Никой артист не може да живее без публика

ХРИСТО ПАВЛОВ е лауреат на национални и международни конкурси като флейтист, композитор и диригент. Дирижира множество състави, между които Чешката филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, оркестри от Германия, Италия, Румъния, Бразилия, Чехия, Ирландия, Испания и повечето български оркестри. Доцент e по симфонична оркестрация в Националната музикална академия "Проф. П. Владигеров", преподавал е в университети от Ирландия и САЩ. От декември 2017 г. е директор на Симфониета - Враца.

- Маестро Павлов, до последните дни на изминалата година Симфониета - Враца имаше изяви по сцените в града и в страната. С какви чувства я изпратихте заедно с оркестъра?
- Изпратихме я с чувство на удовлетвореност, защото успяхме да реализираме неща, които преди това не сме имали възможност, което показва, че вървим нагоре. Първо, като местоположение на някои концерти, като зали, затвърдихме в много голяма степен нещо, което бяхме започнали да правим: да се изявяваме в НДК и зала "България" - най-престижните сцени за един оркестър в държавата. Никога преди това не сме се срещали с артисти от ранга на Найджъл Кенеди, Радек Баборак, "Take 6", без да подценявам никой друг, това са топ артисти в своята област на световно ниво, а не просто много добри музиканти.
- Сътрудничеството с такива личности как обогатява самите вас като творци?
- За мен лично влиянието не е толкова голямо, колкото е чувството на удовлетвореност. За щастие в този живот съм се срещал с такива музиканти. И не го усещам толкова драматично важно за собствената си персона. Преживял съм тази емоция, още когато съм успял да договоря гостуването им, но съм сигурен, че за моите колеги музиканти това е нещо различно от всичко, което са преживявали до момента. Защото са млади хора, които до неотдавна са учили, търсили са работа на конкурси и по други начини, и в един момент застават на една сцена с грамадни фигури, които се държат с тях като с равни, които им показват как да направят нещата по техния начин и продължават да ги учат на професията, на взаимоотношения, на човещина. Нито един от тези артисти не се държи като някакъв извънземен човек, напротив, те подхождат с взаимно уважение и респект към всеки млад музикант, който върши добре своята работа.
- Ръководите институция с над 70 музиканти от цял свят, с много важния технически и административен състав. Вие не сте само диригент, а и директор, което е съвсем друга битност и проблематика.
- Основно съм директор, а това, че дирижирам, е, защото смятам, че мога да помогна. И, за щастие, в последните години показах на младите музиканти, които имат нужда от съсредоточаване и обогатяване на техните познания за това, как трябва да се върши работата в оркестъра. И в професионално, и в музикално-стилово отношение. Така че дирижирането е приятното разнообразие за мен. А същинската ми работа е да ръководя института по начин, по който той да бъде печеливш и да се развива - и двете неща са еднакво важни. Защото ако не е печеливш, не може да изпълнява всичко, което правим сега. Което пък развива музикантите и ние осъществяваме онази най-значима част от програмата си, т.нар. по-сериозни концерти от календара ни, за да се развива оркестърът.
От факта, че в него има музиканти от толкова много държави, всъщност от всички континенти, с изключение на Антарктида, ние печелим. Всеки взима по нещо от другите култури, с които се среща тук, и така по подразбиране се опитват да се напасват, търсят еднаквостта помежду си, за да стъпят на по-здрава почва във взаимоотношенията си - лични или професионални, отколкото да търсят някакви прилики. Според мен различността ги обединява, защото те имат амбиция да учат различните езици, на които се говори, обичаи и култура като цяло, интересно им е, любопитно им е и това ги приближава - заедно с възрастта, разбира се - много повече от това да бъдат общност, отколкото обичайната професионална сбирка на музиканти.

