Крум Зарков пред "Филтър": Клиентелизмът и страхът са голямата опасност за БСП днес

Крум Зарков е новият председател на БСП. Той бе избран от делегатите на 51-вия конгрес на партията, след като Атанас Зафиров отстъпи лидерския пост. Бил е народен представител в 44-тото, 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание. В правителството на Кирил Петков заема поста правосъден министър. След края на министерския си мандат е назначен за секретар по правните въпроси на президента Румен Радев. През 2025 г. подава оставка от поста, като заявява несъгласие с предложението за провеждане на референдум, свързан с въвеждането на еврото.

-Господин Зарков, БСП вече утвърди водачите на листите си за предстоящите избори. Каква е целта, която си поставяте като нов лидер, за да отчетете вота за успешен? И какво следва за БСП, ако не прескочи 4-процентната граница за влизане в парламента?

– Въпросът не е дали, а с колко ще прескочим бариерата. БСП ще бъде част от следващия парламент. И то важна част – единствената лява партия. Енергия за промяна има както вътре в партията, така и сред хора, които не са си и помисляли някога да гласуват за БСП. Причините са най-малко две – ясен сигнал към мафиотско-олигархичния модел, че БСП повече няма да бъде подчинявана, и съзнанието у много хора, че без ляво, социалистическо представителство животът им ще стане още по-труден. 

-Какви ще са отношенията ви с останалите формации в лявото пространство? В листите на БСП например виждаме името на Татяна Дончева, която е председател на „Движение 21“. 

Лявото е изключително разнообразно идейно; идейният разговор е фундамент за лявото, то не би могло да съществува без критически дебати. Но лявото е разнообразно и кадрово. През годините БСП е произвела множество опитни и здравомислещи кадри. Това включва Татяна Дончева, но и много останали в БСП или извън нея. Готови сме да работим отново с тези хора за постигане на общите цели. А трябва да привлечем и още. С интерес следя левите движения, които се формираха в последното десетилетие в България. Тези движения са изключително чувствителни по отношение на данъчната система, растящите социални неравенства, климатичната катастрофа, пълзящата милитаризация, модерното робство, войните и др. Те са на улицата и реално се борят за своите каузи. Освен това произвеждат знание – критическо, социалистическо и подчинено на идеята за един алтернативен свят. Тези движения трябва да усетят, че БСП е техен потенциален дом, и ще работим за това. 

-Вие сте представител на по-младото поколение политици. Как ще убедите младите българи, че левицата е тяхната партия в дигиталната ера?

Социализмът е идея, която се разпознава както от млади, така и от възрастни независимо от технологичния напредък в даден исторически момент. Мисля, че т.нар. дигитална ера има изключителен потенциал да демократизира нашите общества, но това, което наблюдаваме в момента, е обезпокоително. 

Още от Маркс знаем, че технологията не е неутрален или чисто технически инструмент. Чрез нея можем да проектираме света, в който искаме да живеем: свят, подчинен на печалбите на технологичните гиганти, или свят, в който технологичният напредък е в услуга на обществото и общото благо? 

– Кои са първите три конкретни неща, които ще промените в начина на работа на „Позитано“ 20, за да събудите енергията в структурите?

Откритост, солидарност и доверие. Това са трите водещи принципа, на които ще заложа като председател на БСП. Но и трите принципа, които ще изисквам от хората, които работят за партията, независимо в какво качество и на каква позиция. Добрият пример е заразен. Само така ще успеем да събудим не само енергията в структурите, но и енергията в обществото. 

-Какво ви казаха „ветераните“ в партията след избора и има ли фигура от историята на БСП, чийто стил на управление харесвате?

Сигурно имате предвид добре познатите фигури на БСП от последните 35 години, но аз, като чуя за „ветераните“ в партията, и се сещам за антифашисткото ни движение. Мнозина гледат с насмешка и считат за отживелица тяхната кауза и не забелязват, че фашизмът е в подем – от Минесота до Газа, от Судан до Украйна, та дори и по улиците на България. 

Инак лявото движение в България има десетки водачи както жени, така и мъже, с които се гордеем. Не бих искал да откроявам само един, защото приносът на всеки е незаменим и не подлежи на класиране по важност. От много съм се учил през годините и повечето не просто ми пожелаха успех, но ми помагат и днес. 

-Ваши са думите, че БСП трябва да бъде „свободна от зависимости“. Коя е най-голямата опасност за политическата автономност на партията в момента?

Клиентелизъм и страх. Само свободните хора имат смелостта да преобърнат хода на историята. Само свободните хора могат да се борят за един по-справедлив свят. Всъщност условието да си социалист, е да си свободен. В днешния свят и особено в българската политика да запазиш свободата си, се оказа много сериозно изпитание. 

-Често подчертавате нуждата от модерна социалистическа партия. Къде е пресечната точка между традиционните ценности на по-възрастните социалисти и прогресивните леви идеи в Европа?

