Българи, юнаци!

Край. Свърши се. Вече всичко е загубено!

Не говоря за правителството, а за националите по футбол. Че каква е разликата, ще каже някой.

Как каква? Футболистите барем търчат по игрището, потят се, бият ъглов удар чат-пат...

И министрите търчат, ще рече онзи, виж им командировъчните. Сейшели, Кариби, Малдиви, що път бият, горките.

Някаква тъпа реклама се забива в главата ми като косоварски гол в мрежата на татковия Николайчо. 

Световните историци спорят кой по-дълго се е задържал на власт - Тодор Живков, Фидел Кастро или Боби Михайлов? Първите двама си отидоха, мир на праха им, а Боби има шанс да подобри рекорда, пък да развее перчем на дансинга. Ча-ка-ра-ка!  

Но спри, сърце! Родните лъвове водят люта битка за всяка педя земя срещу световния футболен колос Косово. Ако бием, а Чехия падне, пък Англия загуби, а Черна гора се откаже, има надежда да продължим. Ех, мечти, мечти... 

Пийвам глътка домашен сок от рециклирано грозде, боцвам анадолски домат и стискам палци нашите опълченци да устискат, да увардят вратата от косоварската обсада...

Жена ми нещо ми казва. Жените винаги избират най-неподходящия момент да кажат поредната глупост. Доматите свършили. Иди купи, казвам, без да откъсвам очи от малкия екран. Нямала пари. И аз нямам, но какво от това. Важното е да бием! Нарежи листата на фикуса, сложи им оцет и олио и салатата е готова. Айде, Ивелине, ритни го тоя, к'во го гледаш! Ало, съдията, стига си чел "Граф Монте Кристо", не виждаш ли, че на нашия футболист му сготвиха белите бъбреци на омлет.

О, небеса, Исмаил Иса вкара гол! Ураааа! Що се радваш, дудне жена ми, тоя не е ли от Косово? Абе, наше момче е! Българи, юнаци! Леле каква радост настана в квартала. На партера снаха и свекърва се прегърнаха, инвалид от горния етаж патериците хвърли. Комшията извади калашник, цял пълнител изпразни. В това време Косово ни вкара два бързи, а Ники Михайлов стърчи истукан като Николета на кастинг за манекенки. Ако синчето на футболния бос вардеше Шипка, още да сме под турско робство, пардон, османско присъствие... 

Ей затова ме боли! Наште прославени лъвове се щурат по терена като секвестирани юрдечки в текезесарска ливада, а ония от бившата сръбска провинция ни овъргаляха в катран и слама.

Жена ми пак нещо говори. Каква кола? Мойта кола? Какво са я направили? Откраднали са я? Много важно! Време й беше. От нашия вход само мойта остана неоткрадната. Нищо, важното е да бием! 

Ех, тоя Антон Недялков, по-добре да се ориентира към шахмата. Жена ми отново нещо говори зад гърба ми... Съкратили ме. Много важно! Аре бе, Десподов, центрирай поне веднъж като хората! Жена ми пак дудне в най-инфарктния миг от мача. Ипотекирали жилището ни заради неплатено парно. Ама нали нямаме радиатори? Добре бе, нека го ипотекират, важното е да изравним! Всъщност защо очакваме чудеса във футбола. Каквито са политиците, такива са и ритнитопковците. Обаче някой ще каже - а я ги виж, косоварите! Няма ги на картата, а как сърцато играят. Господи, като си спомня онова незабравимо американско лято преди години! Шарън Стоун сънуваше кривия ляв крак на Стоичков, ех! Бременни булки на "Витошка" раждаха спонтанно от радост. Дойде Боби Михайлов на власт и сложи край на вълшебната приказка... 

Пак е жена ми. Гости сме имали. Ами покани ги да гледат мача. Ама "сини каски" били. Нищо де, к'во от това. Да си свалят каските в антрето и да дойдат да пием по една гроздова. Ама каските искали да я вземат на чужда вяра. Да те взимат ма, щом нямат вкус! Не ме занимавай с глупости, важното е да бием! Ама ония не жена ми, ами България искали да вземат. Да я взимат, щом са толкоз мераклии. Те, родните айдуци, к'вото имаше, взеха. Да взимат и държавата, и футбола, та да се свърши веднъж завинаги.