- В Симфониета - Враца творят музиканти от различни поколения. Това показва отговорност и грижа да бъдещето на този оркестър. Защото, според мен, всичко, което се изгражда, без да се облегне на приемственост, е обречено на по-малък успех.
- Напълно съм съгласен с Вас. За щастие съм преживял това, когато бях млад музикант, на 19-20 години, при първите си стъпки в Радиооркестъра. Подкрепата и това, което можеш да научиш от много опитните музиканти, е безценно, няма откъде да се придобият тези знания, освен от живия живот, от живите хора. От друга страна, без свежестта на младите няма да има развитие. Комбинацията от двете е единственото универсално "лечение" за такива беди и болки. И се опитвам да се придържам към това. 
За съжаление, нямаме много музиканти от средното поколение, защото между хората, които са малко преди и на пенсионна възраст и още работят, и младите музиканти има една празнота на около 40-годишните. Така се стекоха нещата, че трябваше да дойдат много нови музиканти и повечето бяха млади хора, но не е голяма беда. Мисля, че по-възрастните се подмладиха покрай младите, затова и свирят още с нас, защото искат да преживеят това, което им изглежда леко като чудо, което никога в предишните 40-50 години не им се е случвало, и това ги изненада много приятно. 
- Предполагам, че значително перо във финансите заемат разходите за нови инструменти и тяхната поддръжка. Как набавяте достатъчно средства за всичко? По какви програми имате възможност да кандидатствате?
- Почти нямаме допълнителни средства, до неотдавна държавните културни институти нямаха никакъв достъп до програми. Напоследък има някакви възможности, но те са предимно свързани със създаване и реализиране на нов продукт - музикален или сценичен. Единственият друг вариант би бил участието в големи европейски програми, но там е важно да се играе само ако си миноритарен партньор, защото сме твърде малки, за да бъдем водещ партньор. Тази територия все още е неразработена, но ни дава перспектива за развитие.
Засега работим въз основа на собствения си бюджет, което не ни спира да обновяваме инструментариума. Успяхме да закупим много хубав роял, който не е съвсем нов, но идва от фабриката, с гаранция. Всички инструменти, всички ремонти, новите помещения, които набавяме, облагородяваме и започваме да използваме за школата ни и за репетиционни, са от собствените ни приходи. Разбира се, и заради това, че държавата ни субсидира по определена схема.
- Създали сте специална обучителна програма за деца. 
- В началото на 2025 г. започнахме официално дейността на т.нар. Младежка академия. Целта е да обхванем колкото може повече деца, мои колеги посещават училищата и запознават децата с инструментите и с музиката, така че да изкушават още и още деца. На две места имаме общо 10-11 помещения, едната половина ни предоставиха от Общината за определено време, другата - от Областната управа. Извършихме сериозни ремонти и с гордост ги показваме на всичките си гости - музиканти и администратори. С помощта на приятели, които леко ни подпомогнаха финансово, имаме вече някакви инструменти за школата, за да може децата, които идват да се обучават, да ги използват, поне докато проверят дали искат да се занимават сериозно с музика и си струва инвестиция от родителите. Идеята е да има равен достъп за всички деца.
- Оркестърът много пътува, свири на големи сцени из страната, но каква е политиката Ви по отношение на по-малките населени места?
- Обиколили сме толкова много малки населени места, колкото може би само Плевенската филхармония, която ни "бие" с малко. За съжаление е много скъпо да се пътува на турне, а ако изявите ни в малки селища не са по програма с гарантирано финансиране, има голям проблем да ни излезе сметката, защото там не може да се разчита на пазарния принцип на продадените билети. Иначе с удоволствие го правим, защото хората са много по-жадни и отворени за такива прояви. През последните 1-2 години посещаваме малките населени места предимно с детските ни представления. Два-три пъти се преборихме за финансиране от НФ "Култура", така че да играем в села или градчета детските мюзикълчета или оперетки от репертоара ни. Това е тенденция, която съм започнал още през далечната 2014 г., когато започнах редовни гостувания във Враца.

