"Черни лебеди" идват на ята

Откакто в нощта на 13 юни (петък) Израел извърши акт на агресия и започна война с Иран (или специална военна операция, ако щете), руското интернет пространство е заето да споделя видеоклипове с участие на покойния вече лидер на Либерално-демократическата партия на Русия Владимир Жириновски от 2019 г. в политическо ток-шоу по държавната телевизия "Россия-1".
В него Жириновски, който имаше славата на провокативен и ексцентричен политик, коментира последните засега избори за президент на Украйна през 2019 г., обръща се към украинските си събеседници и казва: "Тези избори са последните (на записа се чуват насмешливи реплики - бел. авт.). През 2024 г. няма да имате избори, защото няма да има страна, наречена Украйна. 
Вие не вземате предвид ситуацията в Близкия изток. Там ще се развият такива събития, че всички ще забравят какво е Украйна. Нещата вървят към Трета световна война. А Иран не е Виетнам, не е Северна Корея, не е Косово. Най-страшните събития ще се случат там."
И действително. От петък насам руските и украинските околовоенни информационни ресурси забравиха, че имат собствена война под носа им, и превключиха изцяло на Близкоизточния фронт.
Може да се отнасяте както искате към Жириновски, но не може да му се отрече, че в конкретния случай степента на сбъдване на прогнозата му е много висока - и избори в Украйна нямаше, и започнаха такива събития в Близкия изток, които накараха всички да забравят тази страна. 
Освен това разговорите дали Украйна продължава да съществува като суверенна държава по-скоро са напуснали политологичната рамка и са в сферата на философията.
Сега остава да видим дали "най-страшните събития" ще се случат. Ще бъде истинско щастие, ако останем само с гледането.
Всички сложни и плашещи събития от последните дни, седмици, месеци и десетина години имат един и същи първоизточник - отслабването на хватката на нашия хегемон - Съединените щати, поради най-разнообразен комплекс от хронични проблеми, свидетелстващи за упадък (още по темата на стр. 9 и 10). 
Изпадналият в хюбрис владетел на света, очаквано бе наказан с оглупяване (няма хюбрис без наказание), което се разпростря и върху периферните му зони на контрол, включително в Европа. Затова влизаме и в епоха на войни, смърт и беди. 
Арогантността и надменността, с които Западът предпочиташе да не забелязва народите поради период на относително забогатяване след края на първата Студена война, го докараха дотам да презре победените, без да си дава сметка, че той не е победител. 
От това презрение се роди самоизмамата, първо, че Русия няма да посмее да отвърне и, второ, че Русия може да бъде победена, без САЩ и Ко да се заемат сами и непосредствено. Но не искат, защото не могат. Вместо дух и воля, видяхме низост и притворство. 
Поради това подбудителят започна сепаративни преговори с Москва, а бившите му подопечни в изумление, "изменившимся лицом", се чудят какво и защо им се случва. Не могат да повярват, че срещнаха воля, по-силна от тяхната. Нямат план "Б", както впрочем нямаха и план "А". Планът беше, че всичко ще се нареди от само себе си, по силата на пожелателното им мислене. 
Сега е на дневен ред Близкият изток. 
Всичко ще бъде наред, защото трябва да бъде наред, тъй като ние сме силни и винаги побеждаваме, и другите пълзят под нас, оставяха като впечатление действията на еврейската държава през последните години, докато един ден озверелите обитатели на гетото в Газа не излязоха, наточени за мъст, за да убиват и насилват. И вече нищо не беше наред, и няма как да бъде. 
Това, което последва, отдавна надхвърли като размер библейското "око за око, зъб за зъб". Убийствата в Газа отдавна са банализирани, както е банализирано и лицемерието, с което Западът коментира това смъртоубийство. 
Това, че крайнодясното израелско ръководство реши с мотива за правото на превантивни действия, да разшири конфликта и да започне и война с Иран, която поради географската им отдалеченост може да бъде само "пинг-понг" война, е още едно свидетелство за отслабването на нашия хегемон. Той подбужда и помага, но няма решимостта сам да отстрани "иранската заплаха". Хегемонът не може вече да решава проблеми, той може само да се опита да избяга от тях. Алюзиите с "европейския театър на бойните действия" в полугорещата фаза на Студената война-2 са самонатрапващи се. 
Между другото, ако се признае правото на Израел на превантивни действия спрямо Иран заради ядрената му програма, то трябва да се признае и правото на Русия на превантивни действия спрямо Украйна заради програмата й за членство в НАТО. Няма да го признаят, разбира се, но количественото натрупването на двойни стандарти неизбежно води до качествени промени в отношението към управляващите кръгове. 
Но какво ще се случи, ако Иран покаже по-силна воля от тази на Израел и неявните му съюзници, ако подобно на Русия устои на комбинирания натиск? А ако конфликтът се затегне, подобно на войната в Украйна? Ще стигнат ли силите на Запада да финансира две войни и едновременно да балансира по ръба на пряката си намеса? А трети конфликт в Азия?
Преди години американският икономист от ливански произход Насим Талеб предложи концепцията за "черния лебед" - събития, които са трудно прогнозируеми, но имат огромни последствия за света. 
Всякакви прогнози на експертите бяха разбити на пух и прах през последните години. Нищо вече не е предвидимо, защото старият ред е мъртъв, а новият не се е родил.
Към нас летят ята от "черни лебеди".