Моята мисия е да правя хората щастливи

ВЕНИАМИН ДИМИТРОВ е роден на 14 септември 1997 г. в Бургас. Завършил е НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров" в родния си град. Дебютира на сцената в телевизионните формати "X фактор" и "Гласът на България". През 2024 г. подписва договор с продуцентската компания "Virginia Records", а през ноември с.г. се ражда и първата съвместна песен - "По-добър". В творческата му биография има вече 13 песни, предстои да бъдат представени няколко нови заглавия. Тази година Вениамин спечели телевизионния формат за имитации "Като две капки вода".

- Вениамин, завършили сте НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров", музиката Ви е съпътствала от ранна възраст. Но как започна всичко?
- Като малък сам намерих музиката, имах едно малко касетофонче, на което слушах различни песни на Стефан Диомов, "Тоника", известни бургаски музиканти. В семейството ми винаги е звучала музика: баща ми свири на китара, пее, но не професионално, майка ми има познания по акордеон. Така постепенно усетих, че музиката е моето нещо и се записах в музикалната група в началното училище, след това продължих в Музикалното училище в Бургас. Две години свирих на контрабас, но разбрах, че не е каквото желая и се прехвърлих в специалност "Поп и джаз пеене", като паралелно ходех на индивидуални вокални уроци. И така по-голяма част от времето ми беше заета изцяло с музика.

- Кина Христова какво означава за Вас?
- Кина Христова означава много, тя е един от моите откриватели в по-професионалния ми път. Като гледах децата от нейната школа "Сезони", винаги си мечтаех и аз да пея при нея. Един ден, когато бях на 13-14 години, с майка ми минавахме покрай читалище "Пробуда" и аз й казах, че трябва да се запиша там на уроци. Отидох при Кина, тя ме прослуша и започнахме да работим заедно. До ден днешен поддържаме комуникация. Тя ми е дала тази основа да пея на български, която е много важна. Винаги съм обичал българската музика и песни, били са ми най-любимите за изпълнение, за което тя много е допринесла.

- Брат Ви също се занимава с музика. Мислите ли един ден да организирате обща изява или проект? 
- Моят брат свири на китара и пее, но се занимава с рок музика и с метъл, доста по-различен е от мен. Ние скоро пуснахме в социалните мрежи песента от сериала "Приятели" - "I'l Be There For You", на английски и на български. Тя бързо събра над 1 млн. гледания, очевидно на хората много им хареса. Така че със сигурност отново ще направим нещо заедно.

- Имате опит с музикални формати, преди да влезете в "Като две капки вода" - в "Х фактор" и "Гласът на България". Но "Капките" е нещо съвсем различно от изявата на добри гласови данни и сценично поведение. 
- Точно така. "Като две капки вода" за мен беше сбъдната мечта. Това е форматът, в който винаги съм мечтал да участвам. Искал съм да разбера повече за себе си и дали мога да влизам в различни образи актьорски. Успях да покажа потенциала си, благодарение на това, че имахме изява всяка седмица и регламентът е такъв, че не отпадаш на даден етап, а отново и отново създаваш нещо и имаш възможност да се разгърнеш. В продължение на три месеца трябва да дадеш всичко от себе си и това действа много мотивиращо. Много съм благодарен, че си доказах, че притежавам този характер. 

- Каква е ролята на менторите в процеса на изработване на всяко от превъплъщенията?
- Ролята им е много важна и отговорна. Етиен Леви е изключителен професионалист, винаги съм искал да работя с него, още от НБУ, когато записах "Поп и джаз пеене". За съжаление, тогава нямаше свободни места в неговия клас. Освен изключителен професионалист, той е и невероятен човек. Предразполага те, изкарва най-доброто от теб, винаги ще ти даде добър съвет. Вторият ментор е Влади Михайлов, с когото се познаваме от "Капките", от сериалите, в които той играе. Хубавото е, че нашите пътища отново ще се засекат - и двамата участваме в мюзикъла на Софийската опера "Клетниците", който ще бъде представен на пл. "Ал. Невски". Спектаклите започват от 24 юли и до началото на август всички Ваши читатели са добре дошли и могат да се насладят на представленията.

- В "Капките" преминахте през сериозната танцова школа и на "Фънки мънкис".
- Изключително голяма школа е. "Фънки мънкис" са много позитивни, първият ми досег с тях беше още на втория концерт, в който трябваше да изпълня песента на Руши Видинлиев "Вълк", с доста сериозна хореография. И следващата ми задача беше с много хореография - песента на Шакира "Whenever, Wherever". Алекс Енева също много ми помогна през целия ми път във формата - тя е много спокойна, не пришпорва нещата, не прави забележки, а точно обратното - с много хубаво отношение и енергия те зареждат и тя, както и "Фънки мънкис". В този формат попаднах в изключително позитивна среда на огромни професионалисти и невероятни хора. Целият екип, заедно с гримьорите и фризьорите, с Кремена Халваджиян и хората, които ни обличат, допринася да се чувстваме добре на сцената.

