Време за връщане на дълговете към историята

В подобни на днешното преходни времена народите и държавите връщат дълговете си, взети от историята. Тези времена са винаги напрегнати и в тях се живее трудно, защото се извършва смяна на епохи и социални системи. Човечеството се прощава с миналото си и не знае още какво го очаква в бъдещето. Тъмно е и почти нищо не се вижда напред и наоколо.
Всички народи и държави в в своето съществуване в историята получават малки или големи политически и социално-икономически кредити под формата на помощи, съвети, включване във военно-политически съюзи, които да използват в развитието си и да преодоляват трудности и несгоди. Каквото и да правят с тези кредити, те трябва задължително да бъдат върнати, като връщането се съпровожда със строг и изчерпателен отчет на всичко сторено и не сторено.

Преди окончателно да настъпи новото време

отчетът е проверяван и оценяван от историята строго, обективно и безпощадно. И ако има основание и причини, бива отпускан нов подобен кредит и народът и държавата му получават правото да продължат съществуването си. Или ще им се наложи да приключат историческия си път и да потънат в небитието.
Съдът на историята е много строг и никой не успява да го подведе или излъже.
Българският народ и неговата държава днес изтърпяват присъдата, която съдът на историята им е наложил. И докато не изплатят дълговете си, заради които тази присъда им е издадена, няма дори и мъничка крачка да направят в новото си битие.
Сега трябва да изплащаме дълга си, натрупан през последните тридесет години, в които под непреодолимото въздействие на политическата реклама се отказахме от миналото си и поехме по един път, наричан “европейски”, за да се приобщим към “Европа”, да заживеем в “европейската цивилизация”, правейки нов цивилизационен избор и споделящи “европейските ценности”.
Историята знае кое и колко от всичко това ни бе наложено като неизбежно и задължително. Но тя знае и кое взимахме угоднически и с увереността, че правейки този избор, ще живеем добре и охолно “като в белите държави”.
Впрочем, цялото човечество сега е принудено да изплати “до стотинка” и

с всички начислени лихви

илюзията с приемането и утвърждаването на модерността, капитала, капитализма и буржоазния начин на живот. И това трябва да бъде осъзнато от народите и държавите, защото този дълг е върху всички и никой друг от тези, които те имат, няма да бъде зачетен като погасен, докато не се осъзнае и възмезди този, за когото говоря. Защото той е резултат от много уродлива гордост, провокирал неудържим егоизъм и жажда за пари и власт.
Буржоазно-капиталистическата социално-икономическа система наложи своите морални ценности заедно с новия начин на устройство на икономиката и обществото, на трудовите отношения и производството и разпределението на благата. Тя излъга човечеството, че признава човека за свободно същество и отваря на всички хора вратите към властта, защото властта “произлиза от народа и принадлежи на народа”. Освен това ги обявява за напълно равни.
Като направи това, Модерната епоха разврати човека и народите, впрегна ги в примката на лъжата и измамата, на неравенствата и глада, насилието и безправието. Злото и сатаната овладяха света и напълно подчиниха човека, лъжейки го, че е свободен с правото на “всичко е позволено”.
Що революции прокламираха равенство, братство и свобода и колко кръв се проля, за да се докаже тази лъжа.

И ето го сега резултата от

многовековното служение на лъжата

Материалният свят е рухнал, а човешката душа е опустошена и разрушена. Човешкият ум е впрегнат в служба на сатаната и отдавна работи за израждането и ликвидирането на човечеството.
Веднага след като буржоазията обяви, че равенството на личността е дадено от природата и че свободата да върши каквото желае, е свобода на човека, отрекъл се от Господа, държавите, които първи тръгнаха по пътя на капитализма, колонизираха Африка, Азия и Америка и направиха техните народи свои роби. Такива бяха буржоазната свобода и равенство. Те ги оковаваха във вериги и ги продаваха като добитък. На всичко отгоре им откраднаха суровините, а робите им работеха безплатно и безропотно.
Всичко това се знаеше и виждаше, но никому дори не му хрумваше да го осъжда като някакво зло. Беше си в реда на нещата: по-силните побеждаваха по-слабите и по-слабите обслужваха по-силните. Това бе всеобщ закон на общественото развитие и не можеше да не бъде съблюдаван.
Най-накрая и ние успяхме да се приобщим в цивилизацията на силните и успелите и да заживеем по този всеобщ закон на общественото развитие. Отказахме се от себе си и станахме европейци, за да изповядваме “европейските ценности”.
Изповядваме ги, но изгубихме традиции, национална държава; езикът ни е съсипан, лишихме се от националното си съзнание, престъпността стана непоносима, насилието е норма на живот. А бедността е обичайно състояние на почти цялото общество. Но без това нямаше да бъдем “европейци” и да живеем “в бяла държава”.

Каквото поискахме, го получихме

Обаче сега трябва да го върнем. Да върнем чуждото, но тогава нищо няма да остане от нас. Защото от своето отдавна се отказахме и се срамувахме от него. Кой го знае сега на кое бунище на историята е захвърлено.
Разбрахме, че това, което ни дадоха, е лошо, противно и унизително. Но дали осъзнахме кое е то?
Общественото недоволство у нас нараства стремително. Хората се оплакват от живота, от липсата на държава, от безредието.
Но от главното още не са оплакват.
А ние него изплащаме с непосилните лихви!
Сега именно са от изключително значение мислещите хора. Те са длъжни да опишат реалното състояние на народа и държавата, да формулират главните проблеми, които имат да решават. Те са хората, които създават общественото мнение. То трябва вече да покаже нетърпимост към всичко, което днес се случва. Но не само заради бедността и мизерията, за материалната нищета, а за всичко, което трови живота, прави го безнравствен, скуден, лигав.
Няма да е лесно, но сме длъжни да се осъзнаем и да се завърнем в себе си. За да спасим това, което е останало...
И да просветне новата надежда, че ще ни има и в бъдеще!