Нужна ли е на БСП програмна дискусия сега?

Уважаеми читатели,

Представяме на Вашето внимание първата публикация в новата рубрика „ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ“, която ДУМА ще поддържа съвместно с Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“.  
Първата тема е „Нужна ли ни е сега програмна дискусия?“ и в нея са включени текстове, отразяващи позиции, споделени на обсъждането, проведено на 21 май в организирания от Фондацията и Платформата постоянно действащ формат със същото име -  „ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ“.
От началото на 2025 г. във форума, с участието на изследователи и преподаватели, публицисти и журналисти, общественици и политици, бяха обсъдени теми като: „След 51-вия конгрес: БСП накъде?“, „Демократичният социализъм - илюзия или императив?“, „Националната кръгла маса от 1990 г. - градивна институция или политически цирк?“. Много от изнесените доклади и направените изказвания са публикувани в рубриките на сайта „НовиВремена“ (www.NoviVremena.com).
Статията на Георги Пирински „Нужна ли ни е сега програмна дискусия?“ бе публикувана предварително в сайта, а авторът бе модератор на дискусията на 21 май. В обсъждането взеха участие: чл.-кор. Васил Проданов, Владимир Гюров, д-р Юрий Борисов, проф. д-р Светла Тошкова, Велислава Дърева, проф. д-р Димитър Денков, Атанас Папаризов, доц. Наталия Киселова, Венелин Михайлов, д-р Боян Балев, д-р Валери Жаблянов и др. Авторски резюмета на някои от изказванията поместваме тук.
Поставяме началото на „ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ“ с очакването, че той ще се превърне в място за разгръщането на много необходимото днес на БСП и на партиите в "ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" свободно, всестранно и задълбочено обсъждане на възлови за тяхното настояще и бъдеще идейно-програмни и политически проблеми. Очакваме, че той ще даде място на нови теми и автори. Надяваме се също, че ще помогне за развитието на дейността на дискусионни клубове и други подобни форми по места.

