Вековната злоба на роба не роди гнус към еврото

Диан Божидаров,
Сега

Тия дни търся нещо със свещ. Диря изнурени лица, сграбчени от еврото с лапите му челични. Търся вековната злоба на роба, родена в мъртва утроба на една Еврозона. Викове за помощ, въздушни евролинейки. Търся, ама не намирам. 
Да ме прощават великите поети, думата ми не е за тях. А за шока, ужаса, катастрофата, земетресението и наводнението, които щяха да настанат у нас със смяната на паричната единица. Думата ми не и апология за новата валута, опело за старата. А просто искам да отчета, че към момента нищо от пророкуваните драми по въвеждането на еврото не се сбъдва. Животът тече спокойно, нормално, направо скучно. Някъде не връщат стотинки, другаде обратно, някоя банка прави това, втора онова, трети вдигнал цените, ама му дошли на проверка... Нищо, поради което да си треснем челото с "Народе????", "Държаво????". 
Дори възрастните хора, през чиито треперещи пръсти щеше да изтича пенсийката, задето лисват пригодени за центове портмонета (и такива критики имаше!), си я карат нормално. Какви ли не опити правят сутрешните блокове да изнамерят страдащ старец в паланка, силно затруднен жител на гето - не намират. Съчувствам на репортерите, яд ме е на началниците им. Абе, не знаете ли, че за важните неща тия хора се ориентират най-бързо, защото нямат време за лигавене в житейското оцеляване?
Напълно сериозно следва да се каже също, че смяната на една парична единица с друга е епохално събитие за един народ, държава. Касае голямата политика (включително световната), суверенитет, обществена психология, бизнес, домакинства, управление, администриране, умения, технически новости, рискове - много инвестирани пари. Такъв процес винаги навсякъде е труден, бавен, причинява проблеми. Поради чисто български особености (управленски, демографски, психология) големите трудности не бяха изключени у нас. Но всичко към момента е в рамките на нормалното.
И хората, и държавата се справят - следва да констатираме този факт най-вече защото всеки от нас чакаше със свито сърце процеса.
Със сигурност е рано за голяма оценка. Просто на втората седмица е такава. Нататък, ако е друго - ще бъде отчетено. През последните две десетилетия живеем повече с прогнози, отколкото с констатация на настоящето. Запитали ли сте се защо? Ами защото светът е тотално медиен, а медиите (стари, нови, инфлуенсъри, събеседниците им, фалшиви или истински профили, най-обикновени лентяи...) се хранят с черното. То е интересното, бялото не. И, подобно на всички, обичат лесното. За медиите и публиката е много по-лесно да полетят в черното бъдеще, което я се сбъдне, я не - вместо в сложната за описване и трудна за разбиране черно-бяла действителност. Та, тая скромна статия е изключение, тя е за настоящето: еврото влиза у нас с тук-там несвършена работа, питанки - неща, без които не може. То е далеч от трудности, неразбиране, ступор, хаос, мъка, съпротива, скандали.
Десет минути на опашка за банкомат, понеже го зареждаха; продавачка, която изстрелва след клиент: "Тоз, пък ме мисли за обменно бюро!"; други продавачки, концентрирани да не объркат; бъгнат за секунди софтуер в магазин на 1 януари; "Да, платете в лева, после е ясно", чуто от детски треньор по плуване - това бяха "скандалите" по въвеждане на еврото, "стоварили се" върху мен за 2 седмици. Нищо друго. Нищо, макар и аз като останалите да не забелязах информационна кампания. И, да, питам се как на 1 февруари ще обърнем в евро, след като масово ти връщат сега левчета, но ще поживеем, ще видим. Може би, ако бях активист на "Възраждане", или просто със свободно време, следваше да направя клип с бъга в магазина, реввайки в мрежите: "Клета Българио, виж какво става!" - хиляди щяха да лайкнат насред всеобщо интересен виртуален живот, за сметка на безинтересния реален. Може би, ако бях конкретно Цончо Ганев, щях да провидя и поскъпнала ледена пързалка - ама аз не се препитавам с избори, следователно имам повече уважение към хората. 
Едно нещо само не разбрах в цялата работа, признавам си. Въпреки висшето си образование и претенцията да назнайвам това-онова, не схванах защо всички бързаха да се отърват от жълтите стотинки до 1 януари. Даже и аз тръгнах да се отървавам, виждайки залисията. Някой разбра ли?