Капела за шведски кралес

Мъжът направи крачка напред, а в ръката му проблесна острие. Тъкмо да го забие в тялото на жертвата, сърдит глас разцепи тъмната зала на две. 

- Стоп, стоп, стоп! Ти кой си? 

- Как кой? - стреснат, килърът изтърва оръжието. - Иванко, убиецът на Асеня...

- Абе, вие луди ли сте? Какъв Иванко, какъв убиец?

- Главният герой от пиесата - обади се режисьорът. 

- Защо точно тази пиеса навръх Великден? - директорът очевидно бе неприятно изненадан. - Не знаете ли кой идва за Гергьовден? Самият Папа Франциск, лично съм го поканил. Колко пъти ме е галил по главата, ех! Но как ще посрещнем Негово Светейшество? С пошли убийства и кървища? Абсурд! Какво друго имаме в репертоара?

- "Котка върху горещ ламаринен покрив"...

- Котки ли?! От Еврокомисията веднага ще ни ударят предпазна клауза за малтретиране на домашни любимци. Какво друго имаме?

- "Секс, наркотици и рокендрол"...

- Никакви наркотици! - тежко въздъхна режисьорът. - Ей, не играхме ли по едно време "Ромео и Жулиета"? Имам страхотна идея. Ромео ще бъде бедно момче, българче. От ромски произход. А Жулиета - богата италианка, дъщеря на еврокомисар. В образа на Ромео, всъщност Румен, ще вплетем метафоричния подтекст за европейската интеграция на България. Схващате ли?

- Да, но пиесата завършва трагично - обади се млада актриса. - Двамата влюбени умират.

- Как ще умират, и таз добра! - остро реагира режисьорът. - Не само че няма да умрат, ами ще ги оженим. Драмата ще настъпи, щом сватовете почнат да наддават. Богат роднина на Жулиета дарява на младоженците дворец във Верона! После един от нашите се оказва шведски просяк от Дреновец. И дарява Момкова махала плюс Модерно предградие. Ония цакат с Канале Гранде, нашите с вагоноремонтния завод! Плюс релсите от линията Перник - Волуяк. Накрая става един баровец, братовчед на Берлускони, и дарява Сикстинската капела. Именно тогава бащата на Ромео скача и си тръгва бесен.

- Как така? - попитаха в хор артистите. 

- Тъкмо тук е развръзката! - тържествуваше режисьорът. - Както казва Чехов, време е да гръмне пушката. Та става значи бащата на Румен и си тръгва, леко подпийнал и тежко оскърбен. Следва прочутият монолог, пълен с горчивина и трагизъм. "Да бъда сват или да не бъда?", пита той. "Бях готов и магистрала "Тракия" да им харижа, и шест апартамента от "Артекс", а те ми се подиграват с някаква капела. Аз да не съм за една шапка, бе, мръсни жабари!" И таман бащата да посегне на живота си, търчат Жулиета и Руменчо, а синът крещи - сакън, татко, недей, проверих в "Гооглето" - капелата е голема работа, по-голема от Факултето! Чак тогава бащата дава благословията си, Румен и Жулиета се прегръщат, а публиката подсмърча от щастие. Папата ще ги венчае, а вместо марша на Менделсон ще зазвучи католическа меса. Ето така се влиза в Шенген, дами и господа! През парадния вход!