Чрез сила към крах

На 15 април 1939 г., на полигона "Комунарка" край Москва, е разстрелян 65-годишният професор от Московския университет, д-р по история, Сергей Котляревски. Впоследствие той е реабилитиран два пъти - през 1956 г. и през 1992 г.
Котляревски е автор на десетки трудове по история, сред които и "Австро-Унгария в годините на световната война" ("Австро-Венгрия в годы мировой войны". Москва, 1922 г.).
В този труд е приведен цитат от статия на австрийски автор с псевдоним Касандър (мъжка форма на Касандра, пророчицата), без да се посочва къде е публикувана тя и кога точно, макар очевидно да е преди началото на Първата световна война.
Цитатът гласи: "Въоръжавайте се, въоръжавайте се!! Носете пари с лопати и чехли, раздайте последната си стотинка, претопете сребърните си чаши, раздайте златото и скъпоценните си камъни за желязо... Въоръжавайте се постоянно и трескаво, въоръжавайте се денем и нощем, за да бъдете готови, когато дойде денят на решението. В противен случай дните на Австрия са преброени."
"...когато дойде денят на решението."
Това е любопитна фраза, защото днес, в Европейския съюз, а има автори, които смятат, че Австро-Унгария е била (или е можела да бъде) нещо като прототип на днешния ЕС, чуваме същите гласове: "Превъоръжавайте се, превъоръжавайте се!!". И дори се сочи приблизително точна дата на "деня на решението" - 2030 г.
Актуалният лозунг на иначе мирния европейски проект е "Превъоръжи Европа"/Готовност - 2030" (ReArm Europe Plan/Readiness 2030). Иначе - дните на ЕС ще бъдат преброени (защото ще дойдат руснаците и ще счупят всичко). 2030 г. е избрана, защото според германското външно разузнаване, тогава Русия може да е готова да извърши атака срещу страна от ЕС или НАТО.
"Ние влязохме в ерата на въоръжаването. И Европа е готова значително да увеличи разходите си за отбрана, за да отговори на краткосрочната нужда от действия и подкрепа на Украйна, но също така и за да отговори на дългосрочната нужда от поемане на много по-голяма отговорност за собствената ни европейска сигурност", каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в патетичната си реч от 4 март т.г., когато представи плана си на стойност 800 млрд. евро за милитаризацията на ЕС.
Сред множеството причини, довели Европа до лудостта на Първата световна война, вътрешното положение на Австро-Унгария се откроява с особена отчетливост.
Имперската върхушка е раздирана от страх за бъдещето си. Цитатът от Касандър отразява това състояние. Династията е в криза, толерантността от предходните десетилетия е заменена от репресии спрямо политическите опоненти.
Империята е разкъсвана и от ръста на национализмите сред съставящите я народи. Тя съзира в славянските си съседи - Сърбия и Русия - заплаха заради великосръбския шовинизъм и панславизма. Виена търси начини да противодейства, един от тях е инвестирането в украинския проект.
Аналогиите с днешно време са примамливи, но трябва да се има предвид, че историята все пак не се повтаря, и че аналогията не може да служи за доказателство. Най-много да възбуди някакви надежди.
Като отбележим това, трябва да се каже, че и двата пъти през XX век, когато лозунгът за пре/въоръжаването на европейските държави е извеждан на преден план, крайният резултат е бил катастрофален - две световни войни през първата му половина, заличили всички европейски империи, и в края на столетието - "най-голямата геополитическа катастрофа на XX век", с каквито думи руският президент Владимир Путин описа краха на СССР.
И тук опираме до поредната аналогия.
В края на април бившият италиански министър-председател и настоящ лидер на движението "Пет звезди" Джузепе Конти в интервю за испанския вестник "Ел Паис" заявява следното: "800 милиарда евро ще се харчат напразно, като се позволи на всяка страна да се въоръжава самостоятелно. Този план не само няма да е от полза за Европа, но и ще допринесе за нейния разпад."
Според Конти, авторите на плана за превъоръжаване на ЕС оправдават подготовката му със заплахата, за която се твърди, че идва от Русия. Което пък ни препраща към теорията за "шоковата доктрина" на канадската журналистка Наоми Клайн - създаването на някакъв шок за обществата (вътрешен или външен), който да доведе до падането на различни икономически и социални табута, с цел отваряне на възможности за огромни и бързи печалби на корпорациите. В случая военните.

