Необмислен, погрешен и опасен експеримент

Димитър К. Щерев

Изхождайки от уникалността и спецификата на регионалната артезианска водоносна система в Добруджа, Лудогорието, Крайдунавското пространство от Две могили - Русе до Силистра - Алфатар, Варненско-Добруджанското крайбрежие, зоната между Стражица, Търговище и Попово, както и пространството между Тервел, Каолиново, Нови пазар, Каспичан и Девня, този материал е насочен към всеки един реален или експериментален добив на конвенционален или неконвеционален природен газ и свързаните с него съпътстващи методи и технологии, които по явен или скрит от обществото начин, налагат хидравлично разкъсване на геоложки пластове („фракинг”) или разкъсване на тези пластове чрез други интервенции, упражнени в дълбочина.

1. Рискове и поражения в населени и земеделски райони.

А. Рискове на повърхността
а) мащабно, често необратимо увреждане на обработваема земя, растителност и почвен покров при:
- придвижване и разполагане на тежки сондажни машини, влекачи, енергийни агрегати, тръбопроводи, цистерни с химични вещества и обемни изкуствени водоеми;
- аварийно разливане или изтичане на технологична течност от цистерни и изкуствени водоеми с несигурна или повредена дънна изолация;
б) мащабно и възможно необратимо замърсяване на първия от повърхността водоносен пласт с прясна подпочвена вода (фреатичен водоносен хоризонт);
в) дълготрайно разстройство и увреждане на селскостопанското производство, традиционната стопанска активност, социалния живот и бита на местното население.

Б. Рискове под земята

а) механично (хидравлично) възбуждане и активизиране на разломно-разседни дислокации и хидрогеоложки „филтрационни прозорци”, чрез които освободеният от пласта метан с присъщо съдържание на сулфидна сяра (сероводород), амонячни съединения, други токсични вещества и с примеси от технологичната течност ще се внедрява в горележащи водоносни пластове, във фреатичния хоризонт и над него до самата повърхност.
Възможно (доказано по теория и опит) предизвикване на сеизмични процеси (земетресения) със слаба енергия, но осезаем отрицателен ефект върху стопанския и социалния ефект.

2. Поражения и катастрофални последици в Североизточна България и най-вече в нейните подземни води, използвани за питейно-битово водоснабдяване.
Възможно тежки, катастрофални и непоправими последици от прилаганите технологии ще се проявят в Североизточна България. С най-голяма сила, острота и неизбежност се очертават възможни поражения върху регионалната пластова артезианска водоносна система, която е единствен и незаменим източник на прясна вода в Лудогорието, Добруджа и цялото Крайдунавско пространство между Русе и Силистра. 
Във Варненско-Добруджанското крайбрежие (без ивицата Русалка - Шабла - Крапец) и в обширна зона между Две могили, Стражица, Търговище и Попово същата система съдържа и генерира пресни термални води, които са еднакво ценен ресурс за водоснабдяване, курортно-туристически бизнес и извличане на топлинна (геотермална) енергия. В геоструктурно и хидравлично отношение системата е неделима. Формирана в обща по геоложка възраст и състав скална формация с общи механизми на подхранване, пренос и вътрешен водообмен и сходна уязвимост от определени външни въздействия.
а) уязвимост на водоносната система при проучването и добива на газ. 

