Тайни от люлката на Ренесанса

"Колкото повече живее човек във Флоренция, толкова повече я обича." Тази фраза на великия руски композитор Пьотр Илич Чайковски показва любовта му към италианския град, в който е живял и творил за кратък период от живота си. През 1890 г. именно там намира вдъхновение и започва да пише операта "Дама Пика" по едноименната творба на Пушкин. Вилата, където е живял композиторът, е в най-красивия район на града, намираща се на хълмa San Miniato, на няколко крачки от центъра. Оттам се разкрива прекрасна гледка към река Арно и целия град, а мястото, привличащо тълпи от туристи, е известното Piazzale Michelangelo. Гледайки към центъра, вдясно се вижда зеленият купол на Синагогата, в далечината - грандиозната централна катедрала Santa Maria Del Fiore, на по-преден план изпъква друга величествена катедрала Santa Croce, а до нея се извисява кулата на Palazzo Vecchio - историческа сграда от ХIII век, където е живял по-късно Козимо I де Медичи, херцогът на Флоренция и Велик херцог на Тоскана. Именно по негово нареждане през ХVI век известният архитект на онова време Джорджо Вазари построява двореца "Уфиций". Още през 1581 г. приемникът на Козимо I де Медичи - изисканият и образован херцог Францеско I де Медичи, превръща втория етаж от двореца в картинна галерия, която започва да приема посетители за първи път през 1789 г. при управлението на Великия херцог Пиетро Леополдо.

През вековете на галерията са се наслаждавали десетки милиони хора от цял свят, като само през 2019 г. броят на туристите в нея е бил почти 4,4 милиона, което нарежда "Уфиций" на първо място по посещаемост между италианските музеи.

От лявата страна на галерията, на площад Signoria се намира Palazzo Vecchio, обитаван не само от Козимо I, но превърнат по-късно и в седалище на италианския парламент, в годините между 1865 и 1871 г., когато Флоренция е столица на Италия. Сега там се помещава кметството на тосканския град. Сградата е изключително интересна не само с 95-метровата си кула, проектирана и построена от известния архитект Арнолфо ди Камбио, но и с деветте символа на Флоренция, изрисувани в арките на двореца още през ХIII век. Пленени от красотата на сградата и вътрешността й, много туристи обаче не знаят един интересен факт, а именно за античния римски театър, на повече от 2000 години, който лежи под основите на Palazzo Vecchio. Находката е открита в края на ХIХ век при ремонтни дейности, на дълбочина от почти 10 метра под повърхността на земята. Изумителното е, че античният римски театър е бил висок 26 метра, с диаметър от 100 метра и е побирал около 10 хил. посетители.

Някои от античните разкопки може да се разглеждат благодарение на организирани туристически обиколки. Такива, не по-малко интересни, има и за турове на подземните акведукти на Флоренция. Обиколките са много редки, не повече от 5-6 на година, затова и напливът от желаещи да се потопят в дълбините на града е огромен. Със специално обучени гидове се обхождат каналите, които минават дори под река Арно. Интересни са флорентинските подземия, имат 143-годишна история, а някои от каналите са все още функциониращи и снабдяват с вода райони на града.

Вдясно от кметството, на площад Signoria се намира Лоджията Ландзи, прекрасен музей на открито, побиращ 11 статуи. Всички са мраморни, с изключение на бронзовия Персей, държащ отсечената глава на горгоната Медуза. Една от най-известните скулптури на Бенвенуто Челини е и с любопитна история. Установено е, че тялото на Персей и отсечената глава на Медуза са изработени от различни метални сплави. Главата е от 90% бронз и 10 на сто калай, а в тялото, освен тези два метала, са открити също, макар в малко количество, олово и цинк. Челини е обяснил факта с големите трудности при намирането на бронз. В този момент скулпторът решава да разтопи и  посудата, и металните сервизи, които е притежавал. Така за сплавта на известната статуя в пещта са хвърлени 200 метални кухненски съда. Произведението излиза скъпо на майстора - 10 хил. скуди (средновековна монета - бел. ред.), но от Козимо I са платени едва 3500 скуди. Предполага се, че тогава ядосаният Челини решава да изобрази своя комична физиономия от задната страна на главата на Персей. Много от посетителите и до ден днешен не знаят тази особеност на творбата.

Продължавайки пътя към централния площад Del Fiore, пресичаме подземния античен римски град Флорентия. Археологическите разкопки са много трудни в центъра заради заплахата от разруха на старинните сгради. Все пак има открити части от античния град на 5-6 места, като едни от тях са в подземията на главната за Флоренция катедрала Santa Maria del Fiore и Баптистерията. Великолепният храм крие един малко известен факт, а именно висящи на една от стените строителни инструменти. При завършването на купола между 1420 и 1436 г. създателят му Филипо Брунелески е забравил да прибере две изнесени напред дървени греди и ролка, намиращи се в арката. Инструментите висят непокътнати цели шест века, а минувачите, не знаейки за съществуването им, ги приемат като част от архитектурата на високата 116 метра катедрала.

Тайните и непознати кътчета на Флоренция са многобройни, интригуващи и грабващи с историята си, преплетена с великолепните произведения на изкуството, дебнещи от всеки ъгъл. Много са и творците, намерили вдъхновение в тесните улички и каменните ренесансови сгради. Един от тях е и Стендал, който казва: "Достигнах онова ниво на емоция, в което се преплитат въодушевлението, породено от изкуството и страстта. Излизайки от Санта Кроче (голяма флорентинска катедрала - бел. ред.), усетих сърцебиенето си, а животът в мен бе повехнал, стъпвах несигурно, в страха си да не падна."