Разговорът за БСП изисква честност и откровеност

(Слово на председателя на НС на БСП пред Националния съвет на 10 януари  2026 г.)


Уважаеми другарки и другари,

Днес ще бъда болезнено честен и директен. Ще се върна назад, без да драматизирам миналото, и ще направя опит за трезв поглед напред - без илюзии. И то не само като председател на този състав на Националния съвет на БСП, председател на Коалицията „БСП-ОЛ“ и вицепремиер в оставка. А и като редник на партията от над 35 години с много памет за процеси, интереси, движение на хора, влияния и идеи в лявото пространство.

Защо влязохме в управление с ГЕРБ и ИТН? 

Наясно сте с обосновката и мотивите - вие самите ги гласувахте, преди да приемем участие. Да, с условия, с резерви, с въпросителни. Но ги гласувахте. Днес, от дистанцията на година, моят отговор е категоричен: 
- Първа и принципна причина. Коалицията влезе във властта, защото целта на всяка формация е не да колекционира политики, платформи и управленски програми, а да ги реализира чрез участие в управление. 
- Втора и специфична за БСП причина бе рискът да продължим да губим електорат и позиции. 
Електоралният спад на БСП не е „усещане“ от днес. След 27,93% през 2017 г. трендът надолу е траен. На изборите през юни 2024 г. БСП получи 7%, през октомври успяхме да спрем спада със 7,6%. 
Това бе резултатът от управлението на Нинова. Стратегията й разчиташе на конфронтация, вътрешна и външна, която държеше партията във фокуса на медиите, но изгори организационния й капитал. Ключовият проблем не беше в самата острота, а в неспособността тя да се превърне в управленска алтернатива. След 2019-2020 г. БСП започна да изглежда като партия, която може да протестира, но не и да управлява. Когато протестният вот през 2021 г. се преля към нови формации, БСП остана без уникално поле - нито достатъчно "антисистемна", нито убедително "държавническа".
Резултатът беше рязък и траен спад, който не може да се обясни само с външни фактори. Той е пряко следствие от модела "лидерска конфронтация + вътрешни разломи + идеологическа неяснота".
Ние не тръгнахме към "поправка" на Нинова чрез още по-силна опозиционност. Напротив – в тази зала, с гласуване на НС, потвърдено от конгреса на партията, избрахме обратна логика -  участие във властта, институционално присъствие, нормализиране на образа на БСП като предсказуем системен играч. Целта беше ясна: да се спре свободното падане, да се възстанови доверието у умерения и по-възрастен електорат, да се покаже, че БСП може да носи отговорност в реални управленски условия.

Защо този опит не даде бърз резултат? 

Заради три обективни ограничения.
Първо, партията влезе във властта, след като вече беше загубила инерция. Управлението от своя страна не беше начало на възход, а опит за спиране на криза.
Второ, институционалният завой изисква време, а не разполагахме с такова. Управленският цикъл се оказа отново къс, кризите – много, а възможността да се усетят управленските резултати – ограничена.
БСП не загуби електорат заради участието във властта след Нинова. Тя загуби електорат преди това – в момента, в който моделът на конфронтационно лидерство изчерпа потенциала си и не беше заменен навреме с убедителна управленска визия.
Новото ръководство се опита да обърне тренда, но започна от твърде ниска база и в твърде неблагоприятна среда.
Това е обективният анализ. 
Позволете ми да съм и субективен. 
Аз бях част от ръководството на партията през този период и работих с Нинова. Вярвах в това, в което съм възпитаван - червени срещу сини, после червени срещу ГЕРБ. Докрай. Повечето от вас - също. 
Много късно осъзнахме, че сме стигнали до онова ниво, в което сме само червени срещу червени. Вече нямаше нужда сините и ГЕРБ да са срещу нас.
Свивахме се структурно и не успяхме да променим социално-демографския си профил, загубихме идентичност и предвидимост, в БСП и в лявото вътрешнопартийните конфликти се превърнаха в запазена публична марка. Отцепвания, разломи, постоянна война "вътре", която измества разговора за политика и решения. Да добавя ли и финансовия колапс? Когато една партията изглежда заета със себе си, тя губи доверието на колебаещите се и демотивира твърдото ядро.
Между другото, дежа-вю ли, имам или това състояние е на път да се върне на дневен ред и днес?
Но, нека завърша - това са моите обективни и субективни причини да променим опозиционния модел и да участваме във властта.

