В Киев и Париж регулираха мерки за световен конфликт

Последните ходове на Западна Европа и Киев по регулирането на украинския конфликт оставят плашещото впечатление за търсено плъзване на Стария континент най-малкото към конфликт срещу Русия, а в по-дългосрочна перспектива и към война, дори тя да стане световна.
Нито нашумялият план от 20 точки на лицето с изтекла президентска годност Зеленски, нито мерките за сигурност на Украйна, приета от „коалицията на желаещите“ миналата седмица в Париж, разчистиха конфликта от първопричините му, както съвсем трезво и благоразумно настоява Русия. Вярно, че Зеленски прие руското условие Украйна да не влиза в НАТО, но той претендира за такива мерки за сигурност след евентуалното примирие или договор за края на войната, които всъщност рамкират контурите на такова членство. Той отхвърля също неутралния статут на страната си. Да не говорим, че не предвижда работещи и дългосрочни усилия за изкореняване на антируската етническа омраза, разгоряла се до едва ли не до континентален пожар след Майдана от 2013-2014 г. А точно тя драсна клечката на руско-украинския конфликт, тя впрочем е и челната причини за него.  
„Коалицията на желаещите“ пък предлага такива мерки за сигурност като създаването на военни центрове до границата с Русия, които ще бъдат чиста проба бази на НАТО - плюс останалите аспекти от военната сглобка с Киев като разполагането на 15-хиляден контингент в Украйна на страни от НАТО, пари, въоръжаване, съоръжения, инфраструктура. Тази коалиция прилича на пациенти с амнезия, от чийто акъл е изтрито повтаряното 30 години условие на Русия за недопустимостта на натовски бази до границите й. 
С една дума, и 20-точковия план, и мерките за сигурност на коалицията създавате впечатление, че са сглобени не  за мир, както гръмогласно се твърди, а за да бъдат отхвърлени от Русия. Неслучайно унгарският външен министър Петер Сиярто предупреди, че решенията на коалицията засилват заплахата от война с Русия. Финландският политик Армандо Мема от консервативната партия „Алианс на свободата“ написа в мрежата Екс, че „коалицията на желаещите“ е коалиция на подпалвачите на война. 

Въпросът е защо тогава бе повеят за примирие 

или дори за край на конфликта, след като русофобска Украйна и евроменторите й в лицето на ЕС и НАТО всъщност гонят целта за война срещу Русия в самия край на това десетилетие, както самите те обявяват. 
Отговорите следва да търсим в краткосрочен и дългосрочен план.  Първата група включва действия до края на това десетилетие. Към нея  спада най-належащата причина - бойните действия да спрат, за да избегне Украйна поражението, да си поеме тя дъх, да се посъвземе и след време отново да се хвърли в бой, след като бъде напомпана с оръжие и пари от Западна Европа. Тази идея неведнъж е лансирана от политици и генерали от тази част на Европа.   
Към тази графа спада и коварният замисъл Русия да бъде обвинена за сегашния провал на мира в Украйна, което да послужи за затягане на санкциите срещу нея, съответно за отслабване на икономиката й, оттук и на военната й мощ в края на десетилетието, когато „коалицията на желаещите“ се точи да е готова за военен сблъсък с Русия. 
Освен това върхушката в Западна Европа признава, че сега не е готова за война срещу Русия, че също й трябва време да се подготви за сблъсъка. И тя се надява подетата милитаризация да я доведе до съответната форма най-рано към 2030 година.  

