"Филан" е със значението на "еди-кой си", "киши" значи човек... Демек, незнаен човечец - хем познат, хем непознат... Това го твърди един турско-български речник, на който много не вярвах, но българският писател Мюмюн Тахир ми го обясни етимологически... Благодаря, братко Мюмюн! На теб имам повече вяра...
Защо се занимавам с турцизми, вкоренени и в българската реч, ли?... Ами, защото баба ми Марийка, на майка ми майка й, когато червеше яйца на Великден, отделяше винаги по няколко в пластмасови чинийки, в които поставяхме и филийки козунак. Тя ги наричаше: тези - на госпожа кметицата, че тя е голяма фльорца, тези на чича ти, на вуйча ти, на стринка ти... Винаги оставаше излишна чинийка и аз питах: Ами тези на кого?... Е, тези ги дай на... филанкишията!... Тогава, признавам, още не му знаех етимологията филанкишийска, ама днес, даже граматически, го чувствам за нещо като "мой човек".... Филанкишията, за съжаление, не е толкова известна част от обществото ни, но май легна и в основата му!...
Като ученик, студент или войник ходех по футболни мачове. И винаги се намираше по някой футболен хулиган, модерно е да го наричаме така, но той си е парекселанс... филанкишия! Той не ходи на мач без бутилка ракийка в джоба, псува "врага" на глас, понякога крещи заканително на рефера: "Да ти умре прасето, твойта мама!"... И някои други "нефилологически" изрази или "бисери"...
На традиционните протести пък, които зачестяват отново (те са против сега управляващите филанкишии), той, тайно от полицаите - филанкишии, си носи откъртено паве или самоделна палка, или нещо лесно запалимо - за кофите с боклук. Те са му приоритет!... Изобщо, филанкишията днес е подготвен за размирици, даже и с фатален край. А понякога, вече по-често, той е облечен, макар и 17-18-годишен, целият в черно и с черна качулка... Абе, баш си е филанкишия, който целенасочено превръща улици и площади в... бойни полета... И все пак остава си "някой си" - почти малолетен, почти невинен и почти - ненаказан!...
Отскоро филанкишията си проби път и в Парламента, дори прекрачи неусетно прага между "ъндърграунда" и политиката. Там говори с политическия си опонент на ти - обидно и безпардонно, нещо като олицетворение на Алековия герой, който е в основата на "изборите" в моя роден Свищов и кръстен от автора Данко Хаирсъзина. На неговия гръб, благодарение на нищожния мозък и маймунската му сила, Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу, даже Гуно Адвокатина се катерят още към "върха"... Към този връх, който за тях има само тези контури: Властта и Келепира...
Тази Алекова четворица понякога огласява своя партийка, издава свое вестниче и не само оплюва, а охрачва политическия противник... Нещо повече, те не само ни охрачиха, те ни обкрачиха, възседнаха ни... И сега чакат да се откажем от туй, което се вика Политика!... Ненавиждат интелекта, човешката скромност, боготворят безскрупулността на Мамона. И, признавам, превърнаха това, наивното "някой си" на моята баба, в напаст обществена, в напаст Божия!... Късно е да ги превъзпитаваме, време е да ги заклеймим!

