Фискалният съвет опровергава твърденията за "хърватската инфлация"

Фискалният съвет представи анализ, който развенчава притесненията и внушенията, че приемането на еврото води до скок на инфлацията. Документът показва как се е движила инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия преди и след влизането им в еврозоната.
На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 20-ият член на еврозоната. На база анализираните данни в периода 2022 - април 2025 г. въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се оценява като минимално.
Още преди присъединяването към еврозоната Хърватия се сблъска с висока инфлация, която достига 13% на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст бяха глобални - рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки.
След въвеждането на еврото инфлацията започна устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12,5%, през февруари - 11,7%, до достигане на 5,4% през декември същата година и 4,3% през март 2025 г. Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за периода януари-март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0,04 и 0,20% месечно - минимално и временно увеличение.
Въпреки това общественото възприятие не отразява тази статистика. Много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги. Причината за това несъответствие между данни и възприятие е частично в липсата на достатъчно комуникация от страна на публичните институции относно реалните икономически фактори. Всъщност, инфлационните тенденции в Хърватия след приемането на еврото се обуславят основно от външни икономически събития.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна.
Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти се концентрираха в сектора на услугите – най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи.
Данни на Евростат и ЕЦБ показват увеличение на инфлацията с около 0,2 до 0,3%. Нивото й обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото. В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната.