Груповата омраза и десните

Сред всекидневните предизборни "атракции" тихо премина представянето на едно твърде интересно изследване на агенция "Афис" по поръчка на фондация "Фридрих Еберт". То е направено през септември-октомври 2020 г. с тема "Радикализация на неприемането. Групова омраза и дясно-екстремистки нагласи в България".

От фондацията направиха следното обобщение: "България, както и повечето европейски държави, е терен за развитие на крайнодесни движения и организации. Актуалните радикални популистки настроения са в голямата си част опасни за демокрацията, защото са основани на недоверието и отхвърлянето на всичко, квалифицирано като "чуждо". Десният популизъм е средата, в която се развиват крайните форми на ксенофобия, национализъм и расизъм. Масово разпространените стереотипи в днешното българско общество по отношение на турците, ромите, евреите, бежанците, ЛГБТ хората, са негативни, а ромите са най-мразената етническа група." Анализът е изготвен от проф. Антоний Тодоров, данните са анализирани от Чавдар Найденов и Стефан Георгиев.

Интересно е, че преди 11 години "Дойче веле" съобщи за двама дългогодишни австрийски кореспонденти за Източна Европа - Грегор Майер и Бернард Оденал, които са издали книга, озаглавена "Екстремистите напират: дясната опасност от Източна Европа". В нея авторите анализират дясноекстремистките формации в Унгария, Чехия, Словакия, Хърватия, Сърбия и България. И какви заключения направиха австрийците? "В Източна Европа се появи ново поколение десни екстремисти, които не само искат да влязат в парламента като политически партии, а се стремят да създадат впечатлението, че представляват значима обществена група, каквато не са в действителност. Остригани, охранени, добре организирани, десните запълват обществени ниши... България е сред страните в Източна Европа, които са застрашени от десен екстремизъм, включително и поради ниското благосъстояние на хората", написаха авторите. Най-добрият подход срещу десните екстремисти, според Грегор Майер, е излагането на неоспорими исторически факти и избягването на примитивната агитация, която често води до празни емоционални спорове, без разумна полза за обществото. Най-верният подход е в политиката на разумни реформи, която да увеличава благосъстоянието на хората.

С една дума - за 11 години нищо ново в България. Циганите пак са на мушката, пак квартали и села пищят от тях и това е основанието за "омраза" към етноса. Все ги интегрираме и все не можем да ги приобщим.

А защо в годините на проклетия социализъм проблемът го нямаше? Ами защото всички деца от цигански семейства ходеха на училище заедно с всички останали. В моя квартал учителите обикаляха домовете и записваха всички деца в първи клас, после всички ни контролираха еднакво. Седяхме на едни и същи чинове. А бащите и майките на "ромчетата" работеха като всички и не се местеха на катуни, не просеха по улиците. В службата на майка ми имаше десетина циганки и те бяха най-чистите и най-спретнатите от всички. Факт. Само че "режимът" и държавата тогава бяха социални, не бяха десни и екстремистки, за разлика от сега. Образование, работа и доходи за всички - това е пътят за премахване на омразата. Иначе от нея няма спасение.