Без надежди за здравната реформа

При всъпването в длъжност здравният министър Атанасова заяви, че познава проблемите на здравеопазването и може да ги разреши. Дали е така? Вече десетилетие отрасълът е в криза, която расте и набира скорост. Появиха се идеология и лексика на кризата, които политическата класа безкритично възприе и наложи на цялото общество. Управляващите се сменяха, но неизменно оставаха  подвластни на кризисната менталност. Оставките на министри и управители на НЗОК станаха неизбежни, а здравеопазването бе сред основните причини на всеки политически провал.

Злокачествените метастази на системата

От началото на реформите в системата действат няколко злокачествени променливи, които дават метастази навсякъде. Достигната е точка, отвъд която процесите стават необратими, терпията невъзможна. Основна променлива е комерсиализацията и подмяната на потребността от ефективен икономически подход с въвеждане на стоковопарични отношения. Пациентите се превърнаха в клиенти, чиято стока - здравето, събуди амбиции за натрупване на капитали, които при ниската доходност и липса на търпение се израждаха в корупционни нагласи. Тяхната най-злостна форма - конфликтът на интереси, е втората променлива, която бе легитимирана с множество закони и наредби. Във вид на всевъзможни доплащания тя дава метастази навсякъде. Едва ли ще узнаем пътеките на ексминистър Константинов в лекарствената джунгла, но поне два пъти той облагодетелства себе си и част от съсловието. Таксите за избор на лекар и екип компрометираха здравното осигуряване и правото на свободен избор на пациентите. Интересен кадрил разиграха министъра и Константин Пенчев. Вместо да атакува наредбата във ВАС, омбудсманът предложи таксите да отпаднат, а г-н Константинов каза, че ще помисли и всичко приключи. Личен интерес е и наредбата при изчерпване на талоните пациентът да ползва правото на преглед, но срещу заплащане. Позор е като лекар да взeмаш пари, изнудвайки здравно осигурени лица, при положение, че като министър не си им осигурил нужните талони.
Трета променлива е разколебаването и деморализацията на медицинското съсловие в момент, когато тоталитарният морал още не бе преодолян, а новият се формираше в нездрава атмосфера. Завещаните от Хипократ ценности деградираха до степен, в която границата между добро и зло се размиваше от немедицински критерии. Роля изигра и медицинското образование. Загърбвайки ценностното начало на професията, то започна да произвежда технократи, които трябваше сами да се ориентират и градят своето нравствено верую в дехуманизираната среда. Хуманитарният подход - болният да се третира като личност, заотстъпва пред ветеринарните методи. Въпреки, че лекарите, които са носители на здрав морал, са преобладаващо мнозинство, други определиха атмосферата и имиджа на професията като цяло.  Влезли в коридорите на властта, шепа квазиреформатори в бяло безотговорно фабрикуваха и предлагаха кризисни решения, а още по-безотговорни политици бодряшки им даваха ход. "Помогнаха" и медиите, които осигуриха  проходимост на тази безотговорност.  Под предлог, че предоставят ефира за различни мнения, те се превърнаха в рупор на кризата, в съавтор на една зловеща картина, която не буди нищо друго освен погнуса. Критика има, но винаги постфактум, и то на идеи и решения, които на входа са тиражирани с одобрение и приповдигнат тон. На

антикризисните идеи

се гледа като на смущения по трасето, а техните автори се подлагат на медийно отлъчване. Така се създаде безкритична публична среда, която всячески подхранва кризата и нейните метастази.
Друга променлива е медикоцентризмът. Лекомислено политиците дадоха на  белите престилки свобода в определянето на стратегията и тактиката на реформите  и те я употребиха по най-лошия начин. В САЩ по здравната реформа работиха много екипи, но без медици. С проектите се заеха политици и социални технолози, което неутрализира конфликтите на интереси. У нас в Комисията в НС немедиците са малцинство, но се държат като медиците, тъй като говорят техния език и неизменно подкрепят всеки конфликт на интереси. Няколко фактора улесниха медикоцентризма.
- Реформаторите получиха власт и успяха да задушат всички идеи, които не бяха техни.
В своята ограниченост те виждаха здравеопазването "отвътре", но нямаха желание и квалификация за поглед "отстрани".
- Социалните науки също са в криза, което ги прави неспособни за градивна концептуална критика.
- Синдикати и пациенти не предложиха алтернатива на ширещото се безумие.

Промени, изгубени в прехода
 
Два факта убеждават, че стартиралият реформата тандем Костов - Семерджиев не е бил в час. Първо, извършиха кощунство, тръгвайки да приватизират социална сфера, каквато е здравеопазването. Започнаха със зъболечението, прехвърлиха се върху поликлиниките, които превърнаха в асоциации на търговци, и планираха да завършат с болниците, но мандатът им изтече и това ни спаси. Освен за обичайните разходи частната болница набира допълнително средства за печалба, по-високи доходи на персонала и екстри за пациентите. Възможните източници са: източване на  НЗОК или доплащане от пациентите. Казаното не означава, че не трябва да има частни болници, но те са за платежоспособното население. Вторият факт, е решението да пишат стратегия, без да познават добре стоящите пред отрасъла цели. Едната - довеждането на здравното осигуряване до неговия логичен завършек, остана неразгадана и от следващите министри и като резултат ние  все още нямаме смислена осигурителна система. От друга страна,  нашите стратези по правило сочат като основна задача профилактиката, което се нуждае от корекция. По същество профилактиката е ориентирана към болестите и с право бе стратегия на миналия век, който през 1989 г. в канадския град Отава ни даде друг стратегически ориентир - промоция на здравето. Тази цел идва от бъдещето и означава: оптимизиране на отрасъла, като с малко инвестиции в него намалим раздутия обем на медицинските дейности.

Възможните решения
 
Ако министър Атанасова е имала предвид тези цели, аз съм "за". В сравнение с предишните трима министри тя има ред предимства. По-млада е и не е необратимо покварена от манталитета на кризата. Като юрист задължително има съмнения в безупречността на нормативната база и не е обременена с конфликти на интереси. За да отиде по-далеч, тя би могла да предприеме някои важни стъпки. Най-напред да привлече за нуждите на реформата специалисти по социални науки и с тяхна помощ да предложи антикризисна идеология и лексика. Заедно с това би могла да деполитизира и освободи НЗОК от задушаващата опека на държавата и так ще да разполага с необходимите предпоставки за прочистване на метастазите. Терапията ще дава видими резултати. С орязването на конфликтите на интереси ще отпадат съпровождащите ги доплащания. Масово одобрение ще получи разширяването на периметъра на здравното осигуряване до постигане на неговия идеал: пълно финансово осигуряване на  здравните дейности. Разбра се, всичко това ще засегне болезнено авторите на кризата, които ще се съпротивляват. Сблъсъкът ще бъде остър и за да успее госпожата, би могла да разчита на подкрепата на Б.Борисов, който най-после ще може да заяви, че макар от четвъртия опит е намерил точния човек. Без съмнение постигането на успех в желаната от всички реформа би дало и политически дивидент, от какъвто занапред ГЕРБ ще изпитваа все по-остър недостиг. Но както често се случва в най-новата ни история, едно са обективните обстоятелства и перспективите, друго са способностите на историческите дейци да ги разчетат и реализират. Явно реформата не е по силите на министър Атанасова, която се втурна да решава периферни проблеми, вместо да ги остави на заместниците, а сама да се заеме с ремонт на техния фундамент. Липсата на визия ни убеждава, че промените се отлагат, а здравеопазването си остава големият провал на управляващите.