Сага за хуманоиди

Поредната рекламна пауза за Българското Черноморие, обсебено предимно от украинци и малцинства. Горите, зеленината, храстите и цветята, които наистина някога го правеха живописно и прохладно, вече старателно са изсечени. На тяхно място се извисяват бетонни изобретения, безвкусно оформени, безстилни и неприятни за погледа на всеки средноинтелигентен човек. Навсякъде слушаш спомени за миналото от онези, които все още го помнят. Целта обаче е всичко нормално да се забрави. Красивата ни страна да се превърнe в територия за бизнес и хазарт. И бързо напредваме...
Съвременните деца вече не знаят какво е морски бряг. Плажовете са окупирани от шезлонги и чадъри, но не за удобство на хората, а за печалба. Няма къде да сложиш собствен чадър. Бизнесът измести човека. Та за какво им е той - нали вече създаде изкуствения интелект, който засега, подпомагайки някои човешки дейности, прави нелепи гафове и умело обърква "картите". А някои предано му се доверяват и така, стимулирайки го, му помагат бързо да расте.
"Всеки с времето си" - ще кажете целомъдрено. Денонощно медиите говорят за нестихващите войни; за разруха и унищожение. А у нас всичко, постигнато в течение на десетилетия, бе разрушено с един замах и то без война... 
Стряскаш се често нощем, когато празниците на мутрите озаряват небосвода с необозрима заря. Често тя се повтаря и потретва. Някои имат "бол" пари - ще каже Бай Ганьо. Защо да не ги изстрелват във въздуха. Това забавление се оказа измежду приоритетите на демокрацията. Посред нощ изведнъж сънят на децата ни се прекъсва от гръм и въздушни удари: така започва нечие пиршество на духа, обикновено след количества алкохол и чалга. Да не говорим за замърсяването на въздуха и водата, което фойерверките оставят след изгарянето си. А спящите чайки, стреснати в съня си, неистово крещят с часове и летят, уплашени, в хаотични кръгове. Ето че и те са принудени да участват в пиршеството.
На сутринта се отказваш доброволно от препълнения плаж на т.нар. вече град Равда и отиваш на брега едва в 18 ч., когато тълпите го напускат. Но и тогава хуманоидите не ти дават покой. Започват да трескат чадъри и шезлонги, за да те подсетят да се махнеш. А една товарна кола се движи  непрестанно напред-назад и издава истеричен шум, далеч над нормата за понасяне на подобни децибели от човешкото ухо. "Ами след ядене на царевици, сладоледи..., пиене на течности, пушене на цигари някой би трябвало да почисти" - си мисля аз добронамерено. Но когато си тръгвам, забелязвам, че целият боклук остава на същото място. Ако не бях участник в тези събития, а някой ми ги разказваше, нямаше да повярвам. Толкова абсурдно звучи тази сага за хуманоиди.
Предварителната информация, с която медиите ни подканват да летуваме на нашите морски курорти, напълно се разминава с онова, което обстоятелствата поднасят на място. И всеки момент си изненадан и шокиран. Егати почивката! Да не говорим за безбожните цени дори на салатите в заведенията. Тях ги плащат всяка вечер само богати сънародници и украинци, които тук са закупили много скъпи къщи и апартаменти. А тези, които са с нашите финансови средства, непрестанно пълнят автобусите за екскурзии до съседни градове и туристически атракции. Така че за сънародниците ни възможностите да пътуват из околността са доста ограничени. 

Да се чудиш и да се маеш коя е тази държава, която тотално е загърбила интересите на своите поданици. За тях управляващите и блюдолизните им чиновници се сещат само когато дължат, заслужено или не, някакви сметки, както и по време на избори. И, не дай Боже, да имат дългове! Имената на доказаните престъпни институции и измамници по високите постове се знаят от всички, но те продължават да раздават "справедливост", включително и от трибуната на парламента. Само че докога?..
Всяко нещо има своите граници. "Само глупостта е безгранична" - сякаш чувам думите на любимия ми професор Иван Славов. След дълго чакане успявам да се кача на автобус, в който цената на билета се оказва с 1 лв. по-скъпа, както ми обясниха - заради климатика. А вътре всички пътници си вееха с книги и вестници. Да се питаш за кой климатик става дума.
Бягам от Равда в любимия ми Несебър. Бях свикнала да посещавам едно кафене, наето от пловдивски художник, с изглед към трикорабната базилика от пети век "Света София". Уви, вече е фалирало. На негово място отново висят дрехи и сувенири. Животинският принцип, който царува и властва на "Златни пясъци" и "Слънчев бряг", и тук е в ход: големият изяжда малкия. Защо са ни професионалисти и естети! Професионална е само усмивката, когато някой влезе в твоето заведение с издут портфейл. Защо да хабим емоции за останалите. Животът е кратък. Девизът е: днес и сега!
Но съдбата понякога крие любопитни превратности. 
В края на улица "Македония" в Несебър виждам уютно бистро с интересни фотоси по стените от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век. Привлечена от тях, влизам и си поръчвам кафе. Часът е 10. С горчива физиономия собственичката ме подминава като пътен знак. Докато се чудех какво да правя, един келнер, явно по-сговорчив, ми донесе кафето, поставяйки го пред мен с дежурния жест. В това време край съседната маса (на която също пише "Reserve") сяда младо семейство с три деца от Елзас (както се оказа впоследствие). Посреща го собственичката, почти коленопреклонно. Но... френският език, на който гостите й заговарят, води до паника и стрес. Те са готови да си тръгнат. Тогава се намесвам аз и превеждам. Оказва се, че може да съществува усмивка и за сънародник! След този "триумфален" урок по етика напускам с достойнство заведението. Французите ми махат за сбогом. Както разбирате, едва ли вече ще посетят това бистро... Бързам да се отърся от абсурдната ситуация, в която е изпаднало прословутото ни българско гостоприемство. Спомням си как по време на моите студентски бригади бедни селянки ни варяха царевици. А може би някоя от тях е майка или баба на споменатата гостилничарка!
Ще помислите, че това са частни случаи и ще сбъркате. Скоро те пресрещат нови и нови вариации на същата тема.
Тези дни в реномирано заведение в Поморие поканват мой приятел - известен музикант от София, да изнесе концерт по някакъв официален повод. Става дума не за чалга, а за джаз - отбрана публика. За радост, по време на концерта овациите дълго не стихват. На другия ден, на предварително уговорената среща за заплащането пиарката не дойде. Камо ли да съобщи за причините. Чакахме я час. Естествено, телефонът й отговаряше: "Няма връзка с този номер."
Кажете ми: как да учим подрастващите поколения на чест и достойнство, когато на всяка крачка се срещат с такива доморасли мошеници. Къде да търсим правата си? В законите на морала и етиката, които вече са непознати думи... 
Ако всичко, споделено дотук, ви се струва черногледо, моля развеселете се с някоя чалга веселба или си потърсете място на морския бряг, без да тъпчете останалите.