Изпитанията и изкушенията на нощния труд

Нощните смени може да са изкушение за хората, които се нуждаят от повече средства. Но те са и изпитание, ако тези хора имат семейства, здравословни проблеми или други ангажименти. Разбира се, нощният труд е задължителна част от някои професии - лекари, медицински специалисти, работещите в нощни заведения или места за забавления, полицаи, пожарникари, шофьори, машинисти, летци… Не веднъж съм се питала как ли се чувстват капитанът и помощниците му по време на 10-12-часовите нощни полети над океана, за да могат 500-600 или 700 души в самолета да спят спокойно…
Нощният труд носи и своите рискове - освен физиологични и здравни проблеми, също и социални, например обедняване на социалните контакти. Едно национално проучване на условията на труд у нас сочи, че над 17% от работещите на сменни графици включват нощен труд.
Нощният труд 

може да предизвика и немалко здравни проблеми 

става ясно от изложение на д-р инж. Деяна Илиева в сайта otgovori.info. Тя подчертава, че най-често първите проблеми при сменна работа и нощен труд са свързани със стомашно-чревни заболявания. Те са комбиниран резултат от разминаване на храненето с денонощния ритъм на организма - нередовно хранене, често бързо и с прекъсвания, консумация на студена суха храна, повишена употреба на кафе и чай, повишено тютюнопушене, нарушения на съня. “Първите симптоми най-често са свързани с т.нар. киселини, особено когато се консумират мазни и пържени храни, кафе, пикантни храни и подправки.

Различни проучвания посочват, че при нощен труд е наличен повишен риск от метаболитни отклонения, нарушения в менструалния цикъл, проблеми по време на бременност, ракови заболявания. Нощният труд е стресогенен фактор и често работниците се оплакват от хронична умора, нервност, тревожност”, обяснява Илиева. Тя допълва, че “повечето от големите производствени аварии в човешката история са ставали по време на нощна работа и в повечето случаи те се дължат на човешки грешки”. Илиева пояснява, че при работа през нощта има няколко важни фактора, които повишават риска от трудови злополуки. На първо място е нарушеният циркаден ритъм. Човешкото тяло е програмирано да бъде активно през деня и да почива през нощта. Работата в нощна смяна противоречи на този естествен ритъм, което води до понижена бдителност и концентрация, по-бавни реакции, влошена преценка на ситуации. Нарушеният циркаден ритъм води също до умора и сънливост - през нощта организмът произвежда мелатонин (хормон на съня), което естествено води до физическа и ментална умора, както и микросънливост (кратки моменти на заспиване).

Друг проблем може да е намалената видимост 

Дори при добро изкуствено осветление, нощните условия създават по-трудно забелязване на опасности, по-голямо напрежение за очите, както и възможност за пропускане на важни визуални сигнали.
Илиева припомня, че през нощта обикновено работят по-малко хора, което означава и по-малко възможности за взаимопомощ, по-голямо натоварване на отделните работници, по-малко надзор и контрол.
Анализ на НЦОЗА от преди няколко години сочи, че от 20 до 75% от сменните работници с нощни смени се оплакват от диспепсия, парене в областта на гърдите, болки в стомаха, къркорене, газове, констипация (запек), диария, докато при дневните работници такива оплаквания имат от 10 до 25%.
Това са само част от причините нощният труд навсякъде по света да се заплаща допълнително.
Както всичко у нас, и нощният труд от 1 януари се плаща в евро, а преизчисляването е предвидено в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, публикувана в Държавен вестник от 30 декември 2025 г. Според документа за всеки отработен нощен час или за част от него между 22 ч. и 6 ч. на работниците и служителите се плаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не по-малко от 0,15% от минималната за страната заплата, но не по-малко от 0,51 евро (в момента 1 лев) на час. 
За подрастващите под 16 г., които работят със съответното разрешение, за нощен се смята положеният труд от 20 до 6 ч., тоест, те не могат да работят след 20 ч. За тях е забранена работата в нощни заведения, освен в тежки и опасни производства, както и дейности, свързани с радиация или вредни вещества.
Нормалната продължителност на нощно работно време у нас е не повече от 7 часа на денонощие. Заплащането е не по-малко от 0,15% от минималната заплата, но не по-малко от един лев.

