Украйна няма шанс за победа*
Европа, парализирана от моралния театър и стратегическите си заблуди, настоява за продължаване на войната
/ брой: 7
Фил БЪТЛЪР**,
"Геополитика"
Изправени сме пред една неизбежна военна реалност, която обаче Европа упорито продължава да отрича, дори когато самите висши европейски чиновници тихомълком говорят за това на частни срещи помежду си, а и командирите на НАТО споделят същите заключения с всеки журналист, готов да слуша внимателно. Конфликтът не просто върви зле за Украйна - по своята същност той е безнадежден.
Тази реалност няма нищо общо с надеждата или песимизма - тя е просто аритметика, демография и физика. В един конфликт на изтощение страната с по-голям човешки потенциал, повече боеприпаси, повече индустриален капацитет и по-голяма стратегическа дълбочина печели. Дори оръжията и парите, които западните лидери дадоха на Киев, само забавиха неизбежното. Вашингтон знаеше това от самото начало, както впрочем и Лондон, и Брюксел. Което кара мнозина да си задават въпроса кой всъщност трябва да бъде съден за престъпления срещу човечеството?
Разговорите в западните столици за "задънена улица" или "замразен конфликт" са своеобразен реторичен щит срещу истината, че фронтовата линия не се стабилизира, а се срива. Отбранителните линии, за които западните медии твърдяха, че са непревземаеми, се огъват от месеци под бавния, но неумолим натиск на руската оперативна доктрина. И всички на място знаят, че когато такива линии започнат да се огъват, следващият етап не е застой, а пробив. Фронтовата линия не се срива за една нощ. Линията се разпада сантиметър по сантиметър, град по град, окоп по окоп, докато не настъпи моментът - през тази или следващата зима, - докато украинската отбрана се разпадне.
Мобилизационната криза в Украйна вече не е тайна. Тя се признава с половин уста от НАТО, без желание в Киев и открито по улиците. Набирането на войници отдавна е престанало да бъде административна процедура, превръщайки се в своеобразна гражданска истерия и паника. Преди видеоклиповете с украински офицери, които влачат мъже в микробуси, се смятаха за изолирани случаи на злоупотреба. Сега това е норма. Никоя държава не отвлича бъдещите си генерали. Тя отвлича само отчаяните и обеднелите, остатъците от своя демографски резервоар, който вече е почти изпразнен в резултат от масовата емиграция, загубите и разочарованието.
Това, което е останало от професионалната украинска армия - бригади, обучени в ранните години на войната, мъже с опит във воденето на маневрена война - беше унищожено от руснаците. На тяхно място бяха изпратени части, съставени от по-възрастни новобранци, тийнейджъри и мъже, буквално взети от улиците. Европа се преструва, че това е мобилизация. Украинците обаче са наясно, че това изтощава жизнеността на нацията. Войната не може да бъде спечелена, когато най-добрите ви бойци лежат в гробищата, а заместниците им се крият или гледат как да избягат.
Русия, напротив, успя да се адаптира към ситуацията. Първоначалните й грешки отдавна са поправени. Отбранителната й индустрия работи във военновременен режим. Нейният кадрови резерв, макар и да не е неограничен, е достатъчно голям, за да издържи на напрежението. Руското ръководство, въпреки всички опити на Запада да го окарикатури, поддържа вътрешна стабилност и продължава стриктно да следва възприетата стратегия. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-силна става позицията на Русия и толкова по-слаба става тази на Украйна.
Невъобразимият резултат - Русия да погълне или да установи контрол над цяла Украйна - става все по-вероятен с всеки изминал месец. Не защото Русия търси исторически театрален ефект, а защото в подобен конфликт на изтощение губещата страна в крайна сметка губи всичко, освен ако междувременно не се постигне някакво споразумение. Трагедията обаче е, че споразумението можеше да дойде по-рано. Можеше да дойде преди контраофанзивата, която изчерпа резервите на Украйна. Можеше да дойде преди милиони украинци да избягат от страната и преди цели поколения да бъдат унищожени. Само че Европа, парализирана от моралния театър и стратегическите си заблуди, настояваше за продължаване на войната, докато този максимализъм не унищожи самата украинска държава, която уж защитаваше.
Това е истината на бойното поле, която Европа не може да изрече: Украйна умира не защото й е липсвала смелост, а защото на съюзниците й липсваше почтеност.
** Авторът е американски геополитически анализатор и експерт по проблемите на Източна Европа, автор на няколко книги, включително на бестселъра "Преторианците на Путин". Статията е публикувана на 20 декември м.г. в изданието New Eastern Outlook.
Със съкращения
* Заглавието е на редакцията
