Лос Анджелис падна

Джоел КОТКИН*
sp!ked

Лос Анджелис отново гори и това не е олимпийският огън. След бунтовете през 1965, 1992 и 2020 г., в Лос Анджелис отново стават свидетели на вълна от насилие. Президентът на САЩ Доналд Тръмп разположи Националната гвардия, повикал е и морската пехота. Лудият ментор на Тръмп Стив Банън дори предполага, че тези бунтове предвещават вътрешна "Трета световна война".
Реалността може да не е толкова мрачна, но е разбираемо, ако светът не е особено ентусиазиран да се стича в Лос Анджелис за Олимпийските игри през 2028 г. или за Световното първенство през 2026 г. И все пак те ще дойдат.
Преди Олимпийските игри в Париж м.г. френската столица беше разстроена по подобен начин от понякога насилствени протести. И както се случи там, за Лос Анджелис ще е необходимо огромно присъствие на охранителни сили. Всъщност, игрите в Париж изискваха 45 000 полицаи, 10 000 войници и 22 000 частни охранители. 
LA28, организацията, отговорна за организирането на Игрите, твърди, че е осигурила достатъчно спонсорски и телевизионни договори, за да посрещне нуждите си - и това би трябвало да е вярно, предвид финансовото положение на града. Днес Лос Анджелис няма предприемаческия динамизъм, който някога е определял забележителния му възход. За щастие, спортното наследство на града - по-специално двете му предишни олимпийски игри - му е завещало стадионите и голяма част от инфраструктурата, необходима за домакинство на Световното първенство и дори за неговата защита.
Но освен ако огромни суми не бъдат похарчени за преобразяване, по Потьомкински маниер, светът ще стане свидетел и на това, което много от нас, жителите, отдавна подозираме - че 

градът се свлича в неумолим упадък

Нещата бяха много различни през 1932 г., когато Лос Анджелис за първи път беше домакин на Олимпийските игри. С население от 1,2 милиона - една трета от днешното население - Лос Анджелис все още беше в зародиша си. Но игрите през 1932 г. възвестиха, че Лос Анджелис е на път да се превърне в един от най-великите градове на планетата.
Отразих подготовката за вторите Олимпийски игри в Лос Анджелис през 1984 г. Това бяха може би най-успешните игри в историята, въпреки бойкота на Русия по време на Студената война. Това беше Лос Анджелис в разцвета си, секторите на отбраната, аерокосмическото дело, жилищното строителство и развлеченията процъфтяваха. 
Някои може би се надяват, че новите Игри ще спасят града от застоя му. Но многобройни проучвания показват, че домакинството на Олимпийски игри предлага в най-добрия случай мимолетни икономически ползи - и често оставя огромни тежести. Провеждането на Олимпийски игри в град, който очевидно е в упадък, изглежда глупава задача.
Вместо да служи като модел за бъдещето, Лос Анджелис днес би могъл да даде майсторски клас по градски упадък. Карайте по улиците на Южната страна или Централната улица, исторически главната улица на Лос Анджелис за чернокожи, а сега предимно за латиноамериканци, и атмосферата напомня повече за Мексико Сити или Мумбай: напукани тротоари, рушащи се сгради, сергии за улична храна, които изглеждат сякаш са от развиващия се свят. 

Лагери за бездомни са разпръснати из целия град. В квартала на приятелката на жена ми, недалеч от мястото, където живеехме преди, бездомни хора се мотаят в супермаркетите и се хранят направо между стелажите. Други тормозят собствениците на магазини или се включват директно в електропреносната мрежа на града. Много работници, особено имигранти (както легални, така и нелегални), 