Допълнителното трудово възнаграждение 

за нощния труд се плаща за всеки отработен нощен час, независимо от начина за отчитане (изчисляване) на работното време (подневно или сумирано).
Според Конвенцията на Международната организация на труда за нощния труд от 1990 г. (№ 171) за такъв се смята "всяка работа, която се извършва през период от не по-малко от седем последователни часа, включително интервала от полунощ до 5 часа сутринта".


Кой не трябва да работи нощем?

Нощният труд в България е строго регулиран от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Кодексът регламентира кои работници и служители нямат право да полагат нощен труд. Сред тях са:
- непълнолетни;
- бременни или жени в напреднал етап на лечение ин-витро;
- майки/осиновителки на дете до 6 г.;
- майки/осиновителки, грижещи се за дете (до 18 г.) с увреждане;
- трудоустроени работници или служители, които поради болест или трудова злополука могат да изпълняват възложената им работа, но без опасност за здравето си могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия);
- продължаващи образованието си работници.
Споменатите майки, както и за учащите работници/служители, ако работят през нощта, трябва да дадат писмено съгласие. Същото се отнася и за трудоустроените работници и служители, но трябва и да са прецени здравословното има състояние.
Според Кодекса на труда работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само

след предварителен медицински преглед

който е за сметка на работодателя. Освен това, те подлежат на периодични медицински прегледи. Ако здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той трябва да бъде преместен на подходяща дневна работа или да бъде трудоустроен.
Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. 
Нощната работа трябва да се организира така, че да не се допускат повече от 4-5 последователни нощни смени, според Наредбата за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. През вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд.


В Евросъюза

Служителите се квалифицират като работници, които полагат нощен труд, ако работят поне 3 часа от дневната си смяна през определен нощен период от най-малко 7 часа, който се определя от националното законодателство и включва времето от полунощ до 5 ч. сутринта.
Те също така се квалифицират като работници, които полагат нощен труд, ако прекарват определена част от годишното си работно време през този нощен период. Това означава, че дори ако не работят нощна смяна всеки ден, но редовно през годината работят нощно време, се смятат за работници, които полагат нощен труд и имат право на специална закрила.


Една лична история 

Личната история на Ема (представена в youreurope) илюстрира това правило. Тя е техник по поддръжката във фабрика, която работи денонощно. Ема не работи нощна смяна всеки ден, но около два пъти месечно по график тя трябва да поеме нощната смяна от 23 ч. вечерта до 7 ч. сутринта. За цялата година тези редовни нощни смени възлизат на определена част от работното й време. Тъй като през цялата година тя редовно работи през нощния период, Ема се квалифицира като работник, който полага нощен труд. Това означава, че тя има право на описаната по-горе закрила, като например ограничения на работното й време през нощта и редовни оценки на здравословното състояние.


Европейската директива и нейните ограничения

Европейската директива за организацията на работното време (Директива 2003/88/ЕО) предвижда и някои ограничения на работното време според европейското законодателство: работниците, които полагат нощен труд, не могат да работят повече от средно 8 часа на всеки 24 часа за референтен период, определен от съответната държава членка. Ако работата им е свързана с особени рискове или тежко физическо или умствено натоварване, трябва да се спазва лимит от 8 часа за всеки 24-часов период (без усредняване).
На работниците, които полагат нощен труд или работят на смени, трябва да се предлагат безплатни оценки на здравословното състояние, преди да започнат да работят нощна смяна или на смени на ротационен принцип. При здравните оценки трябва да се зачита медицинската тайна и те трябва да се извършват редовно. Ако даден работник има здравословни проблеми в резултат от нощен труд, трябва да бъде прехвърлен на дневна работа или на по-подходяща смяна, когато това е възможно.
Юношите не могат да работят между 22 часа вечерта и 6 часа сутринта или между 23 часа вечерта и 7 часа сутринта. Някои страни от ЕС позволяват дерогации от тези ограничения при извънредни условия, свързани с естеството на работата (в секторите на корабоплаване и риболов, въоръжените сили или полицията, болниците или подобни заведения, културните, художествените, спортните или рекламните дейности).
Съгласно правилата на ЕС нощен труд за служителите в 

