50 нюанса

Обясненията на Никола Минчев за корупционния скандал се родеят със запотените розови четива в стил "50 нюанса европарламентарно".
Неговата версия звучи така: асистентът му Адам Мухтар го кани на мача между "Андерлехт" и "Лудогорец" в Брюксел. Поканите били от негов приятел (на асистента) понеже детето му имало рожден ден. Билетите, съвсем случайно, са за луксозна ложа, и то на "Huawei". Минчев бил невинен, не знаел, че го набутват в такава корпоративна паяжина. Сега щял да съдейства на белгийските власти за изясняване на истината.
Значи вкарват го в суперлуксозна ложа на стадион, там има представители на корпоративния гигант, той си говори с тях, но иначе е абсолютно невинен. Нищо не е подозирал. Китайците просто са го харесали като човек и политик и са искали да му вземат автограф, а и да си направят селфи с него.
Това е разказ в стил "Жюстин или неволите на добродетелта". Нека да ви припомня: ироничното чудовище Дьо Сад описва една героиня, която е въплъщение на ценностите и морала, но кой знае защо някакви мъже винаги злоупотребяват нездраво с нея.
Минчев няма опит като евродепутат, но би трябвало да знае, че такъв скъп билет едва ли е даден случайно. Случаят много ми напомня на онзи експеримент на bТV преди много години, когато изловиха доста депутати да ходят на презентация на телефони "Верту" с идеята да получат безплатна бройка.
Казусът с Минчев обаче е по-голям и страшен. На петия си месец като евродепутат той вече посещава луксозни ложи на стадиони и претендира за невинност.
Въобще версията "не знаех какво става, не подозирах нищо" е толкова глупава, посредствена и нелепа, че всъщност усилва подозренията към този евродепутат, отколкото да ги сваля. Ако не е знаел, значи трябва да си даде оставката поради безбрежна тъпота. А ако е подозирал, тогава е толкова виновен, че няма накъде повече.
А повечето медии в България с месеци се правеха, че такъв скандал няма, че едва ли не темата е съвсем дребна.
Трябваше европейската преса да се задвижи, за да може мелодрамата с Минчев да доплува и до нашите ширини.
Но евродепутатът е от сектата на добрите, от правилната страна на историята, от тези, които направиха кариера с тиради срещу корупцията, въпреки че при първа възможност се бухват в нея като в морски вълни. И заради това либералните медии отразяват скандала изцяло от презумпцията за невинност. Нещо, което не е правено за нито един друг политик. Подобен двоен стандарт е белег за разтърсващата подлост на времената, в които живеем. Въпрос на време е те да открият, че в дъното на този скандал са Путин, Кремъл, хибридните тролове и всички останали дребни гадини, които тормозят чистите съвести на Европа.
Истинска медийна свобода. Направо утопия.