- Предлагате намаления на билетите за пенсионери, студенти, ученици. Защо за Вас е важно да подкрепяте и да приобщавате тази публика?
- Първо, никой артист не може да живее без публика, той губи смисъла на своето съществуване. Второ, тук са изпуснати десетилетия комуникация между публика и артисти и почти нямаше публика. Сега всяка година я привличаме постепенно и това е много важна част от нашия живот като институт - да даваме колкото можем равен достъп на всички желаещи. (Няма нужда да обясняваме защо в България пенсионерите са ощетени като възможност да посещават културни събития, ако няма големи намаления...) Същото важи за учениците - ако не привличаме децата от градините и училищата, няма да имаме публика в бъдеще. Предишните поколения са изпуснати много отдавна - родителите на сегашните деца и юноши, които нямаха шанс да имат достъп до нормално, некомерсиално изкуство. Ако изпуснем и техните деца, нишката ще се скъса напълно. 
Освен това държавата е решила, че ще субсидира допълнително, с по-висок процент на субсидията, точно такива места, региони, които са демографски най-засегнати от всичко, което се е случило през последните десетилетия. Когато започнах, Общината даваше сума, която представляваше около 15-20 процента от общия бюджет, като сумата не се е променила много оттогава. Такива са техните възможности, така преценяват да разпределят бюджета си. Сумата вече не представлява съществена част, но те я дават. А и до момента това е единствената сцена, която можем да ползваме почти безплатно. Ние поехме ангажимент да я обновяваме, тъй като в някаква степен я похабяваме. А преди да започна работа тук, беше направен голям ремонт по европейска програма.
Не им предлагам толкова забавни неща, каквито биха искали да се случват - по-популярна музика и изпълнители, с по-леко съдържание. Ние сме взели по-насериозно своята възпитателна функция, отколкото развлекателната. Защото развлекателната култура съществува сега, а възпитателната дава плодове в бъдещето, на база на обучението, което е било днес. Това е нашата стратегия. Затова ни се налага да пътуваме, да правим разни други неща, за да може накрая да излезе сметката.
Комуникираме с публиката почти всекидневно, на всякакво ниво: медийно и в печатните ни издания - програмен каталог, които са нещо между книга и учебник, в които им разказваме всичко за изпълнителите, които гостуват и свирят с нас, за авторите и за произведенията.
- Вече осем години ръководите Симфониета - Враца. През този период се наложи да преведете оркестъра през пандемията от КОВИД-19. Това ли беше най-голямото предизвикателство пред Вас?
- И да имаше такова усещане, то трая само няколко месеца, докато никой от нас не знаеше какво е това, как да се справим, как да си помогнем и т.н. Най-голямото предизвикателство от гледна точка на отминало вече време беше да създадем, на практика почти от нулата, нещо, което беше напът съвсем скоро да бъде загубено - оркестъра и въобще музикалния живот в целия регион, в който няма подобни оркестри. В този смисъл това щеше да е още по-трагично, защото ако едно нещо се унищожи днес, са нужни десетилетия, за да се създаде отново..., ако изобщо се случи. 
Това беше най-голямото предизвикателство за мен и за всички около мен - да създадем нещо, което днес е във водещите редици на културата на държавата и се съизмерва с европейците. И то трябваше да се случи за няколко години: да съберем хора от 17 националности и те да живеят в България, в по-малък град като Враца, а са млади хора. Исках да го направя и имах идея как. Частично, на елементи, съм предприемал някои от тези действия, а как ще се случи цялото беше само теория в моята глава. Но се чувствах длъжен да я проверя на практика. Това, че се е случило, е удовлетворително, това, че има накъде да се развива още, е мотивиращо, но фактът на неговото съществуване е най-трудното.

- През август предстои да проведете във Враца диригентски майсторски клас.  
- Надяваме се, но ще знаем със сигурност, когато наближи и видим колко са кандидатите. Всъщност имаме няколко такива събития през тази година. Залагаме все повече на това, защото хората са много любопитни към такива инициативи: първо, самите участници, които завършват курсовете; второ, на моите музиканти и на града им е интересно да видят, че още хора от целия свят продължават да идват във Враца заради нашия оркестър; трето, това ни дава хубави контакти и с важни хора, които ръководят тези събития.
В началото на юли имаме планиран курс, който през миналата година беше превърнат и в конкурс между участниците. Ще го води интересен испански професор, с когото оркестърът много харесва да работи. Планирали сме, освен майсторския клас, да направим и концерт с него. А в рамките на нашия младежки форум, който чества 40-о юбилейно издание и сме го отворили много широко (за който кандидатствахме за Културния календар на Министерството на културата, която инициатива, засега поне, няма индикации, че ще се случи) в продължение на месец и половина ще творят млади музиканти. Ще се състои и международен конкурс за диригенти, който е много особен като формат - няма жури, а оркестърът избира победителите. Това е пето издание на конкурса, който досега се е провеждал само в Румъния, организиран от фондация, която за първи път избра той да се състои извън Румъния, при нас, заради младежкия дух и характер на нашия оркестър. Така че ще имаме 4 събития за диригенти през тази година. Организираме още един майсторски клас с проф. Урош Лайовиц от Виенския университет, който е учител на Найден Тодоров и Константин Илиевски, през миналата година направи курс с нас и ще се върне в началото на април.
- Имате ли планове да гостувате на сцени извън България?
- През декември 2024 г., по програма на Министерството на културата, свирихме в Северна Македония, това ни беше първото излизане в чужбина. За тази година сме планирали и сме в процес на преговори да изнесем три концерта в съседни и в централноевропейски държави, да представим нашия млад оркестър и пред европейска публика. Първото събитие ще се случи на престижната сцена на Концертхаус във Виена на 24 май с българска програма. Мисля, че това е най-добрият начин, по който представяме държавата, културата и хората си пред света - с такива форми на изкуство, които са разбираеми за всички.