28 Юли 2025понеделник16:57 ч.

Потенциал на вятъра

/ брой: 18

автор:Барбара Пейчинова

visibility 14104

От дни в пространството отново се завъртя темата за нововъведение в образованието под формата на оценка за дисциплина. Това не е първият път, в който синдикатите изявяват желание да учат подрастващите, по техни думи, на "християнски добродетели и респект към авторитети и истински ценности" чрез въвеждане на оценка в училище. Още повече, че определят това като един от приоритетите си за годината. Въпросът обаче е ще има ли то така желания ефект, или ще е поредната проформа за уж модернизиране на образованието?
Отдавна е ясно, че оценките не са успешен метод за преценяване на знания и умения, напротив оценките приключват в училище и оттам нататък осъзнаваш, че ако е имало нещо, което не те е научило на нищо, е бил стресът от това да гониш цифри в бележника. От чисто психологическа гледна точка в много общества вече е доказано, че децата са много по-продуктивни и мотивирани не когато гонят похвали, а реални постижения и резултати, които не са обвързани с думата "отличен". Признанието е важна част от възпитанието и, разбира се, че трябва да поощряваме децата за добре свършена работа, но не остаря ли много вече моделът, в който треперим каква оценка ще ни поставят в края на срока?
"Аз знам, че съм глупав и няма да изкарам много високи оценки, затова не се старая." Това са реални думи на ученик в пети клас, който е загубил мотивация да се бори, защото не се нарежда до отличниците в класа. Истински притеснително е, а и много тъжно да чуеш дете да говори така за себе си. Как смятаме, че то ще се развие в утрешния ден и ще има самочувствие и вяра в себе си?
Вместо оценка за дисциплина и поредните забрани може би е време да се вгледаме добре в децата, които възпитаваме, защото очевидно те страдат и ни го показват с действията си всеки ден. Бягат от реалността чрез устройства и опиати, демонстрират агресия помежду си ежедневно и нямат мотивация да гонят цели и да реализират потенциала си. Правят това не защото са лоши, а защото никой не ги вижда и не ги чува, не забелязва нуждите им и не е в крак с бързо променящия се свят. Децата ни се чувстват като затворници на правила и ограничения, които им налагаме, а не им даваме най-важното - свободата да бъдат себе си, условия, за да развиват талантите си и добър пример, чрез който да учат. И така правим най-лошото, на което можем да ги обречем - хвърляме потенциала им на вятъра.

Почина Огнян Радев

автор:Дума

visibility 374

БСП даде положителна оценка на министрите си

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 137

760 дигитални клуба ще обучават възрастни

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 137

Туризмът е стратегически приоритет за правителството

автор:Дума

visibility 446

/ брой: 137

До десет тегления от банкомат без такса

автор:Дума

visibility 401

/ брой: 137

КЗК проверява „Лукойл“ за нелоялни практики

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 137

"Мудис" е умерен оптимист за България след еврото

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 137

Жега и градушки на Балканите

автор:Дума

visibility 398

/ брой: 137

Да помним миналото, за да градим бъдещето

автор:Таня Глухчева

visibility 422

/ брой: 137

Косово остава без действащ парламент

автор:Дума

visibility 415

/ брой: 137

Накратко

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 137

Всенародна опасност

visibility 409

/ брой: 137

Децата не са виновни

автор:Таня Глухчева

visibility 504

/ брой: 137

Голямото предизвикателство е демографската криза

автор:Аида Паникян

visibility 409

/ брой: 137

Пазители на миналото, активни участници в настоящето

visibility 414

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