Трио "Пезанте" е музика, приятелство и вдъхновение

МИНА ГЕОРГИЕВА е родена на 13 юни 2004 г. в София. Завършила е НМУ "Любомир Пипков", специалност "Виола", в класа на Ралица Чернева-Казанджиева. Продължава обучението си в НМА "Проф. Панчо Владигеров" при проф. д-р Огнян Константинов. Лауреат е на награди от национални и международни конкурси - за солови изпълнения и за камерна музика: Международен музикален конкурс за млади музиканти, Перник; Балкански конкурс за виола, Солун; "Върбан Върбанов", Бургас; "Музиката и Земята", София; "Охридски бисери", Охрид; "Надежди, таланти, майстори", Добрич, и много други. През 2024 г. записва за БНР Еврейската сюита на Е. Блох заедно с Филип Ставров. Участвала е в майсторски класове на проф. Леонид Кербел, проф. Ромeн Гариу, Сергей Малов, Симоне Грамалия и други.


- Мина, преди месец изнесохте концерт с трио "Пезанте" (нарекли сте го с италианския музикален термин, който означава тежък, труден и дълбок). Какъв смисъл влагат трима млади музиканти в това име, с което ще се представят пред публиката?
- По най-добър начин то описва нашата индивидуалност, това, което правим, начина, по който свирим заедно. Първото произведение, което изпълнихме, беше Клавирно трио оп. 1 №3 на Бетовен, оттам дойде идеята за името. Въпреки че тримата сме много различни, заедно звучим по този начин. Предстоят ни още два концерта през следващия сезон.

- Каква беше причината да се спрете на този формат на камерен състав и подбор на инструменти?
- Първоначално започнахме да свирим в квартет, когато с Тодор Георгиев се запознахме в класа по камерна музика при нашата преподавателка г-жа Магдалена Далчева и станахме много близки приятели. Винаги сме говорили с такава страст за това, което правим, и сме отделяли толкова много време. И когато вече нямаше как да продължим като квартет, решихме да продължим да свирим камерна музика, защото много добре се сработихме, работата ни протича много леко, когато се разбираме и говорим на един музикален език. После се появи Филип Ставров и направихме триото. В основата на всичко е нашето приятелство и че ни доставя огромно удоволствие да свирим заедно, да правим камерна музика, защото това е трудно, висше изкуство. 

- Бяхте представени на концерта на 14 май от авторитетния Нов симфоничен оркестър.
- Свиря в Нов симфоничен оркестър от девети клас, имаше проект за ученици, които да свирят в оркестъра. Оттогава съм редовна във всички програми и съм много благодарна, толкова много съм научила от оркестъра и от диригентите. Радвам се, че ми дадоха тази възможност за изява, защото не е лесно на младите музиканти... С триото се явяваме на конкурси от 4 години, но на 14 май беше нашият дебютен самостоятелен концерт.

- Като говорим за конкурси - какво според Вас научава един млад музикант от участието в такива състезания?
- На мен лично подготовката за един конкурс ми е давала силен тласък, защото работя по-бързо, имам срок, с който се съобразявам, трябва да се справя в конкурентна среда, да изляза да свиря пред жури, което е много компетентно. Доста голяма е разликата от това да свириш на концерт, защото знаеш, че специалисти те оценяват до най-малкия детайл.

- Свиренето в оркестър или в камерен състав какви качества възпитава?
- Има тънкости на ансамбловото свирене и за мен е много важно, предимно когато свиря камерна музика, да се разбирам с хората, да уеднаквяваме нещата, които правим заедно. Защото всеки има собствени идеи и е хубаво, когато идеята стане обща.

- Как се породи Вашият интерес и влечение към музикалното изкуство?
- Когато бях малка, ходех на балет и един ден майка ми беше пуснала в колата запис на "Лебедово езеро". Тогава заявих, че искам да свиря на цигулка. Кандидатствах в Музикалното училище и ме приеха с цигулка, впоследствие смених инструмента и виолата много ми хареса. 