Какво се случи там? 

Обективно, БСП демонстрира самоконтрол, предвидимост и административна компетентност в съвместното управление. Качества, които минимизираха риска от допълнителни щети за партията. В условията на криза именно стабилността пази електоралното ядро. И твърдя, че за тази по-малко от една година го опазихме. Загубата на рейтинг, според социолозите, е 2% пункта. Ако сте професионални политици и не сте от вчера в БСП, сте наясно, че след тежко и кризисно управление това е необичайно малък спад. Ние излизаме от управлението без щети пред обществото като партия - БСП не бе обект на анти-изблика на  протестите през декември. Име на наш министър не бе замесено в никакъв скандал. 
Ще бъда директен - имиджовите щети, които понасяме, са провокирани и измислени не от широката общественост, нито са продукт на публично недоволство - те са инспирирани и изработени от нас самите, вътре в лявото, в нашите кръгове. И са разпространявани от партийни другари. Затова ще отговоря конкретно на въпросите, които толкова „стискат чепика“ им. 

Кои са грешките за 11 месеца участие във властта? 

Организациите очакваха много по-активна подкрепа и общуване. Не стигнахме дотам да изградим потенциал и условия за ефективно включване в политиката на местно ниво чрез структурите си и чрез общинските си съветници. Аз виждах този процес като двустранен обмен между местни структури и ръководство. Имахме редица срещи по места, но безкрайно недостатъчни. Този процес трябва да продължи и да се разшири.
Назначенията - ние разполагаме с добър експертен потенциал. За съжаление, динамиката на включване на наши представители на позиции, чрез които да реализират нашите политики, не бе добра. Да си кажем и друга истина, която досега премълчаваме - за съжаление днес най-много репутационни рискове калкулираме не от работата на нашите експерти, назначени в редица администрации, а от хора, които по обективни причини не получиха назначения. Или да го преведа на обикновен език - тези другари, които не получиха назначения, или тези, които не получиха поръчки, например, в някое министерство, днес обикалят телевизиите и обясняват колко лошо е ръководството на партията и каква беля направихме с участието си в правителството. 
Има го и другия парадокс - председател на парламентарна комисия с ранг на министър, активен участник в управляващото мнозинство, днес води офанзивата срещу същото това управление. Кметове, избирани с гласовете на ДПС и работещи в мнозинство с ДПС, днес водят атаката срещу ръководството на партията заради това, че ДПС подкрепяше управлението. Другари, които прекрасно работят с ГЕРБ в общинските съвети, днес се явяват морален стожер и громят престъпването на червената линия ГЕРБ в управлението на страната. Другари, които отговаряха за организационната работа в партията, вдигат лозунги против организационния разпад в БСП.
Идентичност и идеи. В процес на антикризисно управление не продължихме активно започнатия от това ръководство разговор за БСП като съвременна лява партия. Това е основна тема, по която започнахме работа, но трябваше да я разширим и като кръг на дебата, и като структурни и организационни форми за изработване на платформа на българската левица на бъдещето. Сега това е належащо. 

Грешна ли бе стратегията ни БСП да е стабилизиращ фактор?

