БСП не е загубила шанс да е гласът на недоволна София

Георги Миланов

Тези дни бившата председателка на БСП и още по-бивша вицепремиерка в правителството на Кирил Петков Корнелия Нинова е блеснала със своя позиция за изборите в "Слатина". "Обединената левица", пише злобно тя, "взе само 147 гласа в "Слатина - така се плаща цената на предателството. Така избирателите наказват продажниците".
Този подход е ефектен (става за статус във фейсбук), но пък е и доста измамен. Защото в останалите частични местни избори БСП не се представя толкова зле, колкото в апокалиптичните фантазии на Нинова. В две села кандидати на левицата взеха изборите от първи тур. Значи проблемът съвсем не опира до "предателството", а до количеството свършена работа, до реалния ангажимент в изборния процес.
Съвсем не искам да хваля резултатите в "Слатина", очевидно е, че БСП има много работа за вършене, организационните усилия по укрепване на структурите едва сега започват. Но от резултатите в един столичен район, при това при кошмарно ниска избирателна активност, няма как да правим изводи за политическото поведение на БСП и за нейното състояние. Иначе се получава парадоксално - в "Слатина" наказват БСП за "предателството", пък из страната такова нещо не се забелязва. Нещо в тази логика е много сбъркано. 
Всъщност реалният, възможният и логичният извод от резултата на левицата в "Слатина" е, че БСП трябва сериозно да поработи в районите на столицата. Тази работа не може да е продукт на инцидентни частични избори, а част от цялостното усилие за очертаване на реална алтернатива на дясното блато, в което столицата се дави от началото на прехода насам. 
Виждаме, че този терен се позапълни с участници. Точно на тази база възникна партията на Борис Бонев, която почти беше умъртвена в прегръдката на градското дясно. Очевидно натам се е насочила и Ваня Григорова, която вижда празното пространство и се опитва да го запълни със съдържание и идеи. 
БСП обаче не е загубила шансове да даде представителство на недоволна София. Изключваме десните избиратели - те са мобилизирани, истеризирани и биха гласували дори партиите им да издигнат шимпанзе с бомба. Останалите софиянци обаче стачкуват. Те не отиват до урните. Защото не могат да разпознаят своя интерес в политическите дебати за София.
Понякога водя дъщеря си на детската площадка в моя квартал и имам възможност да си говоря с много млади родители. Всички искат едно и също - места в детските градини, хубави паркове, добри улици, качествено благоустройство, удобни и достъпни квартални улички, усещане за перспектива и бъдеще. Повечето политически партии им обещават това, но само с общи лозунги. Васил Терзиев им хвърли кукичката за "различния град", а след това уби тази идея с бездействие и откровен политически непукизъм. Точно тук е голямата ниша на политиката - тя изисква ежедневен достъп до хората, реално разбиране на проблемите и усещането, че политиката се случва всеки ден, а не само на избори. Не само по телевизията.
Силата на БСП в нейните славни години беше именно достъпът до хората. Тя беше партията на хората, а не на политическите карикатури. И сега трябва да се върнем към този корен. 
Да, участието в управлението има солена цена, но има и хора, които разбират какво струва на БСП този компромис и защо се прави. Казвам го ядосан от абсолютно несправедливите обвинения на Нинова. Защото, ако тя бе реализирала своята визия за София през 2023 година, партията отдавна щеше да е умъртвена в столицата. 
И не 9, трима съветници нямаше да имаме.
В крайна сметка БСП продължава да бъде запазена марка. И до днес Нинова не е представяна като лидер на неясната партия "Непокорна България", а като бивш председател на БСП. 
Това е ясен знак къде е потенциалът, къде са възможностите и къде в крайна сметка е възможността за промяна. 
Тя зависи изцяло от БСП в този момент. 
След една година оправдания няма да има. 

Авторът е заместник-председател на БСП в столичния район "Илинден"