Русия гледа на Централна Азия без илюзии

Тимофей БОРДАЧЬОВ*
Взгляд

За средностатистическия руснак Централна Азия е трудова миграция и опасност от религиозен радикализъм, чиито ужасни последици вече сме преживели. Въпреки че туристическият поток към региона се увеличава, той все още не е достатъчно голям, за да повлияе на това възприятие. В момента обаче в Централна Азия се случват промени, чиито мащаб и значение не бива да се подценяват.
Тези промени носят много ползи за Русия - разширена търговия и възможност за инвестиции, но същевременно скоро ще поставят и въпроси, на които ще бъде трудно да се отговори по стария начин. И за да не се окажем пред труден избор в близко бъдеще, би си струвало да гледаме на Централна Азия сега като на нещо повече от най-неразвития ъгъл на СССР или доставчик на работна ръка за руските строителни обекти, сектора на услугите или жилищно-комуналните услуги. Сегашното състояние на региона очевидно не заслужава такава опростена оценка.
В момента съседите на Русия в Централна Азия се движат по пътя на ускорена модернизация и интеграция в модела на пазарна икономика, който е доминиращ в световен мащаб. Лидер на този процес е Узбекистан, където реформите и отвореността от последните години водят до съживяване на икономическата активност и приток на различни инвестиции.
Казахстан, който някога беше част от либералния световен ред, воден от Съединените щати, изостава малко. В днешно време той със сигурност е утвърдена държава, но има и безпокойство 

как да оцелее в свят, където старите правила на играта се рушат

а новите са непознати. Засега Казахстан има най-висок доход на глава от населението благодарение на износа на енергоресурси. Но узбеките се опитват да запълнят тройната разлика и под прикритието на добросъседство се готвят да го изпреварят като лидер в региона.
Двете страни са обединени от силно политическо лидерство и пълно разбиране от страна на държавните глави какви задачи трябва да бъдат решени в бъдеще. Останалите страни от Централна Азия са много по-малки по население и следват лидерите. Те имат едно общо нещо - приемането на модел на потребителска икономика. В съвременния свят това се постига бързо и изглежда добре. Но разделя обществото на градове, блестящи от постижения, и значителна маса от бедно население. 
В Русия или Съединените щати разликата е по-малко забележима поради държавното преразпределяне. В малките държави, освен ако не е Европа, която от векове събира богатства от цял свят, е по-трудно. 
Признаците на този път са лесни за виждане в централноазиатските столици - блестящите Ташкент и Астана контрастират с явно залязващия Алмати или малките градове. Всички външни наблюдатели отбелязват колко бързо се развиват Бишкек и Душанбе сега, но малко казват за регионите. Световният опит ни учи, че последствието от експлозивния растеж може да бъде отварянето на опасна пропаст между най-големите градове и провинциите.
Не може да се изключи, че в близко бъдеще нашите съседи ще се сблъскат с проблеми, причинени от неравенството - нарастването на радикализма сред бедните и отчуждението на богатите от останалата част от обществото. 
Друг труден въпрос е нарастващата средна класа. Тя може постепенно да се чувства все по-изолирана от останалата част от населението и същевременно недоволна от всякакви ограничения на свободата. Освен това, тя е най-уязвима от колебанията в световната икономика. Какво да се прави с тези проблеми трябва да е грижа на местните власти и елити, които през последните години многократно демонстрираха висока степен на патриотизъм и готовност да поддържат своите народи в стабилно състояние.
Важен въпрос за отношенията ни с Централна Азия е как ще бъдат решени тези неизбежни проблеми. И откъде страните от региона 

ще получат необходимите ресурси 

тъй като вътрешните ресурси може да не са достатъчни там. Не трябва да забравяме, че въпреки огромните си размери на световната карта, пространството в Централна Азия, подходящо за комфортен живот, не е по-голямо от Полша.
Намирайки се в непосредствена близост до такава голяма и богата страна като Русия, нашите съседи неизбежно поглеждат в нейната посока.
Първо, те очакват, че сътрудничеството с Русия ще им помогне да решат някои от проблемите си в развитието, свързани предимно с последиците от изменението на климата, нарастването на населението и липсата на водни ресурси. Начинът, по който ще се осъществява такава помощ, ще бъде важен за укрепване на нашите отношения: чрез създаването на общо пространство за развитие в Голяма Евразия или несистематично. В първия случай, за стабилност в бъдещето, е необходимо да се разбере, че приносът на всички участници трябва да бъде съпоставим и да се основава на равни ползи. Изглежда, че този принцип трябва да бъде основата за всички съвместни проекти.
Второ, държавите от Централна Азия виждат Русия като амортисьор за някои от неизбежните си проблеми. Това е често срещано явление, когато развиващите се страни „изхвърлят“ част от излишния си потенциал в посока на развитите си съседи. Миграционната криза в Европа, върху която са израснали всички десни партии, е следствие не само от войните и глада в Африка и Близкия изток, но и от нарастващата демография. Русия също се нуждае от работна ръка от чужбина. Но не може 

да си позволи да следва пътя на европейците 

В отговор на рационализирането на миграционната политика на Русия, нейните централноазиатски съседи ще трябва да предприемат по-систематичен подход към сътрудничеството на пазара на труда. Засега това създава определени трудности и изкушение за засилване на националистическите настроения. Но няма съмнение, че присъщата мъдрост на нашите съседи ще изиграе своята роля. Въпреки че заплахите, пред които са изправени, не могат да бъдат подценявани: архаизацията на обществото и изкушенията, предлагани от Запада, заемат първите места тук. Знаем, че в стратегията на САЩ религиозният радикализъм, антируските и антикитайските настроения са част от един и същ „пакет“.
За самата Русия ще бъде важно да говори честно и приятелски със съседите си. Да не създава илюзии, че ще стане донор за тяхното развитие по удобен път. Затова си струва още сега да се определят онези въпроси на регионалното развитие, където решенията трябва да се търсят съвместно с Русия. Нещо повече, именно нашата страна е конкурентен доставчик на най-модерните технологии и идеи в области като водоползване, регулиране на пазара на труда, неравенство и бедност, цифровизация и технологии за изкуствен интелект. Всичко това са обективни предимства на Русия, които трябва да се използват без излишен егоизъм, но и без излишна благотворителност. 
В Русия не бива да мислим какво можем просто да дадем на съседите си, без да си навредим особено, или как да изградим непробиваема стена на границата с тях. Вместо това трябва да предлагаме рационални икономически и политически изгодни съвместни големи проекти. Да участваме по-активно в онези инициативи, 

които страните от Централна Азия виждат като перспективни 

- включването на Афганистан в транспортно-логистичната система на Евразия, увеличаването на износа на продукти от регионален произход към Русия. 
Въпреки че не е толкова просто: разстоянията между нас са големи, железопътната система е слабо развита, Западът непрекъснато се стреми да оказва натиск върху страните от Централна Азия. Това поражда изкушения там да изнудват Русия по приятелски начин, говорейки за своите трудности и недостатъчното признание на заслугите им от наша страна. Сега, повече от 30 години след разпадането на СССР, ние и нашите съседи все още трябва да извървим заедно труден път към нови, наистина равноправни отношения. Важно е да правим това, без да се поддаваме на емоциите и без да се водим от провокации от врагове. Въпреки това, с пълна увереност, че Русия е незаменима сила в Евразия, винаги готова да бъде надежден и отговорен съсед.

* Авторът е програмен директор на клуба “Валдай”