Големият проблем е разрушената солидарност в обществото

Георги Пирински

В ръководните кръгове на БСП понастоящем очевидно надделява мнението, че сега е нужна не програмна дискусия, а практически мерки по конкретни управленски въпроси; явно се приема за нормално, че вече трети месец след 51-вия конгрес партията остава без програмно обоснована резолюция за актуалния политически курс на БСП.
Само че такъв избор - практически мерки вместо програмно развитие - е повече от несъстоятелен, тъй като двете са неразривно свързани. Тази истина намира потвърждение днес в светлината на ключовите въпроси, пред които се изправяме през настоящата 2025 година. Нека откроим само три от основните, които изискват именно програмно осмисляне.
Първо, каква е политическата оценка на БСП за съвременното състояние на страната?
След стоте дни на правителството ръководството на партията отчете процеси на стабилизация, в т.ч. и благодарение и на действията на БСП по важни въпроси на доходите и енергетиката. Но такава частична оценка далеч не отразява кризисното състояние на обществото, белязано от отчуждение и апатия, съчетани с гняв и агресия, особено характерни за немалка част от младото поколение.
Именно БСП е длъжна въз основа на своята програма да посочи, че същинският проблем са разрушените връзки на солидарност в обществото в резултат на всевластието на парите, „свободния“ пазар и последиците от безогледната приватизация, формирали драстични разломи между малцина свръхбогати и огромното мнозинство с недостигащи за пълноценен живот доходи. Такава оценка е нужна не като самоцел, а напротив - като отправно начало за формулиране на политическия курс на партията днес.
Първият постулат на такъв курс следва да стане повелята „пазарна икономика - да; пазарно общество - не“! така, както гласи Програмата на БСП за свободни граждани, справедлива държава и солидарно общество. При това не само по принцип, но и в момента като категоричен отказ парламентарният и политическият живот да се диктуват от т. нар. Ново начало, безвъзвратно белязано със стигмата на крупномащабна корупция.
По-нататък, нужно е партията ясно да назове дълбоката криза на формиралия се партийно-политически модел на задкулисни зависимости от олигархични кръгове. Той произвежда партии, които вместо да изпълняват конституционната си функция за формиране и изразяване на волята на гражданите, се превръщат в проекти, подвластни на лобистки интереси.
За реална стабилизация, както и за траен прогрес е необходим курс за постепенно връщане на гражданите към активно участие в политическия живот като решаващо условие за личното им благополучие и за просперитета на страната. Само на тази основа може да се гради нужното доверие към институции и платформи, които са недвусмислен израз на свободната воля на българските граждани в условията на реално функционираща демокрация.
Впрочем, каквито и да са критиките и интерпретациите на предложението на президента Румен Радев за провеждането на референдум дали България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г., тази инициатива обективно представлява първа реална стъпка в полза на ангажирането на гражданите в демократичен процес на вземане на решение по въпрос от непосредствена важност за техния личен живот и за непосредствената перспектива пред страната.
Второ. Паралелно с оценката за процесите в страната пред партията възниква необходимостта да формулира виждането си по въпроса какво съдържание придобива идеята за социализма в новата ера на дигитализация и изкуствения интелект?  
В ход е особено интензивна дискусия усъвършенстването и прилагането на версиите на ИИ да е подчинено не на частните интереси за максимизиране на капиталистическите свръхпечалби, а напротив - внедряването им да е подчинено преди всичко на интересите на обществото за създаване на перспективни работни места и култивиране на хуманизирана публична среда. За отбелязване е, че по това съдбовно предизвикателство на нашето време току-що избраният папа Лъв ХIV още в първото си послание категорично се изказа в защита на правата на труда, в т.ч. и на синдикалните организации.
Съвременните мутации на капитализма, поради разрушителните последици от тях за обществото и природата, все по-настойчиво поставят на дневен ред въпроса за  самото съществуване на системата, както и за възможните алтернативи. През годините към съществителното социализъм беше добавян широк набор прилагателни - държавен, реален или авторитарен, пазарен или тоталитарен, а периодично - и модерен. Но нека си припомним отговора на Димитър Благоев на въпроса „Що е социализъм и какво искат социалистите?“ в неговото класическо произведение от 1891 година, непосредствено след Бузлуджанския конгрес: „/т/ова е голямо питане, но ще се помъчим да отговорим колкото се може по-ясно. Думата социализъм произлиза от глагола социализирам. А тая дума на български ще рече: правя нещо си да е обществено.“
Каква следва да е по-конкретно днешната представа за социализма в новите реалности на дигитализиран свят с все по-широко приложение на изкуствения интелект? От публикация от 2 май т.г. на нашия сайт със заглавие „Модерният социализъм през призмата на изкуствения интелект“ личи, че ИИ се е оказал неспособен да отиде отвъд модела на класическата социална демокрация. Затова е необходимо далеч по-задълбоченото идейно-програмно изследване на съвременната интерпретация на социалистическата идея като всеобхватен процес на обобществяване, на социализация на основни сфери на икономическия и обществения живот.
Което, трето, отвежда към прякото предизвикателство пред партията днес, а именно, как да успее БСП да възстанови мястото и ролята си на водеща политическа сила?
Решаващото условие е БСП да осъзнае изначалната причина за съществуването си - последователната защита на жизнените интереси на всички социални класи, чийто труд  е обект на експлоатация в частнокапиталистически интерес, като на дело доказва тази своя роля чрез убедителни действия.
Такова действие е налагането на колективното трудово договаряне на заплати и условия на труд не само в държавните, но и във всички частни фирми като реална практика. От принципно значение e и активната защита и подкрепа на партията на кооперативното движение като действена колективна система за организация на свободния труд на заетите в дадена сфера. БСП е длъжна категорично да се ангажира и с въвеждането на прогресивно облагане на доходите и имуществата, както и на европейските норми за бюджетните разходи като дял от БВП.
Безотговорна самозаблуда е да се смята, че БСП може да постигне обрат в доверието към нея по пътя на съучастие в управление, подвластно на тандема ГЕРБ-СДС – ДПС-НН, независимо от едни или други социално-ориентирани придобивки. Правителствената програма до 2029 г. никак не предполага преориентация на страната към реално осъществима демократична социалистическа перспектива. Затова особено важно става да се подеме сериозна дискусия в средите на партията и на левицата като цяло за програмните ориентири на нов политически курс на БСП като партия на демократичния социализъм на ХХI век.
Досега ръководството на партията остава длъжник по отношение на необходимостта от такъв нов програмен цикъл. Не на последно място и с неприемливото си мълчание по въпроса за продължаване на издаването на теоретичния орган на партията списание „Ново време“, носител на забележителната традиция на редовен преглед на умствения и обществения живот през призмата на последователния социалистически мироглед.