Дребни сметки за голям проблем:

В продължение на десетилетия съотношението цена-доход е служило като ясен критерий за достъпност до жилище.
В исторически план съотношенията до към 3:1 (цени на жилищата спрямо три пъти годишния доход на семейство) са се тълкували за отлични и много добри.
През 1990 г. средностатистическият американски дом е струвал около 2,8 пъти дохода на семейство. Днес е почти 6,5 пъти. Глобалната разлика в достъпността не се намалява, а се ускорява. 


Лошото минало до 1989 г.

До 1989 г. сметките за покупка на собствено ново (макар и панелно) жилище в България показваха съотношение от около 3,2 пъти. Ето основанията за сметката: средна заплата 200 лв., цена на тристайното жилище 15 000 лв.
Тежко минало!

Благоденствието в "клуба на богатите"

В момента - при средна работна заплата от 2443 лв. на човек на месец, ако семейство от двама души получава точно такава заплата, годишният им доход е към 30 000 евро (29 316 евро).
Средните цени на жилищата в България варират значително в зависимост от града, квартала и вида на строителството, но нека се спрем само върху новото строителство, което поддържа цена от около 2000 евро на квадратен метър.
За едно тричленно семейство (майка, баща и едно дете - типичният профил на "престрашилите се" да имат деца тук) минималният размер на едно средно жилище е приемливо да бъде към 90-120 квадранти метъра.
Следователно, при минимум 90 квадратни метра цената на жилището ще е около 180 000 евро. В сметката не слагаме лихвите и други допълнителни плащания и такси (не само към банката). 
Или сега съотношението цена на жилище към три пъти годишния доход на семейството ще е (180 000 : 43 974) 4,09.
Незначително нарастване, нали?
От 3,2 пъти на 4,09 пъти.
Само че...

До 1989 г.

В социалистическа България почти всички трудово заети граждани (над 90%) са били наети в държавния сектор и са получавали регламентирана заплата, която е била близка до средната за страната. Разликите между най-ниската и най-високата заплата са били ограничени от нормативни тавани, а допълнителните доходи (напр. от частна дейност) са били минимални или забранени. Това означава, че много голям дял от населението е получавало заплата около средната, особено в индустрията, образованието, администрацията и здравеопазването.

През 2024 г.

Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е бил около 2.31 милиона души, което е приблизително една трета от населението. Въпреки това, реалният дял на хората, които получават точно средната и по-висока заплата, е малък - поради големите разлики между ниско и високо платените професии. Повечето хора получават заплата под средната, тъй като тя се изчислява като средно аритметично, а не като медиана. Това означава, че високите заплати на малка група повишават средната стойност.

Вместо обобщение

Период и дял на хората с доход около средната заплата: до 1989 г. - над 70-80% от трудово заетите. 2024 г. - под 30% от трудово заетите.
Разбрахте, че българите са подложени на двойна гилотина:
(1) по-високо съотношение "цена на жилище - три годишни дохода на семейство";
(2) почти три пъти по-малък дял трудещи се със средни и по-високи доходи.
Даже за "Том Круз" (Томислав Крумов - пра-пра-правнук на хан Крум) - ако е средният наш съгражданин - да си купи жилище в България е Mission Impossible...
Прекрасните наши лидери, които направиха прехода, сега са мултимилионери (живи и покойници), но "средният" и "дребният" българин са измамени на едро!
Ако не вярвате, вижте данъчните декларации на "успелите българи" в МС и НС. От 3 до 300 апартамента, не само в България.

Малко наслада от проблемите на "другите"

В Хонконг средната цена на жилище е близо 19 пъти по-висока от три пъти средния доход. Притежаването на имот тук граничи с фантазията дори за хората от горната средна класа.
Сан Франциско и Лос Анжелис се движат около 12:1, което прави Калифорния епицентър на жилищната криза в САЩ.
Изненадващо, Торонто сега се присъединява към недостъпния елит със съотношение над 10:1, обусловено от търсенето, породено от имиграцията и ограниченото предлагане.
Според ООН, до 2030 г. се очаква над една трета от градското население на света да живее в бедняшки квартали или неформални жилища, ако тенденциите за достъпност не бъдат контролирани.

Има и добри примери!

В италианската програма „жилища за 1 евро“ стотици средновековни села са продали имоти за едно евро - при условие, че купувачите се ангажират с ремонт. Някои от тях сега са туристически бижута.
Вътрешните градове на Португалия, като Гуарда или Каштелу Бранко, предлагат жилища за под 100 000 евро - с обществени програми, стимулиращи чуждестранните пенсионери и работещите дистанционно.
Токио се превърна в пример за достъпност чрез... строителство. Градът издава повече разрешителни за жилища от която и да е западна столица, поддържайки стабилни цени, въпреки нарастването на населението. Заслужава си да се отбележи, че в Токио предлагането на жилища изпреварва създаването на домакинства от десетилетия и в резултат на това средните наеми леко са спаднали през последните 20 години.
И дано семейството на нашия Томислав Крумов наистина скоро се усмихне на ново жилище (плюс две дечица)!

P.S. 
Истинският Том Круз притежава достатъчно жилища. Според оценки, стойността на имотите му достига около 150 милиона долара. Той не просто притежава имоти, той инвестира стратегически в престижни локации, като продава и купува с цел печалба. Това го поставя сред холивудските звезди, които активно управляват имотно портфолио, подобно на бизнесмени.