превърна в техен придатък и заложник. В страните с развити обществени отношения е утвърдено разбирането, че мястото на медиците е в лекарските кабинети, на юристите - в следствените отдели и съдебните зали, а реформите са територия на политиците. В САЩ реформата в здравеопазването е обект на трипартидната система - политици, синдикати и бизнес, които с времето са подготвили експерти, способни да обсъждат сектора съобразно обективните нужди на обществото. У нас до 1989 г. решения се взимаха в ЦК на БКП, узаконяваха се в НС и се изпращаха за изпълнение в МС и МЗ. Такава е логиката.

- Секторните експерти са обременени с лични, групови и съсловни интереси, което стеснява тяхната способност да гледат на сектора безпристрастно. Какво да очакваме, след като партийните съвети по здравеопазване са съставени изключително от медици, на които порочният алгоритъм абсурдно - чрез комисиите в НС, поверява законодателната функция за сектора. Трябва да сме много наивни да смятаме, че в този вид здравната комисия в НС не би узаконила всяко стигнало до нея съсловно щение. Пример в нова отношение е Законът за здравното осигуряване.

* * *

Очевидно, сред 17-те процента няма субект, който да постави пациента в центъра на системата, въпреки клетвите в противното. Да не виним секторните експерти, които в статуквото виждат осъществени своите интереси, а в порочния алгоритъм - възможността да ги узаконяват. Удовлетворен е обслужващият здравеопазването бизнес, на който там е предоставена удобна ниша. Различно е с останалите. По презумпция социолозите, политолозите и водещите в електронните медии са непредубедени, но, за беда, са подвластни на грешния алгоритъм. Създаден през 90-те години, когато политиците, вместо да излъчат от своите среди лица, които да се специализират в проблемите на отделните сектори, недалновидно оставиха това на секторните експерти. Вярно е, че като депутати те изпълняват политически функции, но го правят с манталитета на секторната общност, често следвайки неприсъщи на хуманната професия мераци. Пациентът винаги е на заден план. 

Как да се освободим от порочния алгоритъм 

и от статуквото? В противостоянието 83/17 комфортът на малцинството е нарушен. В средите на давещите се е разработен проект за всеобхватна здравна реформа, който се превърна и в тест за отношението към здравето на нацията. Изпратен бе на редица стожери на статуквото: политик с висок статус; членовете на комисията по здравеопазване в 44-тото НС; ръководството на МЗ при управлението на ГЕРБ; четири партии с предложение за дискусия за перспективите пред сектора и на още няколко лица, свързани с темата - с молба за мнение. Тъй като не е подготвено за дебат, а и не го желае. статуквото отговори с мълчание. Проектът бе изпратен и на настоящото ръководство на Министерството на здравеопазването с идеята, че разговорът за бъдещето в най-голяма степен ще осмисли неговото кратко управление. Смразяващият отговор "Кабинетът на служебния министър не предвижда провеждането на дискусия по посочената тема" свидетелства, че статуквото не допуска внушения отстрани. Моделът не се нуждае от промяна, а следва да се разруши и по-скоро да бъде забравен.

Какво предлага проектът? 

- Верижна реакция от положителни промени във всички сектори;

- Превръщане на здравеопазването от фактор на във фактор срещу негативната демографска тенденция. Ежегодно в болниците умират много хора, които са могли да бъдат излекувани - факт, който се посочва и в докладите на ЕС;

- Нова визия: ако сега родното здравеопазване е обект на негативни оценки и сравнения, в близко бъдеще да се превърне в обект за подражание;

- Съобразяване на сектора със закона за динамиката на дейностите, който повелява: чрез промоция на здравето, профилактика и ефективен мениджмънт да рационализираме и чувствително да съкратим обема на лечебната дейност, като същевременно подобрим здравните показатели на населението;

- Институционализация на профилактиката и промоцията на здравето;

- Създаване на корпус от професионални мениджъри, които ще поемат управлението на сектора;

- Широко приложение на информационните технологии в медицината;

- Модернизация на диагностиката и лечението;

- Премахване на непознатото в миналото отложено лечение и свързаните с него лимити;

- Отказ от клиничните пътеки и лечение, съответстващо на нозологическата (според учението за болестите) определеност на пациента;

- Здравно осигуряване на зъболечението наравно с медицинските услуги;

- Премахване на доплащанията при лечение на здравноосигурени лица;

- Пълна държавна защита на женския фертилитет и мъжката потентност;

- Безплатни лекарства по рецепти на НЗОК;

- Справедлива и гъвкава структура на доходите в сектора: възнаграждения в размер от 1,5 до 8 минимални работни заплати;

- Децентрализация на НЗОК - създаване на 4 регионални поделения с ефективна конкуренция между тях;

- Превръщане на НЗОК в самостоятелна и независима от политическата конюнктура институция, с пряк, публичен избор на ръководните органи;

- Обединяване на сегашните 11 закона в Кодекс на здравето;

- Създаване на външен на здравните институции орган за контрол. Препоръчва се разкриване на федеративен комитет за контрол с отделни дирекции за всеки сектор;

- Категорична промяна в съотношението "публични - лични разходи" на гражданите - от 52-48% сега, до 90-10%, с което здравеопазването ще престане да бъде фактор за обедняването;

- За оптимална се определя здравната вноска, която съответства на конституционния идеал за безплатни грижи и на съвкупната цена на услугите;

- Деприватизация на всички структури, работещи с НЗОК;

- Категорична промяна в отношението към пациента, която пронизва целия проект;

- Детско здравеопазване - с фундаменталната задача да постави основите на модерно здравеопазване чрез култивиране на промоцията на здравето като устойчива поведенческа нагласа на всички граждани;

- Инициатива за общ план на ЕС в областта на епидемиологията, който заедно със закона за динамиката на дейностите да залегне в основата на бъдещото европейско здравеопазване.

* * *

Проектът има системен характер. Алтернатива е на статуквото. Справедлив е, тъй като е съобразен с интересите на всички граждани и съсловия и е отворен за дискусия. Подкрепен е с обилна аргументация и план за реализация в близките 8-10 години. Не се изключват обструкции от лица и групи, приспособили се към пороците на осигурителния модел и ползващи облагите на множеството конфликти на интереси. Най-доброто средство да бъдат туширани разногласията е референдумът, но за да се случи той, е нужен политически субект, който да го инициира. Който да заложи на нашето здраве.