Фактор, който говори от името на държавността, а не само от името на партията. Смятам, че не.
Постигнахме вътрешнопартийна консолидация и стабилизация на Обединената левица около БСП. Виждахме обаче и риска от деидеологизация и загуба на разпознаваемост. Затова поставихме на дневен ред необходимостта от промяна на данъчната система като крайъгълен камък за постигане на едно по-справедливо общество. Затова отвоювахме запазване на оборудването за АЕЦ „Белене“, затова демонстрирахме публично, че не се притесняваме от диалог на високо ниво с Китай. Затова и предупредихме, че ще излезем от управлението, ако не бъде защитен социалният вектор на бюджета. 
През тези 11 месеца се опитвахме да балансираме между държавността и стабилността и инфилтриране на леви мерки и политики в управлението. Платихме цена за това - трябваше да отстъпим поста на председател на НС и да приемем ротационния принцип, за да избегнем нова криза.
Казах ви, че ще съм откровен докрай, без оглед на това дали ще загубя в личен план от тази откровеност. 
Две са темите, които безусловно „тежат“. Това са връзката ни с президента и отношенията с ДПС - Ново начало. 
По първата тема допуснахме слабост заради търсене на баланси, по втората оставихме съвременната митология и социалните мрежи да информират вместо нас.
Кратката ми и изчистена позиция е, че прекъсването на връзката между БСП и президент, избран от БСП, винаги е била с тежки последствия за партията. 
БСП предложи Румен Радев за президент и го подкрепи два пъти. Вицепрезидент на България е един от най-разпознаваемите политици на БСП - Илияна Йотова. 
БСП и президентът Румен Радев принадлежат към едно и също въжделение и усилие на българските граждани да видят друг сценарий за държавата си - в социален, икономически, геополитически план. Участието на БСП в управлението целеше да работи за изпълнение именно на това въжделение. Смятам, че тази принадлежност трябва да бъде видима и ясна в бъдеще. Снощи на партийно събрание в "Красно село" ме попитаха какви са отношенията ми с президента Радев и вицепрезидента Йотова. Отговорих кратко и ясно - отлични. И в институционален, и в човешки план.
Отношенията на БСП с ДПС - Ново начало като подкрепяща управлението формация не са по-различни от отношенията с ДПС в минали управления с участието на БСП. Тук има другари, които са били част от тях. Вероятно е и уроците да са същите. 
Като историк смятам, че заради дългата ни история, особено в периода на социалистическа България, БСП продължава да носи в себе си политическия модел на „пазене на държавността“ като висша ценност. Но „пазенето на държавността“ преди 50–70 години е било различно от сегашната необходимост от баланси, ситуационна подкрепа за ключови позиции и политики, когато трябва да работим за стабилност. Затова и БСП работи по теми, важни за държавата включително и с ДПС.

Капан ли бе сюжетът „Вицепремиерът Зафиров на вратата на Делян Пеевски?“

Не, в коридорите на парламента всичко е публично, както знаете. 
Този ден имах разговори с председатели на парламентарни групи. Темата бе Бюджет 2026. Като председател на БСП ми бе важно да чуя от тях какви ще са перспективите предложението на БСП за данъчна реформа да получи подкрепа. Разбира се, снимките пред други парламентарни врати щяха да са безинтересни.  
Трябва ли да отварям скоба тук и да припомням какво бе нивото на комуникация, политически разговор и отчасти интелектуален потенциал на състава на този парламент? Трябва ли да припомням, че има разлика между внушения и факти? Смятам, че е излишно. И, ако трябва да затворя темата в характерния за този парламент стил, бих казал, че да си на нечия врата не е същото като да си в нечий скут. 
В скутове аз не съм стоял, с хора с прякори не съм общувал, нямам собствен бизнес и не завися от никого, освен от собствената си съвест и морал.  Самоубийственият рефлекс на БСП да се самоизяжда възможно най-публично, особено след като излезе от властта, е необясним за мен като политик и историк. Вероятно тук трябва психолог.
В цялата ни съвременна история като партия се прокрадва нишката на омразата. Една част от нас функционира чрез омразата. Мразим сините, ГЕРБ, ДПС, ПП… 
Ние сме си самодостатъчни като БСП, самодостатъчни сме си и като личности в БСП, изправяме се един срещу друг, едни излизат и правят свои движения, друга част изхвърляме.
Това поколение обаче, което излезе на площадите да протестира, което много скоро ще бъде ключов фактор в политическите и икономическите процеси, не функционира така - чрез омраза. То протестира без омраза и търси общност, с която да има споделени интереси и общи виждания за начин на живот, ценности, социална справедливост. И това поколение в немалката си част е ляво. Но нас ни няма при него. И трябва да отидем там. 
Казвам ви го неслучайно.
Когато се готвех за това заседание, получих две важни послания под формата на официални документи: Писмо до НС от редставители на ИПО в БСП „Платформа Социализъм ХХI век”, Инициатива „Социалисти за развитие на България”, Движение „Бузлуджа” и Декларация на МО на БСП.
И когато говоря за това, което предстои в БСП, двата текста са пред очите ми. В тях има много хляб за анализи и решения. Има и горчиви хапки. Такива, каквито само другарският огън в БСП може да поднесе. В тях има гняв, има разочарование, но има и нещо много важно - общ смисъл. Искането за ясна лява политика, за морал, за социална защита, за глас в защита на работещите хора, за партия, която не е безгласен участник във властта. Аз не ги възприемам като враждебни. Те са част от имунната система на БСП, зов БСП да бъде себе си.
Повече от две десетилетия съм част от търсенията и битките на нашата партия. Бил съм участник в много престрелки. Бил съм част и от много „спасявания“ на БСП. Младежкото обединение не съществува от вчера. Ние го градихме като млади хора именно с тази идея - да пазим партията.
И какво се случи? 
Много от онези, които се кълняха, че ще я спасяват, днес са някъде извън нея. Преминали през поредните вътрешнопартийни, конюнктурни битки и си тръгнали.
Затова днес казвам и на младите, и на по-възрастните, които помнят: надявам се да останете, когато стане трудно. Защото днес, на този НС не е трудно, трудното тепърва предстои.
Истините трябва да се казват. Но истините трябва и да се понесат.
Затова, другарки и другари, ще бъда директен, както обещах. Стои въпросът за спешен конгрес и избор на лидер преди изборите. Искам да бъда ясен: това искане аз не го възприемам като заговор или лична атака. То идва от усещането, че времето изтича. От клишето „100 дни“ до изборите. Но именно защото времето е малко, грешките ще бъдат фатални.
Нека отворя една скоба - БСП чрез вас ме избра за председател преди по-малко от година, за да удържа стабилността вътре в партията, да пресека финансовата криза, да върна международния авторитет на партията, да стартирам консолидацията на лявото, да отнеса негативите от един много тежък период. Не сгрешихте - дотук това е изпълнено.  В частта отнасяне на негативите даже е преизпълнено. Много ми е трудно да обясня на моите деца каква точно е мотивацията ми, за да търпя тоновете лъжи и помии, които отнесох в тази една година, а най-вече последните дни, от немалка част от мои другари и довчерашни съратници!
Аз обаче продължавам да смятам, че в условията на криза партията има нужда от самоконтрол, предвидимост и управляемост. Не от емоционални решения, а от хладна преценка. Истината, колкото и да е неудобна, е следната: 

