Москва и кутрето не би си хабила

"Къщата в Барселона" доразцепи българското общество на две - на такива, за които това е поредно, но не и единствено доказателство за мафиотския характер не само на мутренското минало на премиера, но и за ролята му на покровител на престъпните схеми за ограбване на държавата от  храненици на режима. Те пък знаят как да се отблагодаряват. И другите, които с голи гърди застанаха на барикадата да бранят девствеността на своя любимец и повелител. Те подхванаха хорово припева, че това било долнопробна клевета, изфабрикувана в Москва, която ни отмъщавала, че София неотдавна изгони четирима руски дипломати. Това че някои могат да пръскат милиони (щото имали милиарди, според клюките) за скъпи на сърцата им хора, не може да не предизвиква възмущението на онези почти 50% от българите, които са на прага на бедността и под него, не могат да си позволят непосилната за тях медицинска помощ и грижа.

Другите са влюбените в Батмана от Банкя, който ги утешава: "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме". Не е нужно при това непременно да са получили кебапче като премия, че гласуват за ГЕРБ. Влюбени бабички го даряват с изплетени от тях жилетки, щерките им отиват на фризьор, когато научат, че предстои негово посещение, та ако се доберат да ги гушне за снимката, да са красиви.

Но това е на битово равнище. Трябваше да гръмне един испански вестник с новината за спретнатата къщурка в Барселона, та да забоботи тежката артилерия. Тон, естествено, даде набеденият: "Почти съм сигурен, че идва (информацията за къщурката в Барселона -б.а.) от Изток". Външната министърка Захариева тутакси прозря отмъщение на Москва. В някои сайтове хорово се скандира, че това не е нищо повече от фалшива новина, подета от "рубладжиите" у нас. По адрес на "рубладжиите", преобладават отзиви като този на "Империалист": "Като колят свинете за Коледа, щом заквичи първото, заквичават и останалите, дори преди да дойде при тях колячът. Благодаря ти господи, че ме запази жив да чуя комунистите как квичат".

Компетентничи и "Монитор": "Прокремълската ТАСС за часове задейства по команда целия мейнстрийм". И саркастично добавя, че това било "претоплена манджа". Миналия петък централна българска телевизия докладва анонимна справка за испанския вестник "Ел Периодико", според която той бил свързан с руските служби, а на всичкото отгоре бил на хранилка на престъпния картел "Меделин". На този "Ел Периодико" явно не му е чист косъмът - той е "агент на каталунските сепаратисти. В случая, изпълнявал заповед, дирижирана и финансирана от Русия за сваляне на Борисов".    

Справедливо възмущение обвзе герберите по места и на най-високо ниво: в парламента. Самата му председателка Цветето Караянчева отсече пред БНР, че това е фалшива новина и подкрепи подозренията на вожда за "почти сигурността" за пръста на Москва. Как да не вярваш на такава проницателна дама, която разби вековната заблуда, че Пекин е столица на Китай, щото този град бил главен град на Виетнам.

Справедливостта изисква да признаем, че увереността на премиера ни, намерил широк отзвук сред всички негови симпатизанти - частни лица, ръководители на институции, неподкупни български медии, че става дума за най-долна диверсия на руските специални служби. Но нима руските тайни служби не са признати за едни от най-добрите в света, ако не най-добрите?! Цяло поколение български телезрители се заковаваше пред малкия екран, когато течеше сериалът "Седемнайсет мига от пролетта". В него руският шпионин въртеше на малкото си пръстче Абвера, Гестапо и всички други германски спецслужби по време на Втората световна война. Но да речем, че 17-те мига са художествена измислица. Съвсем реална личност е обаче доктор Зорге, съветският суперразузнавач, който сигнализира, че Хитлер се готви за война срещу СССР. Не му се доверяват и вермахтът прегазва руската гранична отбрана. По-късно Сталин му се доверява, когато той съобщава, че японската армия не готви операции срещу СССР в Далечния изток и това позволява да се прехвърлят цели армии от този район към бойното поле в Европа и да се осигури по-бързо победата през 1945 г.

На този фон не е нужно да се протяга цялата "ръка на Москва" за фабрикуване на "фалшивата новина" за къщурката в Барселона. В Москва за това не биха си хабили и кутрето.