Факторът „Тръмп“ също спада към тази графа 

Като посредник между Москва и Киев президентът на САЩ не позволи страната му да се подпише под гаранциите за украинската сигурност на „коалицията на желаещите“. Западна Европа обаче не се е отказала да го привлече към по-заплашително отношение спрямо Русия. Както писа наскоро „Политико“, готова е дори да даде ухо на мераците му за Гренландия, стига той да се включи в коалицията. В същото време нищо чудно Тръмп да се откаже от посредничеството си с оправданието, че е безсилен пред непримиримостта на двете страни. От трета страна обаче, през есента в САЩ ще има междинни избори и глобалистката Демократическа партия се надява да си върнат контрола над Сената, горната камара на Конгреса. Нищо чудно тогава Западна Европа да се сдуши с демократите и те да засилят натиска върху Тръмп, за да предприеме по-враждебна политика към Русия. Тогава тя ще сложи на масата  20-точковия план и одобрените сега в Париж мерки за сигурност на Украйна.  А фактът, че президентът вече няма да е посредник сигурно ще ги обнадежди, че има условия той кандиса и да се включи в разработените от коалицията мерки. Ако пък тази схема не сработи сега, тя ще бъде отложена за след две години, когато вече ще са президентските избори. И отсега може да се предположи, че западна Европа и Киев няма да заложат на вицепрезидента Джей Ди Ванс, който по всичко личи ще се впусне в надпреварата за Белия дом. 
Като цяло краткосрочните цели обхващат периода до 2030 година. Очевидно, той е избран  по две причини. Първата, че през 2030 г. в Русия ще има президентски избори и се очаква Путин да се кандидатира за втори мандат съгласно последните промени в конституцията. Русофобите в ЕС и НАТО се блазнят от мисълта да провалят преизбирането му с обявен или необявен военен конфликт, че защо не и направо с война. Второ, те твърдят, че той ще нападне НАТО или ЕС, за да си гарантира все пак преизбирането с печелившата мантра за „външния враг“, след като - според сметките им - руската икономика ще се срине заради цунамито от санкции и страната ще пламне от протести. По подобие на сегашния Иран. 
Насажданата обаче „руска заплаха“ за Европа е екстракт на политиката на измамата. И не само защото Путин повтаря като на слабоумни, че Русия няма интерес от война  с Европа. В края на октомври външният министър Сергей Лавров предложи страната му да подпише договор за ненападение с НАТО. Да сте чули обаче Западна Европа да е отговорила положително на предложението, камо ли да заработи по изпълнението му?! 

Дългосрочните цели

Като цяло няма изгледи Западна Европа да се откаже от краткосрочните си цели. Близо до ума, че тя има и дългосрочни цели, които вече ни прехвърлят в следващото десетилетие.  Основната декларирана цел е стратегическото поражение на Русия, което означава не просто отстраняването на Путин, но и разпадът на Русия на 4-5 по-малки и удобни за контролиране държави от либералния Запад, за да сложи ръка той върху ресурсите й. При засечка на сегашните краткосрочни цели, ЕС и НАТО ще ги прехвърлят в дългосрочния период до 2036 година. За тях този срок ще бъде дори „по-апетитен“ от краткосрочния до 2030 година - пак по две причини. 
Първо, Путин вече няма да има право на нов президентски мандат. Сега е трудно да се каже дали за Русия това ще бъде края на  епохата Путин, но страната ще има нов президент. Не се и съмнявайте, че Западът ще съблазни да й навреди, съответно да реактивира евентуално неосъществения или неуспелия  план от 2030 г. за конфликт с Русия, за да бъде избран „правилният“ президент. И второ, тогава Западна Европа ще реши, че за 10 години е натрупала достатъчно мускули като военна икономика и въоръжени сили, за да се втурне в „кръстоносен поход“ срещу най-голямата и най-богата територия. А и през 2032 г. САЩ мога да изберат (или преизберат) проевропейски президент войнолюбец.
Но тези сметки може да се окажат без кръчмаря по ред причини. Едната от тях е, че Русия може да бъде притисната до положение, когато вече няма право на сдържаност,  за да оцелее като държава - и да прибегне до ядрената заплаха. Не ще и съмнение, че такива планове се пишат, поправят или актуализират както в Москва, така и в столиците на водещите нейни врагове. Нищо чудно светът да увисне над ядрената пропаст. И нищо чудно да падне в нея, след като в нечии глави на Запад циркулира геополитическата съблазън за ограничен ядрен конфликт срещу Русия.  Нали е ясно, че полетът надолу в пропастта няма как да спре и да стане ограничен.
Ето до какво може да ни доведе доминото от свързани събития с уж „мирните“ планове и намерения на Зеленски и „коалицията на желаещите“. Неслучайно украинският опозиционер Виктор Медведчук заяви, че планът на коалицията за Украйна след края на конфликта е приближил света към Трета световна война.