изкарват ниски заплати

Бивш рай за средната класа със силна индустриална база, Лос Анджелис сега може да се "похвали" с най-високото ниво на бедност не само в Калифорния, но и в цялата страна. Разпадащите се училища, занемарените паркове и масовият отлив на жители и предприемачи създават мрачно бъдеще за града. 
Някога "град на растеж", Лос Анджелис непрекъснато губи население от началото на второто десетилетие на XXI век. Според щатския Департамент по финанси окръг Лос Анджелис може да загуби повече от милион жители до 2060 г. Младите хора, жизнената сила на всеки развиващ се град, вече напускат (750 000 само през последното десетилетие). Хората все още идват да живеят тук, но малцина остават, за да отглеждат децата си. Според национално проучване Лос Анджелис сега има втората най-ниска раждаемост от 53-те най-големи метрополни области в Съединените щати. И все пак, според едно проучване на Калифорнийския университет, младите жители на Лос Анджелис са дори по-разочаровани от по-възрастните им земляци.
По ирония на съдбата дори новодошлите - тези, които "прогресистите" дават за пример, - си тръгват. В продължение на десетилетия Лос Анджелис, дом на повече от три милиона имигранти (два пъти повече от всеки друг метрополис), процъфтяваше благодарение на притока на нови жители от чужбина. Но животът се влоши дори за тези, които се преместиха, привлечени от статута на "убежище" на града, от който няма да бъдат депортирани. 
Населението на Лос Анджелис, родено в чужбина, намалява от 2010 г. насам - много преди Тръмп да встъпи в длъжност - докато Тексас и Флорида растат бързо. Това отразява суровата реалност: икономиката на Лос Анджелис вече не плаща достойна заплата. Латиноамериканските работници се справят по-зле тук, отколкото в повечето американски градове, предвид високата цена на живот. Процентът на собственост на жилища както сред латиноамериканците, така и сред афроамериканците е сред най-ниските в страната. И нито бизнес общността, нито политическият елит изглежда са в състояние да обърнат тази тенденция.
Този упадък на бизнес общността, чийто принос за миналите олимпийски успехи беше толкова значителен, е видим с просто око. През 1984 г. окръг Лос Анджелис се гордееше с мощен и силно мотивиран бизнес елит с 12 фирми в списъка Fortune 500. Оттогава обаче окръгът 

загуби не само своите петролни и аерокосмически гиганти

но и най-големите си банки. Днес в списъка Fortune 500 са останали само седем - и само една се намира в границите на града, на края на долината Сан Фернандо.
Малко лидери имат смелостта дори да се опитат да разберат причините за резкия икономически спад на Лос Анджелис. Никъде това не е по-забележимо, отколкото в центъра на града, на когото обещаваха стремително развитие, благодарение на транспортни артерии, данъчни облекчения и нов конгресен център. 
Въпреки похарчените милиарди, улиците все още са осеяни с палаткови лагери и изгорели сгради. А недовършените и празни високи сгради примамват туристите със сложните си графити. 
Дори Холивуд сякаш е загубил блясъка си. Някога олицетворение на американския успех, той въплъщаваше много от основните ценности на семейството, романтиката и патриотизма. Сега той обслужва тясна каста от "пробудени хора" - и продукцията му е идеологически мотивирана.
Не е изненадващо тогава, че развлекателната индустрия губи работни места, както поради технологичния напредък, така и поради по-щедри предложения другаде. 

Майкъл Кели, директор на Института "Дракър" в колежа "Клеърмонт Маккена", отбелязва, че почти всяка голяма индустрия, от производството до финансите и бизнес услугите, е загубила работни места или в най-добрия случай е стагнирала от 2019 г. насам. Само образованието и здравеопазването са се увеличили през този период, до голяма степен благодарение на държавните субсидии. 
И този спад се е случил в град, известен с това, че произвежда най-пробивните предприемачи! Днешните бизнес лидери - все по-богати наследници и посредници - изглежда не желаят да променят нищо. Много от тях, според Кели, 