в криза стабилността пази електоралното ядро

а вътрешната битка го разрушава.
Изборът на нов председател непосредствено преди избори не е „рязък завой“. Това е прехвърляне на риска върху новия председател. Той ще влезе в кампания не като носител на обновление, а като заложник на краткия срок за организация и неминуемия организационен хаос. Това не е шанс, а капан за партията.
И искам добре да ме чуете. 
Живеем в геополитическа среда, която не търпи експерименти - война близо до границите на Европа, енергийни и социални кризи, нестабилни управления. В такъв контекст партии, които показват вътрешен разпад, губят доверие бързо.
Нека пак си припомним и уроците от последното десетилетие. Конфронтационният модел на управление на БСП остави партията организационно и идейно изтощена. След това направихме опит за смяна на парадигмата - институционално присъствие, поемане на отговорност, стабилизиране. Този опит не даде бързи резултати, защото започна от ниска база и в тежка среда. Но спря разпада.
Чувам опасението, че този път води до размиване на лявата идентичност. По този път минаха и социалистическите партии в Германия и Гърция. Това е справедлива тревога. Ако стабилността не бъде изпълнена с ясно ляво съдържание, тогава рискът е реален.
Затова казвам ясно: решението не е лидерска битка преди избори, а ляв завой със срок и гаранции след тях.
Конгрес ще има.
Ще има разговор за лидерство.
Но той трябва да се случи след изборите и след конституирането на новото Народно събрание, когато партията ще може спокойно и без натиск да реши бъдещето си. Днес решаваме дали БСП ще отиде на избори като организирана политическа сила или като партия, погълната от вътрешна битка.
И едно последно изречение - 

аз съм горд с постигнатото от моя екип 

през последната една година! И като спасение на партията, и като спасение на държавата! Няма сила, която да ме убеди в противното. БСП получи огромния шанс да ръководи успешно възлови отрасли в страната, да е активен участник в ръководството на парламента, да получи гарантирано дългогодишно присъствие в регулаторните органи на държавата, да спаси имотите на партията, вестника на партията, да възвърне международния си авторитет както на Запад, така и на Изток, да спечели уважението и респекта на българските синдикати, на хиляди мислещи и разумни хора. И ако днес тези успехи се подминават с лека ръка, то един ден историята ще ги потвърди.
Така отговарям и на въпроса на моите най-близки хора и на децата ми - защо си причиняваш всичко това, защо не избереш лесния път? Защото аз не мога да предам и хвърля на бунището хората, с които постигнахме всичко това през последната година. Затова и бях против оставката на това ръководство и продължавам да смятам, че беше най-балансираното и разумно такова от много дълги години насам!
Благодаря ви за вниманието.