Империята контраатакува

Скандал след скандал разтърсват управляващите среди в Европа и света. Един скоро слязъл от поста френски министър на вътрешните работи взимал по 10 хиляди евро на месец на ръка от фондовете за полицейските доносници. Един бивш президент на Франция е осъден за фиктивни служби, докато бил кмет на Париж. Друг бивш призидент на Франция е подследствен по няколко афери пак за пари и т.н. Липсата на принципи и на уважение към закона на днешните управници води до неадекватни или користни решения и в други области.
Цяла Европа се възмущава от

прекрачването на всички етични правила

и закони от страна на САЩ, които подслушват безогледно цял свят. И така както се възмущават силно, четири държави от Европейския съюз отказват на президента на Боливия Ево Моралес да прелети въздушното им пространство - Франция, Испания, Италия, Португалия. И защо? Защото се предполагало, че Едуард Сноудън е на борда на самолета. Възмушението на управляващите, пропито от лицемерие - всички големи държави правят същото, както показват днешните разкрития за английските служби, които трупат огромни количества данни - не е защото САЩ шпионират, а защото шпионират тях, приятелите на САЩ, въпреки че те сами им предоставят данни. А сега и някои малки държави се чувстват като част от Империята. България също изпраща войски по света и приема чужди военни бази.
От известно време насам заедно с думата империализъм хората започнаха да използват отново думата империя, която по принцип се отнася до САЩ, но все по-често се прави амалгама с Европейския съюз и НАТО. Все по-често, след изчезването на СССР, се проявяват имперските амбиции на старите империи. Конфликтите се решават чрез войни - Афганистан, Ирак, Либия, Мали... и после може би Сирия, Иран. Поводи винаги има от добри по-добри, ако слушаме обясненията на управляващите.
Това, което позволяват на самите себе си, е напълно забранено за другите. Когато испанският съдия Гарсон постанови арестуването на Пиночет, който беще в Англия, същият се върна в Чили с разрешение на английското правителство "по здравословни причини", но когато самолетът пристигна в Чили, той пъргаво подскочи от инвалидната количка и припна да поздрави посрещачите. Когато американските шпионски агенции ЦРУ или АНС превозваха нелегално затворници от и за военната си база Гуантанамо в Куба, много европейски провителства са дали разрешение на самолетите и не са искали да ги претърсват, както са пожелали да направят със самолета на боливийския президент, защото вътре бил човекът, който ги осведоми, че са подслушвани.

Аршинът не мери еднакво за всички

А Конвенцията от Чикаго от 1944 г. за международната гражданска авиация забранява "да се ограничава правото на полет над територията и приземяването на държавни самолети".
А член 40 от Виенската конвенция от 1961 г. гласи, че "ако едно превозно средство с дипломатически статут пресича територията на трета държава, която му е дала виза, ако такава е нужна, или се намира в него с цел да влезе в длъжност, да заеме местото си или да се върне в страната си, третата държава трябва да осигури неприкосновеността му и всякакви други имунитети, за да му осигури преминаването или завръщането."
А самолетът на Ево Моралес е принуден да кацне във Виена, където президентът на Боливия е престоял 14 часа като отвлечен, но той не позволява да бъде претърсен сякаш в него пътува престъпник.
Франция представи официални извинения, но сега възмущението е в Латинска Америка. По време на инцидента президентката на Чили Кристина Фернадес е била в непрекъсната връзка с Ево Моралес. По същия начин са реагирали президентите на Венецуела, Никола Мадуро и на Еквадор, Рафаел Кореа. Хората в Боливия са хвърляли камъни по посолствата и са горили знамената европейските държави, забранили полета на Ево Моралес. Вчера на бързо свиканото заседание на Съюза на южноамериканските държави в град Кочабамба, Боливия, който обединява 12 държави, се е взело решение да бъдат поискани извинения от въпросните европейски държави. Ево Моралес счита, че Боливия няма нужда от американско посолство и че то може да бъде закрито. Боливия е подала жалба до Висшия комисариат за човешките права към ООН.
Латиноамериканските правителства окачествяват случая като "атентат срещу живота на Ево Моралес", заявява министърът на външните работи на Венецуела, Елиас Хауа. Министърът на външните работи на Еквадор, Рикардо Патиньо подчертава, че това е "най-малкото една огромна обида" за цяла Латинска Америка. Роят се декларациите на латиноамериканските държави, които изразяват своя протест и обявяват своята солидарност с Ево Моралес. А ние? Ние мълчим. Дали славянските държави могат да проявят някога същата солидарност?