Вятър да ни вее байраците...

Зла вест за брюкселоцентричните елити на Европа и особено Източна Европа, т.е. и България, долетя тези дни от Вашингтон.
"Лошото момче" на ЕС, унгарският министър-председател Виктор Орбан, обяви след срещата си с американския президент Доналд Тръмп, че Унгария е получила пълно освобождаване от санкции на САЩ за доставки на руски газ и нефт през газопровода "Турски поток" и нефтопровода "Дружба". Условието е Будапеща да купува и американски втечнен газ, и ядрено гориво за строящата се по руски проект АЕЦ "Пакш". Освобождаването от санкциите е само за една година, но на премиера не му трябва повече - парламентарните избори са през април 2026 г.
Действията на Орбан не просто защитават унгарския национален интерес (както го разбират той и избирателите му), но и поставят останалите правителства от ЕС в комплицирана ситуация - те с действията си докарват на народите си по-високи цени на енергоносителите и оттам практически на всички стоки по веригата, а Унгария ще има по-ниски цени на горивата и оттам повече преимущества. Немият въпрос: "Щом може за тях, защо не може и за нас", виси тежко във въздуха. 
Ответната реакция на Брюксел и брюкселоцентричните правителства е предвидима - "Всички в строя. Всички в кюпа". В Будапеща също не си правят илюзии. Българската секция на агенция "Блумбърг" съобщи в неделя, че Орбан е заявил, цитиран от проправителствения унгарски сайт Mandiner: "Ако финансовата система на Унгария бъде подложена на външна атака, американците дадоха думата си, че в такъв случай ще защитят финансовата стабилност на Унгария... Можете да забравите за атаките срещу унгарската валута, бюджета й или задушаването на Унгария откъм финансирането. Решихме този проблем със САЩ."
Това е предупреждение, но стигне ли се до реализиране на този сценарий, Европейският съюз може да го смятате за приключен в сегашния му вид.
Примерът на Унгария, но и на Словакия, която издейства някои отстъпки за себе си в преговори с ЕК, поставят пред България въпроса какво поведение да има по отношение на санкционната политика на ЕС. Досегашното безпрекословно следване на "генералната линия" е задънена улица - въздействието върху Русия (от 2014 г. насам) може да бъде разгледано най-вече под микроскоп. Те не променят нейната политика, което бе основното им призвание, не помагат на Украйна, но влошават положението на ЕС - това вече се признава открито. Санкциите стават самоцел, въвеждат се, за да маскират липсата на дългосрочна позитивна стратегия. 
В България достигнахме до положението да пристъпим към заколването на "златните кокошки" - единствената ни рафинерия "Нефтохим"-Бургас и транзитния ни газопровод "Турски поток".
"Нефтохим" тепърва ще го "дъвчем", но "Турски поток" е пряко свързан с международните ни отношения - с Унгария, за която стана дума по-горе, а също и със Словакия и съседна Сърбия, които получават газ по него. Да припомним, че през септември премиерът Росен Желязков обяви, че България подкрепя спирането на доставките и транзита на руски газ в ЕС. В практическа плоскост това означава, че от юни 2026 г. трябва да спрат едногодишните договори, по които се транзитират до 20% от руските доставки, а в края на 2027 г. и пълното му спиране за руски газ. 
България плати 3 милиарда долара за този газопровод, които догодина се очаква да бъдат изплатени, а спирането на транзита е потенциална загуба от над 800 милиона лева годишно, според проучвания на изданието "Юроактив". За сравнение - това е бюджетът на Варна за една година. А сега си представете, че го няма, както няма и кмет, впрочем такъв по-лесно може да се намери. 
Любопитно е, че дори адептите на спирането на руския транзит на газ признават, че ще има проблеми. Според често шестващия по медиите директор на Програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров: "Това ще бъде доста болезнено за Централна Европа, но не съществуват рискове пред сигурността на доставките." 
Първо - защо трябва да бъде "доста болезнено"? Второ - има ли рискове пред запазването на транзита?
По първа точка адекватен отговор не чакайте, светлото бъдеще винаги иска жертви, ама от вас - не от тях. По точка втора - отговорът винаги е "не", а после същите се питат: "Тоя газ, сега, руски ли е, или руски от Америка?"
Продължаването на санкционната политика в сегашния й тренд вече не е въпрос на "про" и "анти", а на здрав разум и индоктринирана идиокрация.
Преди 15 години участник във форума на в. "Дневник", подписал се като др. Иванов, написа следното: "Ни газ ни трябва, ни нафта, само вятър да ни вее байраците."
Човекът беше прав. Уверено се движим към последното.