Стихотворения от КРИСТИЯН ПЕТКОВ

КРИСТИЯН ПЕТКОВ е роден в София през 2007 г. Интересува се от западна история и философия. Пише от няколко години, в своите стихове се стреми да отразява времето, в което живее, с всичките му особености. Старае се да предложи нов и оригинален поглед към нещата, които представя на своите читатели. Един от главните жанрове в творчеството му е политическа сатира. 

Атом

Треперим ний,
но не от студ.
Треперим ний,
светът е луд.
Над живота плахо бдим
и всеки ден броим,
дали ще бъде той последен,
дали след туй светът ще бъде леден.
Дали ще пада огън от небето,
или ще литват ракети от морето?
Или пък бомби ще ни покосят,
или пък с куршуми ще ни нагостят?
Едно се знай - нас ще наранят.
Но аз все така не зная,
къде ще му излезе края.
И защо сме ние вечните играчи?
Ние подсъдими, вий - палачи.
Откак светът светува,
човекът все умува
за какво е таз разпра,
за какво е таз война.
За свобода, равенство и братство?
Или за робство, пари и коварство?
Откак светът светува
за нази кой ратува?
Никой!
Така ми се струва?
И на хоризонта нещо ново се задава.
Слънце!
Две!
Три!
Безброй слънца се качват на небето...
Рушат се планините.
Вълнува се морето.
О, Господи, защо ни ти така наказа,
да паднем ний на колене?
Защо на атома ти силата показа,
която за секунди със земята изравнява градове?
Гръм!
Трясък!
Заря!
Блясък!
О, защо, когато тъкмо вече аз не съм дете,
атомът разделя се на две?...



Ставайте

Ставайте вие, роби проклети,
от съня си смъртно дълбок!
Да се биете за правата си отнети
или да паднете в геройски гроб!
Ставайте вий тъй угнетени
и нарамвайте веднага пушка!
Не сте вий още победени;
вървете в боя напред на мушка!
Пролетарии, ставайте и вие,
към свободата пътя славно поемете!
За нея нека всеки да се бие
и в боя оковите си погребете!
Достатъчно сте вече спали,
ставайте от вашето легло!
Вас ви само партията жали -
застанете под партийното крило.
Отърсете се от вашата умора,
очите си широко отворете.
При партията ще намерите опора,
тъй че към нея вий вървете.
Достатъчно сте вий търпели
потисничество и унижения безчет!
Разпънете знамена алено червени
и към свободата тръгнете напред!
Покорството си вие захвърлете,
захвърлете робските синджири.
Социализма вие приемете
и със него сразете всичките кумири!
Нека да ви вдъхне сила нова,
да ви отведе към свобода.
Да ви възкачи на небосвода,
където ще си върнете вашите права!
Правата, които тъй подло ви отнеха
долните и черни буржоа.
Тъй че не губете вий утеха,
а вървете към славната борба!
Вървете срещу мръсните робовладелци,
реакционери, служители на капитала.
Срещу бездушните земевладелци,
забравили и потъпкали морала.
Вървете срещу тези, които експлоатират,
които пият вашата червена кръв,
които като предмети ви третират
и се хранят хищно с вашта плът.
Вървете срещу тези, които лъжат ви в очите
и отвисоко злобно ви се смеят.
Накажете ги заради лъжите
и нека от наказанието ви да онемеят!
Вървете срещу капитала бог,
който животите отне ви,
който превърна всеки от вас в роб
и на вечна експлоатация прокле ви.
И когато в боя кървав победите
и върху строя нанесете удара фатален,
света за по-добро ще промените -
по-честен, справедлив и по-приятен.
Защото историята на вас принадлежи ви,
на вас, труженици без почивка и умора,
а не на този, който безсрамно унижи ви
и дори не смята ви за хора.
На вас бъдещето се полага,
създатели на всичките блага,
на вас, а не на капитала,
който се храни с вашите тела.
Та вървете без страх и уплаха
към боя свещен за свобода,
от робовладелеца търсете вий отплата,
робовладелеца, който на капитала се продал.
Да се съберем робите от всяка нация
и да викнем от Атлантика до Урала:
Смърт на всяка експлоатация!
Смърт на капитала!