РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Пътят към Витлеем бе стръмен и каменист. По безкрайните му извивки и завои се нижеха върволици от хора - млади и стари, жени и деца. Върху лицата на всички тегнеше умората. По-заможните бяха яхнали осли и камили, а останалите мълчаливо понасяйки несгодите, вървяха пеша. По това време Юдея се намираше под владичеството на могъщия Рим Император Август бе издал заповед за преброяване и записване на цялото население на огромната империя.

Далеч бе Витлеем, Давидовия град, и затова пътниците се спираха за кратък отдих и раздумка. Сред тълпата се открояваха фигурите на висок, побелял старец с открит благ поглед и придружаващата го млада жена, загърната в дълга наметка.Побелелият старец бе дърводелецът Йосиф, а спътницата му - Мария, далечна негова сродница. И двамата произхождаха от Давидовия царски род, но бяха сиромаси, както всички останали обеднели родственици.

На тригодишна възраст малката Мария бе дадена от родителите си в храма на Ерусалим, където я възпитаваха заедно с други момичета. Когато порасна и поискаха да я задомят, тя отказа, защото бе решила да посвети целия си живот на Господа. Тогава старейшините й отредиха за настойник далечен неин роднина на име Йосиф, който бе вдовец. Мария се подчини на волята на старейшините и отиде с Йосиф в градчето Назарет.

А тъй като люлката на Давидовия род бе в град Витлеем, сега Мария и Йосиф отиваха да се запишат в тамошните списъци. След изнурителното пътуване привечер на петия ден те успяха да прехвърлят стръмните склонове на Давидовия кладенец и да влязат във Витлеем.

В града ги очакваха нови неволи и изпитания. Витлеем бе препълнен с пришълци, надошли от близо и далеч. В нито един хан или страноприемница не можеше да се намери подслон за клетите пътници. Затова Йосиф и Мария се подслониха в една пещера, намираща се в околностите на града, където в лошо време се криеха местните овчари заедно със стадата си.

Мария и Йосиф седнаха върху сламата, разпръсната за животните, и благодариха на Бога за покрива над главите си. Двамината пътници изрекоха вечерната молитва, положиха глави върху сеното и кротко заспаха. А навън непрогледна тъмнина покри всичко в очакване на великото чудо. По това време в полята на Витлеем имаше пастири, които пазеха градските стада. Всички бяха насядали около пламтящ огън и с интерес слушаха разказа на най-възрастния пастир за участта и борбата на юдейския народ. Когато той завърши словата си, ослепителна светлина неочаквано блесна от небето и през нея се появи ангел със сияйни бели дрехи. Изплашени от неочакваното видение, пастирите изпопадаха вкупом на земята.

- Не бойте се, бедни люде - рече ангелът. - Известявам ви една голяма радост за всички. Тази нощ в Давидовия град Витлеем се роди спасителят на човечеството Иисус Христос. Идете в пещерата накрай града и там в яслите ще видите Младенеца, повит в пелени.

Докато слушаха словата на ангела, пастирите усетиха, че сияйната светлина около него става все по-ярка и по-силна и се издига като оголен стълб нагоре, а от небето се носеха огнени звуци. Появиха се войнство ангели, които огласиха с песни заспалия притихнал Витлеем и възхваляваха Бога с думите: "Слава на Бога във висините, мир на земята, сговор между всички человеци."

След ангелското песнопение овчарите тръгнаха към пещерата накрай града, на входа на която се люлееше запален фенер. Вътре в пещерата Мария и Йосиф гледаха с неописуема радост и обич Младенеца. Пастирите се поклониха на новородения Бог и всички бяха изключително щастливи, че първи го видяха. След това разказаха на Йосиф и Мария случилото им се през тази велика и славна нощ. На това място, където се е родил Спасителят на човечеството, под сенките на маслинените дървета се намира скромна църква, посветена на ангела и на радостната вест. Пъстротата и скромността на църквицата имат своя дълбок смисъл. Те напомнят, че Иисус Христос се е появил на света не в палат, а в пещера, като сетен сиромах, напомнят за скромността и бедността на обикновените люде - пастирите, удостоени с великата чест именно те първи да видят и се поклонят на новородения Бог.