Обстоятелствата и факторите 

които определят тази уязвимост, обобщено може да се опишат така:
- В пространството между Тервел, Каолиново, Нови пазар, Каспичан, Девня и ДОБРИЧ, горнището на водоносната система се разкрива на повърхността или заляга на малка дълбочина под нея. Между повърхността и водоносния пласт няма хидрогеоложка филтрационна преграда и защита срещу пряко и бързо проникване на техногенни замърсители отгоре. В тази обширна (над 3 000 кв. км) зона се осъществява главното подхранване (зареждане) на водоносната система с валежни води. Образно казано, тук е попивателната на системата, където превозване и депониране на токсични технологични разтвори е във висша степен недопустимо и опасно.  В значителна степен това се отнася и за Крайдунавското пространство от Две могили - Русе до Силистра - Алфатар. Тук водоносната система има преки хидравлични връзки с повърхността чрез залягащи отгоре окарстени (кавернозни) варовици от по-млада геоложка формация;
- Лудогорието с прилежащите части на Добруджа, Черноморието и Дунавската зона е възходящ тектонски свод (купол) с активна съвременна геодинамика, гъста мрежа от разломно-разседни дислокации и действащи сеизмични огнища около Шабла, Стражица и някои други зони. Повечето разломно-разседни дислокации разсичат както потенциалните газовместващи пластове, така и залягащата над тях скална матрица на водоносната система. Други по-стари фосилизирани разломи остават под нивото на тази матрица. И едните, и другите обаче са сигурни потенциални проводници на метан, сероводород, амоний и токсични технологични разтвори от шистовия пласт към хоризонта на водоносната система. Друго поведение на разломно-разседните дислокации при хидравлични удари и разриви със свръхвисоки налягания и градиенти не следва да се очаква;
- Скалната матрица на Лудогорско-Добруджанската водоносна система е дебел (до 800 - 1000 м) регионален пласт от окарстени (кавернозни) варовици и доломити, които нямат способност да абсорбират и извличат попаднали във водата замърсители;  
- Освен това тази система няма отток към развита речна мрежа, която да улеснява нейното самопречистване;  
Има опасност прилаганите операции и технологии за добив на газ да я превърнат в реципиент или депо на проникващи отгоре и отдолу токсични вещества и замърсители. Освен метан, сулфидна сяра, амонячни съединения и технологични химикали, при използването на определени технологични разтвори реално може да се прояви и развие и радиоактивно замърсяване. 
- На всички богати на органични вещества геоложки формации е присъщо повишено съдържание на Уран и съответно на Радий, чието присъствие в питейни води е съвършено недопустимо.
От 30-40 години при всички големи селища в региона действат мощни сондажни вододобивни съоръжения, които интензифицират водообменните процеси и при замърсяване на водоносната система ще ускорят преноса на замърсители в цялото нейно пространство.

3. Кога, как, с каква цел и защо 

хидравличното разкъсване ("хидроразривът" или т.нар. фракинг) на геоложките пластове е освободено от законово регулиране в САЩ.

Защо трябваше да се обезсилва закон, чийто норми защитават питейните води от замърсяване? Значи тук нещо не е наред!
- През юни 2009 г., Законът за хидравличното разкъсване на пластовете (фракинга) е представен и на двете камари на Конгреса на САЩ и същият е приет;
- В Закона за енергийната политика на САЩ от 2005 г. хидравличното разкъсване на пластовете (фракинг) е освободено от регулиране чрез нормите на Закона за опазване на питейните води в страната;
- Това „освобождаване” е по-известно, като "вратичката на „Халибъртън”, ("Halliburton loophole"), защото е свързано с бившия вицепрезидент Дик Чейни и бивш главен изпълнителен директор на тази компания;
- По този начин хидравличното разкъсване на пластовете (фракинга) става нерегулирано от законодателството в САЩ;
- След дълго лобиране през 2005 г. Дик Чейни успява да прокарва закон, с който се обезсилва действието на Закона за опазване на питейната вода (Safe Drinking Water Act) върху хидравличното разкъсване на газоностните пластове (Hydrofracturing).  Този факт, сам по себе си, по най-прекия път и по най-бързия начин доказва вредността на технологията “хидравлично разкъсване на пластовете” (фракинг) в екологично отношение. 

Заключение

Намерението за ДОБИВ НА ГАЗ в ДОБРУДЖА и региона и свързаните с това експерименти е необмислено, погрешно и опасно. То трябва да бъде преразгледано и отхвърлено.  Неоспорими доказателства и мотиви за това може да даде всяка една  безпристрастна оценка за приложимостта на предлаганите технологии и експерименти в реални хидрогеоложки, стопански и житейски условия на цитирания регион.

Гласове, заглавието е на редакцията

*Авторът е инженер, хидрогеолог