Двете Българии

Лято е. Сезон за отпуски. Някои подкарват яко у нас и навън, други влачат чадърчета и дюшеци към все още достъпните тесни проходи към общонационалното море. Трети се вписват в поразително високия процент на оставащите по родните си места поради бедност. Всички те са български граждани с уж еднакви права, но... единствено за гласуване. 

B натрапената ни капиталистическа реалност разликите между нашенци са космически - от мангизлии за няколко поколения напред и навъртащи се около тях политически пиявици и обикновени използвачи, през имитацията на средна класа на дребни фирмаджии и служители на твърда заплата, та до масовата немотия на продаващите евтино труда си и пенсионерите.

Не е за чудене, че хората у нас съществуват в различни реалности. Богатите пътуват безпроблемно, грабят от живота и вече си изградиха самочувствие за класова принадлежност със съпътстващото тъпо високомерие. Забелязах го тези дни при опита ми да стигна до плаж, попаднал "случайно" в обсега на място за практикуване на традиционния за българите голф. 

На бариерата на оградено райско кътче българска земя с не знам колко дупки за кеф на голфърите те спира пазвантин и се вглежда в колата. Ако си с возило над средния клас - продължаваш. Масовите 15-20-годишни моторни "кошници" обаче не минават. За тях има стандартно обяснение: "Имаме събитие", казват и те канят учтиво да изминеш пеш с чадърчетата, дюшеците, плажните торби, плачещите деца и роптаещата жена, има-няма цял километър. Такъв бил законът. Накрая вдигаш ръце, теглиш една майна на системата и поемаш обратния път към нещо семпло и задължително неохранявано. 

 В същото време край теб преминават транзитно лоясали приватизатори в компанията на мозъчно дефицитни шантонерки, някакви субекти с отношение към евросубсидиите и наследниците им, които на всяко нескопосано изречение слагат за звучност по едно нашенско "уауу". Те обичали, представете си, ягоди със сметана и пасти, задължително с маскарпоне. Масовият електорат пък набляга на хляб и чубрица и понякога за разкош - на евтини кренвирши от рога и копита. Разлика!

Новата класа в най-бедната страна на Евросъюза си е въобразила, че светът започва от нея. Затова, независимо че получи хубаво и безплатно образование и се въздигна с натрупванията на Соца, сега иска да скъса гнусната си връзка с онова време. Бълнува за някаква разруха преди 89-а, за мракобесие, изверги ченгета и див тоталитаризъм. Но това явно не е достатъчно. Срещу "онова" време трябва да се насъскат децата, защото нали те са бъдещето. Затова, не без чужда помощ, се стремят да деформират миналото. Онази индустриализирана държава, науката, образованието и здравеопазването, много развитото селско стопанство и редицата права за трудовите хора и техните потомци не дават мира на новите строители на капитализма. Притискат издатели, притискат учени и всички, които искат реален прочит на близката ни история.

Ето това е - носталгици, деформирани социалисти, задръстеняци, сенки от миналото. Но тъй като е лято, а и на вас ви се иска да топнете крак, тръгвайте. Намерете някоя тясна и задължително стръмна ивица до окупираните от бизнеса държавни плажове. И проснете пешкира. Внимавайте обаче да не ви резнат главата с някоя такса за морски въздух. И въпреки всичко, уважаеми, бъдете оптимисти и мислете непрестанно положително за "магистралните" неща от живота. Все пак е лято и за двете Българии.