предпочитат да се отдадат на суетата си 

и да се стремят към престижни проекти като "Доджърс" или "Лейкърс" (известни отбори по бейзбол и баскетбол - бел. ред.), вместо да подобрят икономическите и образователните възможности за младите жители на Лос Анджелис или дори да почистят обществените пространства. 
"Не ги интересува да оправят парка "МакАртър" или да помогнат на Южната страна", оплаква се Кели. "Всичко, от което се интересуват, са Олимпийските игри."
Бизнес елитът, високоплатените адвокати и многобройните посредници все още могат да поддържат идилията си, живеейки в безопасни, ултраскъпи предградия като Брентууд (домът на Камала Харис), Холивуд Хилс или дори по-далеч, в Малибу или Палм Спрингс. Вълната от престъпност, изострена от неконтролираната имиграция и безсилието на правоприлагащите органи, не ги е достигнала. 
Политическият елит на града доскоро беше обсебен от растежа, понякога дори в ущърб на природата. Но сега Лос Анджелис се управлява от хора, които сякаш са се обърнали срещу самия капитализъм. И докато Сан Франциско, Хюстън и дори Ню Йорк се връщат към политическия център, през 2022 г. Лос Анджелис избра за кмет дългогодишната левичарка Карън Бас, която още по времето на Кастро отиде в Куба с бригадата "Венсеремос" ("Ще победим").
През 2016 г., след смъртта на Фидел, тя публикува хвалебствен некролог за Команданте. За кратко е смятана за кандидат-вицепрезидент на Байдън, но симпатиите й към Кастро може да са се обърнали срещу нея - постът в крайна сметка е избран за Камала Харис. 
Тъй като Лос Анджелис беше почти изцяло превзет от "прогресисти", както беше Чикаго малко по-рано, градът е обхванат от вълна от корупция. Редица общински съветници и комисари бяха арестувани. Бас се представи зле по време на опустошителните горски пожари миналата година, а усилията за възстановяване на града са в най-добрия случай ужасни.
Под натиск от войнствени профсъюзи в публичния сектор, Бас ужасява бизнеса с високи данъци и такси, които са непосилни дори по калифорнийските стандарти. 
Последните Олимпийски игри в Лос Анджелис бяха на печалба, но ако тези се провалят, градът ще трябва да поеме разходите, които едва ли може да си позволи. Само тази година администрацията на Бас обяви бюджетен дефицит от над милиард долара, до голяма степен поради покачващите се заплати в публичния сектор. Три години преди Олимпийските игри прогресивните лидери на града нямат воля да защитят своите избиратели. Бас, губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм и Харис се противопоставиха на изпращането на Националната гвардия, твърдейки, въпреки всички доказателства, че вълненията са "до голяма степен мирни". И нещата могат да се влошат. Бас е под натиск не толкова от бизнеса, колкото от радикалите отляво, особено бързо разрастващите се Демократични социалисти. Тази крайно лява, антибизнес и антиизраелска фракция държи четири места в 15-членния Градски съвет.
Разочарованите от нерешителността на Бас по отношение на сигурността може да се сблъскат с още по-голямо разочарование. "Новата вълна" се олицетворява от демократичната социалистка Изабел Хурадо, която не само иска да лиши полицията от финансиране, но и да я премахне. Още по-тревожен е нарастващият брой поддръжници на "Хамас", които участват в настоящите протести срещу имиграционната служба. Тези радикали са добре финансирани, добре организирани и все по-влиятелни. 
Рядко обществеността се изказва срещу произволното насилие. В месеците преди скорошната вълна от вълнения имаше безброй инциденти, включително насилствени тийнейджърски банди, които вандализираха и плячкосваха из града, особено в центъра. Престъпниците станаха толкова смели, че започнаха да оголват медни жици от улични лампи, потапяйки цели квартали в мрак. Грубият и откровено драконовски подход на Тръмп не е задължително да бъде подкрепен; достатъчно е да се почистят улиците от бандити, независимо дали са местни или вносни. Но реакцията на градския елит - политически и корпоративен - изглежда е една и съща: "Продължавай да купонясваш, човече."
Може би лидерите на Лос Анджелис са прави. Може би градът би могъл да бъде домакин на още една велика Олимпиада, ако въведе достатъчно мерки за сигурност. Но само фанфари и фойерверки няма да възстановят културното и икономическото величие на града. Това ще изисква упорита работа, от която градът се е отдръпвал в продължение на десетилетия.


* Джоел Коткин е колумнист, сътрудник по градски изследвания в университета Чапман в окръг Ориндж, Калифорния, и старши сътрудник в Института Сивитас към Тексаския университет.

Spiked (също изписвано като sp!ked) е британско интернет списание, фокусирано върху политиката, културата и обществото.

Със съкращения