Недоволството на един континент

2025 г. е към края си и нищо не предвещава да я изпратим мирно и спокойно. Недоволство е заляло целия европейски континент и хората, забравили за смиреността и коледното настроение, излизат по улиците и площадите да изразят възмущението си от наглостта на политиците.
Отдавна стана ясно, че истински лидери днес почти няма, и това се вижда с просто око - народните представители представляват единствено себе си. Вземат решения, за които никой не ги е упълномощил, и впоследствие се опитват да убедят народа, че това всичко се прави за негово добро, но в момента той не го разбира. Взеха ни за мезе и лапнишарани, корупция се шири в невиждани размери, разпореждат се с парите ни, както си искат, и не пожелаха да ни чуят, когато се опитахме со скротце и со благо да им обясним, че така, като си мислят, няма да стане. И се стигна дотам, че недоволството назря до такава степен, че всеки си намери повод да вика срещу управляващите. Оказва се, че няма значение от географското положение, нито дали управляват леви или десни - проблемите (икономически, социални) не правят разлика между тези неща.

У нас

В България от години протестите бяха по-скоро със символичен характер, но арогантността на управляващата политическа класа и опозицията стигна невиждани предели и доведе до сваляне на правителството. За добро или зло. Не вземам страна, но ми беше интересно да чуя мнението на някои от младите, излезли да протестират. Отдалече си личи, че това са хора, които не се интересуват от политика, половината от тях навярно дори не гласуват, не могат да направят разлика между ляво и дясно, но пък, както самите те гордо заявяват, стоят непрекъснато в социалните мрежи и са убедени, че разбират от всичко. Най-вече от политика. И, за да са в крак с наборите си по света, излизат да протестират. Една студентка по журналистика първи курс, например, се вдъхновила от студентските протести в Непал. (Тук отварям скоба да уточня, че там недоволстваха срещу спирането на социалните мрежи и също успяха да свалят редовния кабинет, но тук никой дори не е споменавал за спиране на "изворите на информация" ТикТок, Инстаграм, Фейсбук и др.)

След това се оказа, че свободата на словото била застрашена, не са съгласни с диктатурата (някои вероятно нямат представа какво означава това), трети държаха плакати с надписи "Тук не е Москва", имаше хора, несъгласни с приемането на еврото, несъгласни с бюджета, за бюджета, за Украйна, срещу Украйна, за по-светло бъдеще, за по-високи заплати, за по-справедливи пенсии, срещу мафията и т.н. Различни идеи и причини събраха млади и стари и... показаха на "онези горе", че нещо не е както трябва. А розовото бъдеще, което ни чертаят, го виждат само те. Наистина през последните години поводи за протести имаше много, но изглежда моментът не беше достатъчно назрял или просто се чакаше една малка стъпка в грешната посока и гневът избуя. Дано протестиращите не останат излъгани за пореден път, но това предстои да видим.

На Балканите

Недоволството от президента Александър Вучич в Сърбия продължава вече повече от година, в Северна Македония положението също не е много розово. Понеже някои примери са заразни, в Румъния вече няколко дни подред хиляди искат чисто и справедливо правосъдие. Според северните съседи наскоро са се появили доказателства за дългогодишни злоупотреби с държавни пари. Националистическият лидер 
Джордже Симион ни даде за пример, че когато народът е сплотен, може да постигне успех.
Безспорно гърците са с най-голям опит в протестирането. Фермерите в страната отхвърлиха поканата на правителството за преговори, защото им омръзна да слушат голи обещания, и твърдо заявиха, че условията ще ги поставят те. И така вдъхновиха колегите си от Кипър, които се заканиха тази седмица да се присъединят към общоевропейска стачка в знак на протест срещу Общата селскостопанска политика на ЕС. Земеделците бият тревога заради нарастващите разходи за електроенергия и намаляващите водни запаси. Почти всички култури във всички региони са застрашени, язовирите са останали без вода.

В Западна Европа

Хиляди фермери в Югозападна Франция блокираха пътища и запалиха бали сено, за да протестират срещу умъртвяването на над 200 крави поради кожно заболяване.

Национална стачка срещу бюджетните планове на правителството в Италия спря влакове и учебни занятия. Проектобюджетът за 2026 г., предложен от консервативното правителство на премиера Джорджа Мелони, е добър само за малка част от населението на Ботуша. Италианците настояват за по-големи инвестиции в здравеопазване, образование и правото на жилище, както и мерки за подобряване на безопасността на работното място. Генералният секретар на конфедерацията на труда Маурицио Ландини, определи бюджета като „несправедлив, погрешен и опасен“. По думите му най-спешният социален въпрос са ниските заплати, а предложените от правителството мерки не решават този проблем. Наглостта на управляващите предизвика повече граждани да излязат на улицата (след обявяването на протеста миналия месец Мелони и министърът на транспорта Матео Салвини осмяха избора на петък за ден на стачката, намеквайки, че това е претекст за удължен уикенд). 
За пръв път от 12 години насам в Португалия се проведе обща стачка, свикана от основните синдикати в страната, срещу предложената трудова реформа на правителството на десния премиер Луиш Монтенегро. Транспортът бе напълно спрян, включително и въздушният, голяма част от училищата бяха затворени, здравният сектор също масово се присъедини.
Хиляди протестираха в унгарската столица Будапеща след скандал с насилие в център за задържане на непълнолетни. Унгарците носеха транспарант с надпис "Защитете децата!" И веднага заваляха оставки.

Както виждаме - нито една държава, независимо колко е развита, не е защитена от протести. Никъде, колкото и политиците да прикриват деянията си и да обещават, че ще се променят или, че ако не са опозиция и дойдат на власт, ще бъде по-добре, ако хората не могат повече да търпят, няма думи на света, които да ги убедят. Не ни чуха, когато бяхме против приемането на много мигранти, не чуха за войната в Украйна, че искаме мир, не ни чуха, че сметките са ни високи, а заплатите ниски...
Ще си позволя да цитирам Петко Р. Славейков, който още през XIX в. е казал: "Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена". А Европа не я чака нищо добро, ако т. нар. й лидери продължават да вземат решения в разрез с желанията и нуждите на населението й. Истинският политик е този, който решава проблемите, а не задълбочава стари и създава нови. Защото трудните времена раждат силни хора, а съберат ли се няколко като тях, правилата на играта се променят, и то не в полза на политиците.