- На Вас се падна отговорната задача да откриете шоуто на стадион "Васил Левски". Обяснете ни емоцията, еуфорията, изпитанието да пееш на такава голяма сцена.
- Всичко, което ми се случи на стадиона, беше като сън. Преди началото на концерта почувствах много сериозно вълнение, което не ми се беше случвало дотогава. Когато видях мащаба на всичко това, буквално се стъписах, бях изпълнен с адреналин. Сложиха ми едно наметало, с което преминах покрай цялата публика до малката сцена, откъдето излязох. Почти не разбирах какво се случва с мен, някак успях да се събера, да се успокоя, благодаря на Бог, че беше с мен, поех дълбоко дъх и започнах със спринта към голямата сцена.

- Когато спечелихте два от епизодите, дарихте средствата за пострадалите от пожара в дискотеката в Кочани и на БЧК. Като популярна личност, зад какви каузи бихте застанали с името и с таланта си?
- Има доста каузи, които са много важни за мен, бих се радвал да имам възможност да ги подкрепя и ще го направя. Една от тях е борбата с лимфома в България. Имах приятелка, която ни напусна преди две години от това заболяване. Бих се включил и в други благотворителни концерти.

- Успяхте да убедите публиката, че отлично се справяте с имитацията, а сега предстои да затвърдите името и стила си като певец и автор на песни. Доколкото знам, имате повече от дузина готови творби, някои от които вече станаха и популярни. 
- До няколко дни от "Вирджиния рекърдс" излиза новата ми песен, която е много лятна, много различна. Есента планирам албум с издавани и неиздавани песни. Много, много моя музика предстои, с която ще показвам различни страни от себе си. В "Капките" успях да си докажа, че мога да бъда по-многопластов артист, докато преди това бях малко по-емоционален, по-баладичен, да правя и друга музика, което много ми помогна и в моята работа като автор.
Едно от най-важните неща, които ми предстоят, е концерт в "Кино Кабана" на 24 юни, в който ще изпея някои от новите ми песни, ще направя страхотна вечер с кавъри, които изпълнявах и станаха популярни в "Капките", както и акустични версии на мои авторски песни, и на други.

- Дуетната Ви песен с Ева Пармакова "Как да спра да те обичам" бързо набира скорост заедно с ефектния клип към нея. Имате ли желание, намерение да направите общи проекти с други певци?
- Да, имам още две готови колаборации с много интересни артисти, които ще излязат скоро. Едната е с жена, другата е с много готин изпълнител, който малко повече се развива в рапа, но е страхотен музикант и автор на музика.

- На празника на 1 юни гостувахте в Разград и се забавлявахте заедно с децата на града. Изглежда, че тази емпатия между Вас и децата е взаимна, защото и по време на "Капките" малчугани носеха плакати с Вашето име като номер 1. Как виждате своята отговорност пред тази публика?
- За мен музиката има смисъл, само ако казва нещо истинско и стига до хората. На сцената ми е важно да има енергия, да има свързване - затова обичам да каня деца от публиката, които виждам, че се вълнуват, пеят, живеят с музиката. Това им дава момент, който ще помнят, а и на мен ми напомня защо правя всичко това. Не вярвам в дистанцията между артист и публика. Ако не усещаш хората срещу себе си, сцената се превръща в сцена по навик. А това никога не съм го искал. Мисля, че всеки артист носи отговорност - не просто да се показва, а да оставя следа. Да даде нещо смислено.
Моята мисия е проста - да нося радост и вдъхновение чрез музиката. Егото няма как да се избегне, но важното е какво правиш с него - дали го храниш, или го използваш, за да дадеш повече на другите.

- Не е толкова далеч времето, когато самият Вие сте били дете, ученик. Може ли музиката да бъде спасение и добра, смислена основа за изява на емоциите, които бушуват в децата на тази възраст?
- Абсолютно. Музиката е доказателство, че променя и зарежда хората с положителна енергия. Всеки, който има качествата да се занимава с музика, поема по един много хубав път. Живеем във времена, в които се случват абсурдни неща, а социалните мрежи и начинът на живот влияят зле на подрастващите. Смятам, че музиката определено е начин да се спасят от лошите влияния. Но това много зависи от семейната среда преди всичко.

- Какви качества търсите в един човек, с когото желаете да общувате, да творите, да Ви бъде приятел?
- За мен е наистина важно да съм заобиколен от добри хора - такива, с които можем да мечтаем, да действаме и да създаваме нещо смислено. Времето е най-ценният ни ресурс и искам да го прекарвам с хора, с които гледаме в една посока.

- А продължавате ли все още да мечтаете, или по-скоро си поставяте конкретни цели, които изпълнявате с труд и постоянство?
- Никога не спирам да мечтая. Вярвам, че човек трябва да гони целите си, без да губи вярата по пътя. За мен тази вяра е свързана с Бог - той ми дава сила, посока и смисъл. Но без усилия и постоянство нищо не се случва. Нужно е и вътрешно горене, и здрава работа - едното без другото не стига.