Музиката изисква искреност и посвещение

КАМЕЛИЯ НАЙДЕНОВА е родена във Велико Търново, внучка е на поета и писателя Янислав Янков. Започва музикалното си образование в Музикалната школа в родния си град и още на 9 години изнася първия си самостоятелен концерт. На 13 години продължава образованието си в Музикалното училище в Русе при именития педагог Анелия Попова. Следва бакалавърска степен в Националната музикална академия в София, продължава специализацията си в UDK в Берлин и завършва магистърска степен в Кралската музикална академия в Лондон. Днес тя живее в Италия, преподава в Консерваторията по музика "Дж. Мартучи" в Салерно и продължава да концертира на престижни сцени по света. Камелия е гост-солист на водещи оркестри, работила е с изключителни музиканти и диригенти като: Бенджамин Зандер, Саймън Ратл, Джошуа Бел, Мария Гулегина, Готие Капюсон и др.

- Камелия, през юни бяхте солистка в концерта "Контрасти" на МДТ "К. Кисимов" във Велико Търново под диригентството на Георги Патриков. След колко години се върнахте на сцената в родния Ви град? Какво беше преживяването от срещата с оркестъра, с публиката?
- Очарователно беше, много искрено преживяване, направи ме истински щастлива. Върнах се заредена в Италия. След 20 години пребиваване в чужбина, не толкова често се връщам в родината, защото родителите ми живеят в Англия, когато стъпя на родна земя буквално мирисът е различен, не само на България, но и на родния ми град.

Последният ми концерт там беше на 1 октомври 2013 г., а първият на великотърновска сцена бе рецитал, който направих на 9-годишна възраст. Така че това е третата ми изява в родния град, през огромни периоди от време.
Концертът беше изпълнен с много хубава енергия и от моя страна, и от страна на оркестъра. Всички бяха много топли, концентрирани. Репертоарът не беше лесен. Оркестърът на Великотърновския театър свири повече оперети, оперно-театрални произведения и за тях беше известно предизвикателство - да направят за толкова кратко време солистична програма. Не говоря само за "Годишните времена" на Вивалди, които аз свирих, но и за втората част на концерта, в която кларинетистите Павел Стойчев и Младен Николаев изпълниха Концертна пиеса за два кларинета и оркестър от Менделсон, а китаристът Цветан Недялков - Концерт за китара и оркестър от Вила-Лобос.

- Всъщност Вашето общуване с музиката започва от Велико Търново, от мъничка са първите Ви докосвания до сцената, с преподаватели и т.н.
- При мен всичко се случи много естествено, защото майка ми и баща ми, дядо ми, леля ми, сестра ми, братовчедките ми, всички по майчина линия са артисти. Баща ми е скулптор, майка ми е художничка, дядо ми е писател, поет и журналист и от малка съм захранена с изкуство. Като дете не бях много сигурна с какво искам да се занимавам. Обичах да си измислям разкази, майка ми казваше, че имам много развита фантазия, започнах да пиша приказки, стихотворения, обичах да танцувам, да пея. Родителите ми пускаха плочи, касети с класически произведения, джаз и поп музика - този вид музика и сега е мое хоби.
На 6 години започнах обучението си по цигулка в Музикалната школа във Велико Търново с преподавателка Красимира Стефанова. Когато наближи времето да кандидатствам в средно училище, родителите ми дадоха свобода на мнение и на избор с изобразително изкуство ли ще се занимавам или с музика.

Чувствах музиката по-близка и пожелах да продължа да уча цигулка. Изпратиха ме в Музикалното училище в Русе при именития педагог Анелия Попова. След това продължих образованието си в Музикалната академия при проф. Йосиф Радионов и Стойка Миланова.