- Подкрепата на семейството е много важна, особено за дете, което навлиза в един нов свят, съпътствано от различни изпитания.
- Родителите ми винаги са ме подкрепяли в това, което правя, и много уважават работата ми. Със сигурност би било хубаво да разбират моето изкуство и да могат да ми помагат, но те са прекрасни и винаги са с мен на концертите.

- Посещавате майсторски класове при български и чуждестранни музиканти. Защо това е важно за Вас?
- Много е важен опитът, който трупам по време на майсторските класове - да се опитвам да реагирам по най-бързия начин на това, което ми бъде обяснено, да го направя в момента. Ценна е цялата информация, която мога да взема от различни хора от майсторските класове и да изградя свое собствено мнение и визия как да звучи дадено произведение. 

- Ръководите ли се от личния си вкус и темперамент при избора на произведения, които да разучите и изпълнявате, или се стремите да опитвате различни композиции?
- Аз съм много емоционална като темперамент и предпочитам композитори и произведения, които ме вдъхновяват или понякога ме натъжават, но са ми на сърце. Разбира се, че имам предпочитания и съм си изградила вкус за това какво на мен ми харесва. Но винаги ми е било интересно да опитвам да свиря всякакъв вид изкуство, да открия какво е искал да каже авторът и същевременно да покажа своя почерк като изпълнител.

- Класически произведения ли Ви е по-приятно да изпълнявате, или се интересувате и от съвременни автори?
- Много харесвам барока, класическите произведения, романтичните... Да, интересни са ми и съвременните автори.

- Как си представяте бъдещото си развитие като музикант? Има ли възможности в България за един млад човек да постигне мечтите си?
- Разбира се, че има условия и тук. Но аз съм много ученолюбива и ми се иска да научавам различни неща, затова бих отишла за кратко в чужбина и бих се върнала. Тук ми харесва и като среда, и като място за работа. Но много зависи от индивидуалността на самия човек, дали ще успее да се развие толкова добре, както и от инструмента, на който свири. Талантът е важна даденост, но са нужни упоритост, дисциплина и любов към музиката, към това, което правиш.

- Как оценявате образованието, което получавате в средното музикално училище и в академията?
- Много съм доволна от всички преподаватели, които съм имала, били са всеотдайни към мен и съм научила много. Винаги съм била сигурна, че съм на правилното място и работя с правилните хора.

- Има ли музиканти, личности, които са пример и вдъхновение за Вас?
- Разбира се. Един от тях е Минчо Минчев, също Светлин Русев, Лия Петрова - хора, много достойни за уважение и за възхищение.

- Лятото започва - какви са плановете Ви?
- Със сигурност ще свирим с триото и ще се подготвяме за следващия сезон, ще посетим майсторски класове и летни фестивали... Отделила съм си пет дни, в които ще отида на море.

- Виолата винаги ли е с Вас?
- Да. За мен, дори когато съм на почивка, е важно да прекарвам всеки ден известно време с виолата. 

- Може ли да се каже, че с течение на времето музикантът и инструментът се опознават и взаимно разкриват характерите си?
- Има такова нещо. Аз свиря на моята виола от четири години и знам през какво сме минали и двете - имало е етап на развитие, етап на опознаване и вече връзката между нас е силна.

- Когато ви остане свободно време, на кои други интереси и занимания го посвещавате?
- Много обичам да спортувам, тренирала съм различни спортове, в момента го правя за себе си, тичам, разхождам се с кучето. Добрата физическа подготовка е важна за музиканта. В академията имаме предмет спорт и аз съм записала йога, защото дишането е много важно. Един музикант трябва да се научи да диша правилно, защото докато свири и преди да излезе на сцената, е необходимо да бъде спокоен. 

- Каква музика слушате за удоволствие?
- Харесвам рок музика, доста от старите песни, но главно много обичам да си пусна някоя симфония и да се наслаждавам на изпълнението.