автомобилния транспорт

означава всяка работа, извършвана за период от най-малко 4 часа между 00 ч. и 7 ч. Този период обаче се различава в отделните държави от ЕС. Ако полагат нощен труд, тези  служители не могат да работят повече от 10 часа на всеки 24-часов период.
Време на управление и почивка за

машинистите в железопътния транспорт

Смените на машинистите не могат да надвишават 9 часа през деня и 8 часа през нощта между 2 дневни периода на почивка. В рамките на двуседмичен период трябва да ограничите времето за управление на водачите до 80 часа.
Трябва да са гарантирани определени почивки на машинистите в зависимост от работното им време:
- ако работят между 6 и 8 часа, трябва да правят почивка от поне 30 минути.
- ако работят повече от 8 часа, трябва да правят почивка от поне 45 минути.
- ако има втори машинист, трябва да спазват националните правила за почивки по време на работа.

Служители във вътрешния воден транспорт

При нощен период от 7 часа тези служители могат да работят най-много 42 часа седмично през нощта - между 11 вечерта и 6 сутринта.


Къде как плащат?

Цената на нощния труд в ЕС варира в различните страни, но законодателството на Съюза (Директивата за работното време) изисква допълнително възнаграждение за "нощните" работници. Често това е като премия към заплатата или допълнителен отпуск, обикновено за работа между 22 и 6 часа (или подобно). Директивата на ЕС задължава работещите нощна смяна да получават по-високо заплащане или еквивалентен отпуск, за да компенсират естеството на нощния труд, с ограничения върху средните дневни/седмични часове. Но държавите членки прилагат тези правила, като определят нощните часове (напр. в България от 22 до 6 ч. сутринта, в Люксембург за някои сектори от 23 до 6 ч.) и определят специфични ставки на премиите. В колективните трудови договори често се повишават минималните изисквания, като се договарят специфични ставки за секторите.
Въпреки че Директивата определя насоки (като ограничаване на средните нощни смени до 8 часа), специфичните ставки и правилата се определят от националните закони или колективни трудови договори, а някои страни като Германия предлагат необлагаеми бонуси. Например:
- в България (2025) минималната ставка е 1,62 лв. допълнително на нощен час (22 - 6 ч.).
- в Белгия (2025) е 1,48 евро/час допълнително (или 1,78 евро за 50+) чрез колективни трудови договори.
- Германия предлага необлагаеми надбавки, например 25% допълнително за нощен труд (от 20 до 6 ч.).
- в Полша нощният труд (между 22 и 6 ч.) обикновено носи 20% добавка към заплатата.
- в Люксембург обикновено се изисква поне 15% добавка за нощен труд (от 01 до 6 ч. за някои), често необлагаема.
По същество

няма единна ставка в ЕС

Работниците трябва да проверят националните си закони и колективни трудови договори за специфични премии, които са предназначени да признаят тежестта на работата в несоциално работно време.
Заплащането на нощния труд може да е като почасова премия - процент (например 20%, 25%), добавен към нормалната почасова ставка за всеки отработен нощен час. Може да е отпуск, вместо работа (TOIL) - компенсаторна почивка или допълнителни дни отпуск. Някои страни, като Германия, предлагат данъчни облекчения за тези бонуси.