- После сте специализирали в Берлин, в Лондон, но накрая избрахте Италия. Защо?
- Искрено казано... поради романтична причина. Което изобщо не беше предвидено. Една година следвах бакалавърска степен в Берлин, но не почувствах този град като мой, не усещах атмосферата емоционално и социално достатъчно близка. И реших да продължа специализацията си в Лондон, където моите родители бяха емигрирали още през 2000 г. Имах нужда и да бъда по-близо до тях, след като много години бяхме разделени. Кандидатствах в Кралската академия и със сестра ми влязохме на полустипендия. Направих две години специализация при проф. Лидия Moрдкович, която е била помощник-асистент на великия руски цигулар Давид Oйстрах, за съжаление, тя вече не е между живите.
В Лондон се запознах с италиански пианист, с когото започнахме да свирим в концертно дуо, имахме концерти в Лондон - в Бенджамин Бритън тиътър и Дюкс хол, и в много страни в Европа. За всеки музикант е много важно да се изявява на сцена, за да изгради психика на един сбъдващ се музикант. След като сформирахме нашето дуо, направихме и камерно трио с един испанец и започнаха участията ми като солист с: Оркестъра на Кралската академия в Лондон, Филхармоничния оркестър на Бакъу, Филхармоничния оркестър на Плоещ, Университетския филхармоничен оркестър на Парма, Симфоничния оркестър на Удмуртия, Камерния оркестър на италианските солисти и др.
Кандидатствах за работа като преподавател в консерватория в Италия, което дава възможност човек да поддържа и концертно ниво като музикант. През 2012 г. влязох като хоноруван преподавател в академията и всяка година минавах през конкурси, за да защитя работното си място, което продължи 9 години. Преди три години получих постоянен договор и сега съм щатен преподавател в Консерваторията в Салерно, но живея в Кастелабате - малко селище извън града. 

- Много музиканти със сериозен класически репертоар зад гърба си създават интересни кросоувър проекти. 
- Наблюдавала съм такива музиканти, които са достигнали до някакъв вид усъвършенстване на изказността си в тяхната специалност. И когато има наситено търсене много години на учене и преподаване, след това се явява нужда да се самоизкажеш. Музиката, която слушаме, начинът, по който сме живели, това, което носим в душата си, поражда у хората на изкуството необходимост да напишат собственото си стихотворение чрез музика.

- И Вие ли изпитвате това чувство?
- Да. По време на пандемията, когато се оказах заклещена от локдауна в това малко градче, имах възможност да се занимавам с неща, които съм искала отдавна, но не съм имала време - с композиция, слушане на много музика, на джаз, на ейсид, класически произведения от бароковата епоха и от по-модерната. През това време написах две джаз парчета, в които присъства и глас. Много харесвам пеенето като изказ, казвали са ми, че притежавам певчески качества, но никога не съм имала възможност да ги развия. Записах двете парчета съвсем аматьорски в едно малко студио и... ги зарових в шкафа. Показах ги на няколко близки хора, които ме окуражиха, но аз съм много критична и реших, че не са достатъчно добри, за да ги представя пред професионалист. Преди време съвсем случайно ги споделих с един от преподавателите, с когото в момента свирим в квинтет аржентинско танго. Осмелих се да му дам да чуе едното парче - джазова балада. Той каза, че композицията е много интересна и че трябва да се занимавам с това занапред, което ми вдъхна малко надежда. Но всяко нещо, за да се направи добре, изисква време и посвещение, талантът не е достатъчен. След няколко дни ще записвам професионално тези две произведения, върху които работих през последните месеци. 

- На каква цигулка свирите?
- Свиря на италианска цигулка - нов, модерен инструмент, създаден от майстор Лука Руджиеро, която си купих миналата година. Посветих 2-3 години в търсене на подходящия инструмент - това е дълъг процес и човек трябва да има търпение. През годините съм свирила на различни цигулки, които ми бяха дадени за ползване от фондации, и след 1-2 години съм ги връщала. Добрият инструмент е важен, особено в голяма зала трябва да звучи добре и темброво, и като сила. 