Миналия месец българското издание на френския вестник "Монд дипломатик" публикува статията на Пиер Рамбер "Да трупаш оръжия, за да изграждаш Европа". В нея той обръща внимание, че: "Откакто през пролетта на 2005 г. Франция и Холандия отхвърлиха Проекта за европейска конституция, брюкселските институции прилагат един и същ отработен сценарий. Най-напред международна криза, доказваща слабостите на Съюза, дава на ръководителите му възможност високо да протръбят, че - напротив - Европа, обединена в изпитанието, действа и триумфира. Следва поредица от рискови решения, често взети на пожар под натиска на медиите, които водят до грандиозен провал, платен с ново отслабване на системите за социална защита. Накрая произтичащите от всичко това народно възмущение и надигане на крайната десница подтикват уплашените либерални елити да извадят от националното демократично обсъждане нови сфери и да ги прехвърлят на брюкселската бюрокрация. След финансовата криза през 2008 г., след тази на суверенните дългове през 2012 г., след излизането на Великобритания от Съюза през 2016 г. и Ковид пандемията през 2020 г., тази стратегия на шока се следва стъпка по стъпка и при войната в Украйна."
Едно от първите табута, които паднаха при обявяването на плана на Фон дер Лайен

бе съхраняването на бюджетната стабилност

Към началото на месеца шестнадесет държави от ЕС, сред които и България, поискаха временно да не прилагат правилата за бюджетна стабилност в името на военните разходи.
През април в името на превъоръжаването ЕК предложи страните членки да използват допълнително до 1,5% от брутния си вътрешен продукт през следващите четири години за отбрана, без да се боят, че надхвърлят тавана на бюджетните дефицити и държавните дългове.
Така до 2030 г., когато Русия може да ни нападне, според германското разузнаване, трябва да бъдат осигурени 650 млрд. евро, а другите 150 млрд. да дойдат от заеми. Общо урсулските 800 млрд.
800 е новото митично число в Европа. Парите по плана борба с последствията от ковида - 800 млрд. евро. Парите по Доклада "Драги" за конкурентоспособността - 800 млрд. евро. Парите по плана за превъоръжаване - 800 млрд. евро. Има и малки отклонения - общият бюджет на ЕС за седем години е 1000 милиарда евро. 1000 милиарда бяха и еврата за Зелената сделка. 1000 беше и предишното митично число в Европа.
"Хилядолетният райх". Хилядолетният райх, който продължи 12 години, е наричал "Сила чрез радост" профсъюза, отговарящ за отдиха на трудещите се. Сега в Европа звучи нов лозунг: "Мир чрез сила", общото между двата е образът на силата. Другото общо е, че силата струва пари.
"Вихри се някакъв ентусиазъм, че ще има 800 милиарда за инвестиции в отбраната и отбранителната индустрия, но трябва да е ясно, такива пари няма", каза през март т.г. президентът Румен Радев.
Какво има?
Френският президент Еманюел Макрон, който е най-гласовитият от европейските бойни петли,

има държавен дълг от 112% от БВП

който продължава да расте и едно увеличение на военните разходи само би влошило ситуацията. Италия и Гърция са в още по-лошо положение като задлъжнялост.
Като цяло дълговото натоварване е на високо ниво за ЕС - средно 80% от БВП, а за еврозоната - 87%. С други думи, казва френският икономист Жак Сапир на страниците на руското бизнес издание "Комерсант" в статията си "Европейската отбрана". Между изтеглянето на американските войски и "разумната достатъчност", финансовото състояние на ЕС и еврозоната не е твърде добро, за да вземат отново големи заеми, но планират да направят това отново.
Сапир (имайте предвид, че украински медии вече са го обявили за руски агент, защото работи за руски ВУЗ) обръща внимание в статията на манипулацията, която се използва, за да бъде оправдано рязкото вдигане на военните разходи. Следва дълъг цитат: "Френският президент Еманюел Макрон заяви в скорошно телевизионно обръщение на 5 март, че делът на разходите за отбрана в бюджета на Русия е достигнал 40%. На 7 март премиерът Франсоа Байру повтори това изявление, докато говореше по телевизионния канал C-News. Въпреки това, нито едно проучване не потвърждава тези цифри, които, изглежда, са резултат от неправилно тълкуване на бюджетните механизми в Русия. Ако сравним това с консолидирания бюджет на Русия, който е еквивалент на бюджета, представен от френското правителство пред парламента на страната, получаваме само 17,02%. Разминаването между заявените 40% и действителните 17% подсказва, че аргументите на властите

