
Православен календар
Църквата почита на 15 май преп. Пахомий Велики. Преп. Ахилий, еп. Лариски
/ брой: 86
Пахомий бил войник, но след като го освободили от войската, приел Свето Кръщение
Пахомий се родил в Тиваида (Горен Египет), в околностите на град Есне, в последното десетилетие на трети век (ок. 295 г.). Родителите му били ревностни езичници, но като състоятелни хора направили нужното, за да го изучат добре.
Когато Пахомий навършил 20 години, бил взет във войската. По това време император Константин водел някаква война, вероятно с Максенций, в 315 г. Пахомий със своите другари тръгнал на път. Привечер стигнали до град Есне. Там били оставени под стража в сградата на тъмницата. Скоро дошли християни със запаси от хляб и всякакви храни. След това Пахомий попитал защо тези хора така се грижат за тях, без изобщо да ги познават, отговорили му, че те са християни и постъпват така заради Бога. Това оказало силно въздействие върху впечатлителната му душа.
По това време император Константин извоювал победа над враговете си и дал заповед да разпуснат войската. Заедно с другите и Пахомий се освободил от необходимостта да участва в похода. Сега за него дошло време да стане християнин. Обет за съвършена вярност на Христа дал още когато бил затворен в тъмницата в град Есне, поразен от милосърдието на християните.
След като бил освободен, свети Пахомий отишъл в уединеното селище Шенесит (Хиновоск), където се огласил в истините на Христовата вяра и приел Свето Кръщение в местната църква. Поселил се в старинния, тогава вече пуст, храм на Серапис. Поради широкото разпространение на християнството много езически храмове запустявали.
Посветил се на монашеския живот и построил много манастири
В първите години на монашеския си живот потребността от ръководител накарала Пахомий да напусне жилището си в околностите на Шенесит. Отишъл при славния с подвизите си старец Паламон. След тримесечно изпитание, авва Паламон облякъл Пахомий в монашески дрехи и го препасал с монашеския пояс.
Когато Пахомий живеел сам в Тавениси, при него дошъл по-възрастният му брат Йоан. Благочестивата беседа на Пахомий силно въздействала на Йоан и той останал в Тавениси завинаги. Йоан все повече и повече преуспявал в подвизите на благочестието и самоумъртвяването. Скоро, достигнал високо духовно съвършенство, той починал, оплакан от брата си.
Свети Пахомий, с помощта на своите монаси, построил църква в близкото до манастира селище. Броят на монасите в Тавенисийското общежитие все повече се увеличавал. Когато достигнал до сто души, Пахомий решил, че трябва да се построи църква и в самия манастир.
Постепенно били устроени още седем манастира. Броят на монасите в Тавенисийското общежитие достигнал до седем хиляди души. Свети Пахомий отишъл да живее в манастира Певоу, където се съсредоточило общото управление на всички манастири.
Силно отслабнал от подвизите, преподобният скоро след Пасха се разболял от тежка болест, от която вече били починали много монаси. След като дал на монасите много полезни наставления, преподобният Пахомий починал в деветия ден на месец май, най-вероятно в 348 г., на 53-годишна възраст. Погребали го на 15 май.