
Православен календар
Църквата почита на 26 юни преп. Давид Солунски. Преп. Давид Български
/ брой: 115
Преподобни Давид Солунски от младини прекарвал живота си във въздържание
Блаженият Давид се родил в източна страна и подобно на светоносна звезда осиял целия свят: като се упражнявал във въздържание от ранна възраст, той бил сред хората като ангел в плът. Като се заселил близо до град Солун, свети Давид си направил колиба под едно бадемово дърво; тук, подобно на доброгласна птица, той утешавал с душеполезни слова всички стичащи се при него. Неговият ум бил винаги устремен в Божествените висоти; благодарение на това, той се обогатил с дара на чудотворството и станал светозарен стълб на църквата, просвещаващ всички със своите чудесни знамения.
Понасяйки мъжествено ту студ, ту силен зной, той станал като че безчувствен. И понеже угасил в себе си огъня на плътските страсти, то и вещественият огън не могъл да го опали. Веднъж той взел в ръцете си горещ въглен и като поставил тамян върху него, застанал пред царя и го покадил, при което ръката му не пострадала от огъня. Като видял това, царят се удивил и се поклонил в нозете на Божия угодник. И тъй свети Давид изумявал хората със своя живот и с чудесата, които вършел, и те, когато виждали светеца, винаги прославяли Бога, дивен в Своите светии.
Преподобни Давид умрял в 540 г. Мощите му почивали в Солун, в църквата, наречена на неговото име.

Давид Български е един от типичните примери за народна канонизация, усвоена и от църквата
Св. цар Давид Български, наречен Мокри, е велможа от югозападната част на Първото българско царство, от втората половина на X в. Той е брат на цар Самуил и най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано. Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония, между реките Вардар и Бистрица, или на югозапад, в Преспа.
Предполага се също така, че умира още през 976 г. или малко по-късно. Сигурни са сведенията за това как Давид умира - той е убит от скитащи власи в местност по пътя между Преспа и Костур, наречена "Красивите дъбрави (дъбове)". Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа или убийството му е организирано от Византия е предмет на догадки, а основният извор за тези събития, Йоан Скилица, мълчи по въпроса.
В памет на най-големия си брат Давид и на родителите си, Никола и Рипсимия, през 993 г. българският предводител Самуил поставя каменен надпис, открит в черквата от X век при село Герман до Преспанското езеро.
Св. Давид е един от типичните примери за народна канонизация, усвоена и от Църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от XIX в. Неговият лик е изобразен в притвора на главната църква в Зографския манатир на Света гора, рисувана през 1817 г. от Митрофан Зограф. Захарий Зограф го изографисал в Троянския и Рилския манастир.