са свързани повече с пропаганда и военна паника

отколкото с реалното положение на нещата." И продължава: "Между другото, речникът, използван от европейските политически лидери днес, е изключително объркващ. Поради тази причина използването на термина "военна икономика" в този случай е особено неподходящо.
Трябва да се помни, че в контекста на световните войни през ХХ век терминът "военна икономика" се е отнасял до съвсем различна количествена (разпределяне на 20% до 30% от БВП, а не от държавния бюджет, за отбрана) и качествена (трансформацията на част от гражданския производствен апарат - автомобилостроене, железопътен транспорт, производство на оборудване - във военно производство) реалност. Очевидно е, че Русия, където гражданското производство се разраства бързо, и страните от Европейския съюз (ЕС-27) са далеч от този модел."
Очевидно е, че за "това, което имаме като" европейска върхушка, аргументите не интересуват никого, когато има формулирана политическа цел, плод на арогантност и страх.
Защо става дума именно за това. Цялата ни европейска върхушка беше напълно арогантна, за да започне експанзия на Изток, пълна с презрение към руснаците, но пък е достатъчно страхлива, за да се реши на пълноценна война с Русия, разбира се, най-вече поради ядрения фактор.
В същото време войната в Украйна показа, че

Русия далеч не е онази сила

която може да стигне с танкови колони до Ламанша, нито има защо да го прави, тя трудно стига от едно село до друго в Донбас.
Руската заплаха обаче като стимулант за печатане на пари, влизане в дългове и пълнене на гушите на военно-промишления комплекс, върши страхотна работа, а директорът на "Райнметал" Армин Папергер обикаля като цветарка из Европа и събира поръчки за оръжие, като навсякъде обяснява, че Путин искал да го убива.
Преди дни "Райнметал", заедно с още 48 германски компании, се извини, че е допринесъл за идването на националсоциализма на власт. Хубаво е да се помнят тези работи, защото историята обича да си прави шеги.
Когато Фон дер Лайен представи плана си за ремилитаризация на Европа, това е същата Европа, която местеше военната си инфраструктура на Изток, а сега чака нападение оттам, много хора бяха обхванати от странна еуфория.
Навремето политологът Иван Кръстев написа на английски есето: "Странното преоткриване на корупцията", а сега е ред на някой негов адепт да напише: "Странното преоткриване на милитаризацията". Може на френски и/или немски. В Европа изгодополучателите се очаква да говорят на тези езици. Видите ли, то било много хубаво за икономиките да се увеличи военното производство, и то във времена на икономическо затихване на Европа, между другото. Не е.
Наистина, някои по-смели хора като генералния секретар на НАТО Марк Рюте казаха, че

ще се режат социални разходи

но това мина и замина в шумотевицата.
На 18 март журналистът от австрийския вестник "Дер Штандарт" Оливър Пицек публикува статията "Излизане от кризата с оръдия? Това не е достатъчно".
В нея той пита резонно: "Но чия сигурност всъщност е приоритет тук? Ако правилата за дълга за танкове и ракети могат да бъдат облекчени, защо да не се отпускат и за образование, инфраструктура или опазване на климата?"
Австрия преживява трета поредна година на рецесия през 2024 г., Германия не се чувства по-добре, продължава той и обяснява очевидни неща. Например, че инвестициите в оръжията не са инвестиции в бъдещето, за разлика от инвестициите в образованието, инфраструктурата, научните изследвания, зелените технологии.
"Ако основните демократични партии сега са фиксирани върху лозунга "оръдия вместо масло", те ще режат от социалната държава, за да има повече за оръжия. Това може да доведе до техния политически край", предупреждава Пицек.
И това е истинската заплаха пред ЕС, която може да доведе до краха на демократичния проект. После идва времето на старите демони.

Публикацията може да бъде прочетена и в електронния вестник zemya.bg.