Да си учител е мисия!

МОНИКА ВЪЛЧЕВА е на 32 години, завършила е Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" в Ловеч с профил английски и немски език. Любовта към езиците, но най-вече към българския език, е причината да запише да следва българска филология в СУ "Свети Климент Охридски", а любовта към преподаването идва по време на следването. Била е на бригада в САЩ два пъти, като споделя, че е страхотно човек да пътува, но няма по-хубаво място от България и от всичко българско и родно. Преподава български език и литература в столичното 93-то СУ "Александър Теодоров - Балан".


- Г-жо Вълчева, какво е за Вас като учител 24 май и как го отбелязвате?
- Това е един от най-красивите празници на целия славянски свят и повод отново да напомним на нашите ученици, "че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът". Обикновено гледам на 24 май да съм сред учениците - някъде, където се отдава почит на Кирил и Методий. Смятам, че делото на светите братя е изключително важно, отеква през вековете и наш дълг е да му отдаваме нужното внимание и уважение. През IX век е създадена глаголицата и до ден днешен тя, под формата на кирилица, е азбуката на славянските народи. Сега това е третата официална азбука в Европейския съюз. Затова я отбелязвам тържествено, но преди това се старая в часовете в училище да обърна внимание на учениците какви събития са ознаменували създаването на азбуката и какво е всъщност делото на светите братя. Тъй като това не е просто създаване на една азбука, а даряването на възможността много народи тогава да разберат Библията, а сега - да говорят на собствения си език.

- Учениците тачат ли този ден, осъзнават ли го като празник?
- Те имат най-общите познания, знаят какво празнуваме. Но, доколкото разбирам, от историческа гледна точка не се дава толкова подробна информация, т.е. не ги задължават да учат някои факти, свързани със създаването на азбуката. Затова смятам, че трябва да се обърне повече внимание и в материала по литература, и в този по история специално на създаването на славянската азбука. Децата възприемат датата като празник, но не могат да осъзнаят защо е толкова значимо това дело, приемат го като даденост.

- Вие какво им казвате?
- Аз им казвам, че това е повод за гордост, който ние трябва задължително да помним. Да помним, за да бъдем. Да помним, че изключителността на личностите в нашата история, като светите братя и техните ученици, идва от това какво са направили за другите, съвсем безкористно, без да искат нищо за себе си. Затова, като славянски народ, трябва да почитаме тяхното дело и да обръщаме малко повече внимание на нашия език, който е прекрасен и всъщност дава началото на всички съвременни славянски езици, колкото и нескромно да звучи. А колкото повече уважаваме нашия език, толкова повече ще почитаме и историята си, тъй като тези две неща са свързани.

- Как избрахте професията учител по български?
- Винаги съм била човек, който много обича да говори. Може и странно да звучи, но това беше първата причина, поради която се насочих към учителската професия. Вече като учител осъзнах, че не е просто професия, а мисия, и това е моята мисия, моето призвание. Словото е най-голямото оръжие на човека, чрез него можем да променим света и ако моето слово може да повлияе върху бъдещото поколение светът да стане по-добър, ще го използвам с удоволствие. Смятам също така, че да си учител в България днес е нещо изключително, тъй като условията за практикуващите тази професия не са най-благоприятните. Но все пак ние трябва да продължим делото на светите братя - да просветляваме и да предизвикваме желание за развитие у младите хора.

- Как да бъдат привлечени млади хора към учителската професия? И какво е отношението на обществото към учителите?
- Лично не мога да се оплача от лошо отношение. Може би защото се старая винаги да съм едновременно и учител, но и приятел с моите ученици, дори по-скоро съветник. Знам, че това е изключително важно в тази възраст и ми позволява да прониквам буквално в техните сърца и умове. Въпреки това смятам, че уважението към нашата професия като цяло трябва да е на доста по-високо ниво. Винаги съм уважавала своите учители изключително много и се радвам, че сега мога да оценя още по-добре тяхното влияние върху мен и развитието ми. Най-голямата привилегия за един ученик е да има учител, на когото "да му пука" за него и аз искам да бъда такъв учител. Не е без значение и заплащането на учителите, то не е на необходимото ниво, а по-високите заплати със сигурност ще привлекат повече млади хора към тази професия.

- А не мислите ли, че както всеки "разбира" от политика и футбол в България, така всеки започна да разбира и от образование?
- Да, за съжаление тази тенденция е все по-често срещана. Не може всеки да разбира от всичко. Смятам, че някои неща трябва да бъдат ясно разграничени и образователният процес да бъде оставен в ръцете на педагогическите специалисти. Говоря не само за часовете в училище, но и като цяло за образователната система - за реформите, които се правят в нея, за промените в учебните програми. Трябва да се даде думата на учителите, които са в реална среда, в класната стая и така нещата в образователната система ще се подобрят за много кратко време. Разбирам и родителите, които изказват мнения, разбирам и учениците, които се опитват да бъдат големи и да изразяват позиция. В този смисъл постоянно чуваме изказвания от рода на: "защо се учи това, много е скучно, това за какво ще послужи в живота"? Човек трябва да се научи, че в този живот не всичко е приятно и не всичко, което правим, ще ни доставя удоволствие.

