Църквата почита на 21 май св. велики царе равноапостолни Константин и Елена (Отдание на Преполовение)

Св. император Константин царувал в Рим и Византия, а по почин на майка му - царица Елена, бил открит Кръстът Господен на Голгота

Когато Италия страдала под тежкото управление на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим. В нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст и надпис "С това ще победиш!". Същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи знамена с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на войниците. Отпорът на римляните бил сломен, римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим обявил Константин за свой император.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. През 325 г. свиква Първия вселенски събор против ереста на Арий. Като приел свето кръщение, Константин "ликувал духом, сърцето му било пълно с жива радост. Облечен при кръщението в бяла одежда, блестяща като светлина, той не я снемал от себе си до самата си смърт. Починал на легло, покрито с бели покривала, а до багреницата - това царско отличие - Божият раб вече не искал и да се докосне.
Великият и равноапостолен Константин починал в Никомидия, завещавайки царството на тримата си синове, в самия ден на Петдесетница в 337 г., в тридесет и втората година от царуването си, на 65-годишна възраст. С голяма тържественост тялото му било пренесено в създадения от него град Константинопол и положено съгласно неговия завет в църквата на светите Апостоли в гробницата, приготвена от самия него, а градът 16 века носи името му - Константинопол.
Майката - царица Елена, много преди сина си приела христовата вяра. В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200 г., открили мощите й в един гроб със сина й.