- Създали сте културната асоциация "Каризма музикале", която подпомага млади таланти и организира концерти.
- Както казах, поради личната ми история попаднах в Кастелабате, където има всичко, освен музикално общество. Озовах се на голям кръстопът и започнах да се чудя какво ще правя. След като съм свирила на много концерти в Лондон и като солистка, и като част от състави, като първа цигулка и т.н., тук започнах целия си живот почти отначало. Тогава открих тази асоциация, започнах да преподавам и осъзнах, че ако нямам силен дух и не направя нещо, нито ще мога да концертирам, нито нещо ново да се създава и да се опитат всички възможности.
Започнах да пиша имейли, представях се чрез биографията си, добавях видеозаписи. Понякога дори не получавах отговори, но това ме направи по-борбена и устойчива. В началото беше много трудно, започнах с 3-4 концерта в годината, но когато се осъществяваха, това ми даваше предизвикателството да продължа. След 13-14 години камък по камък построих основите на градеж. Борбата беше доста трудна, защото има голяма конкуренция, а концертите не са много и всеки пази ревниво собственото си пространство, за съжаление, не е лесно сътрудничеството с други музиканти. Осъзнавайки този факт, си казах, че аз ще поема инициативата и ще поканя някои изпълнители да осъществим събитие заедно. Винаги съм мислила позитивно и това ме кара по-малко да се боя от съвременното общество.

- Къде изнасяте концертитe?
- Повечето изяви се провеждат в много красива местност в крайбрежната зона на Салерно. Но тук традициите в класическата музика са леко позабравени и моето желание е да се възвърне старата Италия в люлката на културата. Защото тя е носител на голям процент от културните достояния на световно ниво, особено италианският юг, където допреди век и половина са живели бурбоните, и е доста тъжно да тъне в забрава. Има нужда от будители.

- Срещате ли български музиканти, докато концертирате във и извън Италия? Известно е, че в почти всички авторитетни световни оркестри има българи.
- Където има българи, винаги съм чувала много хубави отзиви за хората, които са излезли от родината си и са продължили живота и творчеството си в различни музикални сфери. Повечето българи, които познавам, са в Северна Италия, срещите ми с тях са били кратки, чуваме се по телефона, разменяме съобщения, но все още не съм имала общ концерт с българи. Много от бившите ми колеги и съученици работят в Белгия, Нидерландия, Германия, където имаме много представители на българската струнна школа. Но, както знаете, Италия е всеизвестна с оперните певци, сред които има много българи.

- Какво остава за Вас като най-силно преживяване от изминалия сезон?
- Много важно събитие, което се случи в живота ми, беше поканата от преподавателката на моя ученичка от Южна Корея в консерваторията, да направя 15-дневно солистично турне през декември м.г. в пет големи града. Най-голямото предизвикателство беше изявата ми в Националния театър на Сеул, с над 3000 места, който беше пълен. Това е сбъдната мечта и бях много щастлива.

- Всички казват, че публиката там е много сърдечна и спонтанна.
- Наистина е така. След един от концертите например, при мен дойде семейство с две деца - момиче и момче, и ме поздравиха на чудесен български език. Попитах ги дали са учили или живели в България, оказа се, че не са, а са подготвили това поздравление специално за мен, което много ме трогна. В Южна Корея открих един много модерен свят, дори плашещо модерен, но там съществува особен вид уважение, дисциплина към човека, което е много ценно и което Западът почти е загубил в днешно време.

- Какво Ви предстои в близко бъдеще?
- От миналата зима включих в репертоара си "Годишните времена" на Вивалди, а сега ми предстои да направя "Годишните времена" на Астор Пиацола. Имам покана през ноември да ги изпълня в два концерта с италиански оркестри - от Перуджа и от Авелино. Ще се радвам да ги повторя и на друго място, хубаво е едно мащабно произведение да се изпълнява по-често и да уляга с времето. Това носи една сигурност на музиканта, която и публиката чувства. Предстоят ми доста изяви през лятото с новия ми квинтет "Найденова - Деида", чиято музика е микс между класика, танго и джаз.