- Преподавате български език и литература. Познават ли добре родното слово днешните ученици, интересно ли им е то?
- Не мога да кажа, че не го знаят, защото все пак българският език им е майчин. Не смятам обаче, че го познават достатъчно добре. Нека не забравяме, че нашият език е четвърта категория по трудност от пет възможни и е на 35-о място в света. Не спирам да го повтарям, защото смятам, че трябва да се гордеем с това. Всеки може да се справи с лесния език - неслучайно английският се е превърнал в универсален, защото е известен с това, че е много лесен. Българският език е сложен не само като граматика и правопис, но и като лексика, а дори и като литература. Архаичните форми затрудняват учениците за разбирането на самия текст, но са богатство, с което трябва да се гордеем. Както и с факта, че нашият език дава началото на другите славянски езици и оказва огромно влияние върху целия славянски свят. За съжаление, на голяма част от учениците след завършване на училище не им се налага толкова често да прилагат на практика граматичните и правописните правила, затова и не им обръщат внимание. Винаги съм смятала, че няма по-жалко нещо от млад, симпатичен и можещ човек, който обаче е неграмотен. Веднъж един ученик ми каза: "Госпожо, звучите като баба ми." Ами нека да звуча така, но смятам, че старото поколение има страхотни идеали и ценности, които не трябва да губим. Ако имам остаряло мислене, нека така да бъде - няма по-красиво нещо от това да бъдеш уважителен към собствения си език, култура и история. Винаги можеш да направиш нещо значимо и смислено, но уважението, което проявяваш, се връща обратно към теб.

Аз съм българка, затова уважавам българския език, българската история и се гордея с делата на българските личности. Имаме достатъчно много поводи за гордост, но ако не ги напомняме постоянно, ако не ги оставим ясно и трайно в съзнанието на поколенията, скоро всичко ще бъде изтрито. Това се отнася и за литературата. Личности като Ботев, като Вазов, а и като другите ни големи писатели, които съхраняват с творбите си историческата ни памет, не трябва да бъдат забравени. Затова е нужно да намерим начин произведенията им да стигнат до учениците.

- Не е ли притеснително за българския език масово навлизането на чужди думи, най-вече английски? Не крие ли това опасност от постепенно обезбългаряване?
- В интерес на истината, разбрах и оцених много повече българския именно защото научих английски доста добре. Сравнявайки двата езика, осъзнах колко по-лесен е английският. Това обаче не означава, че не трябва да учим български. Любопитно е, че колкото по-добре знаем нашия език, толкова по-добре можем да научим чуждите езици. Например ние имаме много звукове и затова нямаме проблем с произношението на английски. Относно навлизането на чуждици - определено има опасност за езика ни, а оттам и за нас като нация. Тук изключвам думите, свързани с новите технологии - те така или иначе ще навлязат. За мен е недопустимо обаче да бъдат предпочитани чужди слова, когато имаме български съответствия. Затова винаги призовавам учениците, когато използват чужда дума, да се замислят дали няма българска. Защото българските думи носят в корена си смисъла и са много по-разбираеми за нас.

- Засегнахме вече темата за литературата ни. Чуват се мнения, че трябва да се актуализира. Какво мислите по този въпрос?
- С XI и XII клас обсъждаме, че в литературните произведения, макар и отдавна написани, има теми, които са абсолютно общовалидни за всички времена. Когато учениците осъзнаят това, разбират и защо е необходимо да учим тези текстове. Не може да оставим всичко на съвремието, трябва да имаме част от миналото, за да се справим и с бъдещето. Историята е учителка на живота, така че не трябва да бъде пренебрегвана. А историята и литературата са много тясно свързани. Колкото и да е остаряла тази литература, тя носи много мъдрост в себе си. Да не говорим, че ако учениците учат само приятни и "интересни" творби, рано или късно и това няма да им стига и ще искат нещо още по-лесно. Те трябва да знаят, че ако понякога не можем да разберем нещо, означава, че трябва просто малко повече да се замислим.

- Как се отнасяте към използването на нови технологии в училище? Например все по-модерно става използването на изкуствения интелект...
- Смятам, че модерните технологии трябва да бъдат използвани в около 20% от часовете. Това ще разнообрази обучението, ще направи процеса малко по-интересен, по-различен. Действително има теми, за които могат да бъдат използвани интерактивни ресурси, но преди всичко трябва да се фокусираме върху такива традиционни действия, като: четене, писане на ръка върху хартия, критическо мислене, разсъждаване, тълкуване, дебатиране, изказване пред публика, а това са все неща, които не може изкуственият интелект да направи вместо нас. Хората се различаваме от всички други живи същества по това, че притежаваме съзнание, използваме словото, за да общуваме помежду си, имаме съвест, мнение и гледна точка по даден проблем. Не трябва тези неща да бъдат пренебрегвани и да оставим изкуственият интелект да обезличи нашата същност.

- Ценност ли е днес образованието?
- За мен е, както и за много други хора. Разбира се, има и обратната гледна точка: не ми трябва образование, за да си изкарвам парите. В този материален свят, в който за съжаление живеем, не мога да ги съдя. Не искам да е така и затова ще се боря с всички възможни начини да не бъде така. Ще се боря учениците да осъзнаят, че образованието е ценност не само защото ще изкарват прехраната си с него, а напротив - заради самото тяхно личностно израстване.

- Литературата учи на добродетели. Не смятате ли обаче, че живеем във време на преобърнати ценности?
- Напълно съм съгласна. Както казва Ботев: "Свестните у нас считат за луди,/ глупецът вредом всеки почита..." Наистина са преобърнати ценностите относно това какво трябва да бъде на първо място при нас. Смятам, че такива качества като милосърдие, състрадание, толерантност, разбиране, уважение, чест, достойнство трябва да бъдат по-значими, отколкото познаването на модерните технологии и справянето с предизвикателства на съвремието в този технологичен свят. Тези ценности трябва да бъдат възпитавани в нашето общество.

- Вашето пожелание към читателите на в. ДУМА?
- Пожелавам им да помнят, за да бъдат. Да се гордеят, че са българи и притежават един от най-красивите и древни езици. Да работят винаги в полза на българското.