Църквата почита на 13 май Св. мъченица Гликерия девица. Св. мъченик Лаодикий. Св. Павсикакий, еп. Синадски. Св. Георги изповедник

Гликерия изповядвала вярата си в единния Бог, затова била хвърлена на зверовете

Дъщеря е на бившия римски градоначалник Макарий. След смъртта на родители си остава пълен сирак и започва да проповядва християнството в гр. Траянопол. Когато е на 18 години, в града пристига хегемонът, за да проведе празненства в чест на бог Дий. Младата девойка Гликерия застава смело пред хегемона и събралото се множество, признава, че е християнка, че вярва в единния Бог, а не в статуи от метал. Отказва да извърши жертвоприношение. За тази своя смелост и дързост Гликерия бива наказана жестоко. Пазачът, който работел в затвора - Лаодикий, след като вижда нейната сила и как Исус я укрепва, приема християнството, но бива посечен с меч. Пускат гладна лъвица да разкъса Гликерия, но тя кротко приседнала при нозете й. Пускат втора, която само я захапва за крака. Гликерия предава душата си на Господ.
Жестокият хегемон пада на улицата и умира. Мощите на света Гликерия биват погребани от ревностни християни и започват да мироточат. Християните събирали мирото в меден съд. Епископът на града решава да го замени със сребърен, купен от Константинопол. Тогава мирото спряло да тече. Когато връщат стария съд, отново потекло. Когато изследвали съда, установили, че пренадлежал на езичник, който в него правел магии. Света Гликерия оставя безценен урок на всички християни за нечистотата на магьосничеството.

Павсикакий лекувал телесните и душевните недъзи на хората

Блаженият Павсикакий се родил в града Апамея. Произхождал от семейство на знатни, благородни и усърдни в истинско християнско благочестие родители. Още в млада възраст той се предал на строг пост, молитва и други сурови подвизи, а по-късно приел монашество. Хранейки се само с малко хляб и вода и чрез молитва придобил дар да изцелява. Павсикакий лекувал телесните, но заедно с тях и душевните недъзи. Влизал в борба с бесовете и успешно ги изгонвал от бесновати, възвръщал зрението на слепи, изправял недъгави, извършвал и други дивни чудеса. Когато мълвата за него се разпространила, той станал известен и на Константинополския архиепископ, блажения Кириак, който го ръкоположил за епископ и го назначил за предстоятел на Синадската църква.
Свети Павсикакий побързал с жезъла на словото да изгони от своето паство църковните вълци и като заразени членове на тялото ги отсякъл със своя словесен меч и ги изхвърлил, за да не причинят вреда и на здравите членове. Грижейки се ревностно за своето паство и така съдействайки в делото на спасението, преподобният предприел пътешествие в Константинопол и там изцерил император Маврикий от недъга, който го мъчел. Заради това императорът изпратил със златен печат в неговия град заслуженото възнаграждение от една литра злато. Когато преподобният се връщал от Константинопол в Синад и престоял в Силон, с молитвата си накарал да избликне извор с чиста вода и неговите спътници утолили жаждата си. Като преживял така благочестиво и богоугодно и послужил за спасението на много души, свети Павсикакий оставил тоя живот и се преселил при възлюбения от него Господ.