В последните десетина години изглеждаше, че пресечна точка няма. Българските социалисти заложиха на т.нар. консервативен социализъм, а европейските сякаш залитнаха в обратни крайности. Днес обаче се наблюдава сближаване, което протича по естествен път, защото електоралните загуби и у нас, а и в Европа ясно показаха, че е необходимо преосмисляне. Социализмът не може да бъде консервативен, защото е призван да променя обществото, да създаде по-справедлив ред. В същото време не всяка промяна е прогрес и най-важното – промяната не може да бъде наложена на обществото, то следва да бъде убедено в нея. Веднъж осъзнали това, българските и европейските социалисти днес лесно сближават позициите. А една от пресечните точки без съмнение ще бъда твърдата опозиция на войната и военните действия като политическо средство за решаване на конфликти. 

-Каква е вашата позиция относно ескалацията между Иран, Израел и САЩ? Трябва ли България да подкрепи по-строги санкции срещу Техеран в рамките на ЕС, или трябва да настояваме за дипломатическо посредничество?

Категорично тази ескалация трябва да спре. Прекалено много фронтове се отвориха. Украйна, Палестина, Судан, сега и Иран. И това са по-видимите конфликти. Ако не сложим край на геноцида, военните операции, бомбите и прехвърчащите боеви дронове, ще се провалим като човечество. 

Ние се солидаризираме с премиера Педро Санчес, който категорично заяви „Не на войната!“, и с милионите жители на Европа, които излязоха по улиците, за да кажат „Не“. Извиването на ръцете на Педро Санчес от американската администрация със заплахи за своеобразна търговска война е нещо, което нито един европейски лидер на трябва да приема безучастно. 

Позицията на социалистите в Европа против войната не означава, че те не чуват, не виждат и странят от надигналата се гражданска вълна срещу потисническия режим в Иран. Но бомбите няма да решат проблемите на иранските граждани, жени, деца и политически затворници. Тези бомби не падат единствено върху палатите на властта, а както видяхме, и върху училища. Погазването на международното право – което напоследък се превръща в новото нормално – е една от най-опасните посоки, по които е поело човечеството. 

-Ако конфликтът се разрасне, бихте ли подкрепили използването на български бази от съюзнически сили или предоставяне на логистична помощ? Къде свършва съюзническата лоялност и започва рискът за националната сигурност според вас?

България трябва да запази неутралитет и да не се включва под никаква форма в конфликти, които са започнали в пряко нарушения на международните ред и без санкция на ООН. Няма „съюзническа лоялност“, която да има превес над стриктното спазване на международното право. 

-Конфликтът с Иран води след себе си шоково поскъпване на петрола и газа. Какви са вашите прогнози за България?

Ситуацията на международните пазари е непредвидима, каквато е последицата от всяка война. Най-големият риск е, че във всеки един момент може да ескалира отвъд възможностите на инициаторите да я контролират. Ето защо на първо място трябва веднага да бъдат прекратени всички военни действия и страните да се върнат на масата за преговори. 

-В тази ситуация се оформят нови геополитически оси. Бихте ли ги очертали?

Краят на еднополюсния и влизането в многополюсния свят крие както рискове, така и възможности. Една от тези възможности е да спрем да се делим по геополитически оси и да осъзнаем, че само обединени от каузата за мир имаме шанс да спасим човечеството и планетата ни. Всичко останало води към разрушения, бедствия и смърт. Само от нас зависи какъв свят ще оставим след себе си – такъв на полюси, оси и войни, или напротив – солидарен, мирен и справедлив. 

-Какви са отношенията ви с Румен Радев? Възможна ли е коалиция на БСП с неговата формация? 

Отношението на БСП и на социалистите към Румен Радев е ясно и еднозначно – два пъти го издигнахме и подкрепихме за президент. И той изпълни с чест и достойнство двата си мандата като държавен глава. Сега обаче предстои да видим какво е отношението на Радев към БСП и социалистите. 

За коалиции е рано да се говори, но се надяваме на конструктивно и уважително взаимодействие в следващия парламент с всяка партия, която е готова да ни подкрепи в борбата с модела „Пеевски-Борисов“. 

-Като юрист какво е отношението ви към промените в Конституцията на България и налага ли се нов ремонт на основния ни закон?

-Налага се спешна ревизия на последните абсурдни промени, с които, вместо да се улесни политическия процес, България на два пъти се размина на косъм от конституционна криза. В този смисъл, да, налагат се промени, които обаче да върнат старите разпоредби, заложени през 1991 г. от бащите на Конституцията ни. Няма идеални закони и конституции, но има вредни и опасни поправки. Затова, преди да прекрояваме на парче в интерес на една или друга партия, нека първо да видим как най-точно да прилагаме и отстояваме съществуващите закони. Само така ще можем да оценим реалните им качества, както и евентуалната необходимост от промени.

Интервю на Петя Бахорова.