ИЗГУБЕНО, ТА ЗАГУБЕНО

Избирам телефона на специалистите от "Изгубени вещи".
- Вижте - казвам им, - тука всички страдат, че имаме едно загубено правителство. Случайно някой да го е предал при вас?
- Няма го в нашите тефтери, господине! Последното, което са ни докарали, е една торба с бельо, употребявано. Още никой не го е потърсил. Друго да ви липсва?
- Да ви питам и за друго - продължавам аз. - Имаме и загубена външна политика. Някой нещо да е оставил при вас, а?
След проверка ми съобщават:
- Само една торба джапанки са ни донесли, внос от вън, нищо друго външно нямаме. Но като ги гледам джапанките, са голям евтинджос. Не са ваши, нали?
- Тогава - не спирам аз, - да ви питам при вас предават ли загубени хора?
- Преди време - казват, - ни докараха цяла тумба и всичките повтаряха - ние сме загубени хора, пълна нула, не ставаме и за чеп! Ама същите, дето ги оставиха загубените хора, после се върнаха и си ги откараха. Имате ли друго?
Признавам им.
- Непрекъснато чувам за загубени реформи, за изгубено правосъдие или икономика, за внезапно изчезнали политика, за пропаднали министри, депутати и разни хора. Така стигнах до вас - все пак това е мястото, където се предават и събират изгубените неща, нали?
- По принцип! - съгласяват се с мен. - Но невинаги! Хората отдавна не са толкова честни. Не предават при нас всичко, което намерят.
После продължават:
- Има и друго. Едно нещо изгубят, после искат от нас две да вземат. Признавам им:
- При мен е малко по-сложно. Изгубих си живота, много неща изчезнаха. Къде ли не питах, не ходих - нищо никъде не намерих.
- Вижте, господине - казват ми най-любезно, - те много като вас се обаждат и викат, че са изгубили живота си, ама такива неща при нас никой не дава. Трябва на друго място да питате. Може би държавата, не знаем.
- Като казахте държава - случайно при вас да е попадала изгубена държава, че нещо напоследък и тя зачезна? - питам ги.
- Как изглежда? - питат онези.
- Бая е разбрицана, покривът тече, дупките са запушени със стиропор, крепи се някак.
- Най-добре е - викат, - да обиколите пунктовете за скрап. Кой каквото откачи - все там го влачи. При нас, господине, евтини неща идват.
- Добре, де - не се предавам, - ама аз ви питам за едно изгубено цяло правителство, все пак, досега друг да се е обаждал при вас?
Те направо ми казват:
- Господине, да погледнем така нещата - ако правителството струваше нещо, щяха да ни скъсат от обаждания. Вие го дирите и сигурно ви е важно, ама пък може то наистина нещо да не е читаво и да не стигне даже до пунктовете за скрап. А пък може и някой да го е намерил и да си го е прибрал като свое, за частно ползване. Да знаете, това се случва най-редовно. Може пък да е толкова много загубено правителството и вече никой да не пита за него.
- Толкова е - съгласявам се, - че и повече!