Любовта при сърните

През размножителния период сърните устройват темпераментни игри на гоненица. Те си подсвиркват тихо и проточено, а после чакат. Щом сръндакът дочуе нежното подсвиркване на сърната, любовта пламва в гърдите му и той се понася като ослепял по посока на нейния зов.
Сърната го забелязва и от този момент започва гоненицата. Отначало тя изчаква, за да види дали мъжкият си заслужава, а после се впуска в силен бяг. Бягството й не е сериозно. То е игра за привличане на вниманието, защото сърните виждат много по-добре предметите, които са в движение. Освен това всички животни, които умеят да тичат бързо са настроени да преследват бягащите обекти - например кучето се нахвърля с много по-голяма готовност върху бягащ, отколкото върху неподвижно стоящ човек. И накрая бягството е част от вродената предбрачна игра, която трябва да доведе до щастливия епилог на любовта.
Сръндакът незабавно се втурва след сърната и я преследва упорито, а тя обикновено бяга във все по-малки кръгове около някой храст или дънер, като стъпките на двете животни описват своеобразен кръг на любовта. Едва когато влюбените се изморят и сръндакът започне да диша често, настъпва съешването, пламенно и темпераментно поради предшестващата го гоненица.
Навярно нещо подобно са правили и хората в онези времена, когато са обитавали пещерите и дупките, издълбани в земята.