Странната смърт на Англия

Тъкър КАРЛСЪН,
The Spectator

Какво се случи с Великобритания или Обединеното кралство, или Англия, или както там се казва сега? Дори не можем да се разберем по този въпрос. И така, какво се случи с Англия. Англия, която познавате от детството си, ако сте над 50 години, Англия, която доминираше света, Англия, която до края на Първата световна война управляваше най-голямата империя в човешката история?
Великобритания, остров с доста негостоприемен климат, контролираше приблизително една четвърт от земната суша. И не по начина, по който Съединените щати контролират останалата част от света - чрез скрити заплахи или икономически и търговски връзки - а чрез насаждане на колониални администратори и очилати счетоводители навсякъде, водейки щателни записи. 
Великобритания беше най-могъщата нация в световната история. И след това, само в рамките на четвърт век, тя се превърна в мрачната и мизерна социална държава, каквато е и днес - може би дори по-лоша. Какво се случи с нея?
Има няколко начина да се разбере това. Първият е чисто геополитически. Предполагам, че са похарчили цяло състояние за всички тези войни, а елитът, половината от випуска на Итън от 1910 г., е загинал в окопите. Можете да измислите множество други обяснения, но фактът остава: британците спечелиха две от най-великите войни в човешката история. Те спечелиха и въпреки това са унижени, и в известен смисъл дори обидени. Как така?
Така че, отново, първото обяснение, което идва на ум, е икономическо. Те бяха изместени от Съединените щати. Британската империя просто се премести на запад, към своето творение Америка. Те просто предадоха властта и тоновете злато на нова сила, която наследи тяхната система и някои от техните обичаи.
Ако това беше единственият проблем, Великобритания все още 

щеше да си бъде типична Великобритания

Страната, по всички общоприети стандарти, щеше да просперира, вместо да се пълни с Бахамите, Хонконг и Пакистан.
Но нещата се развиха различно. След като спечели две от най-великите войни в човешката история, Великобритания се сви не само физически, но и по други неописуеми начини. Самата й култура се промени и някои дори биха казали, че е била унищожена, че се е променила до неузнаваемост. Какво се случи? И защо това е толкова важно?
Важно е, защото това, което се случи с Великобритания - с Англия - се повтаря в много други западни страни. Затова си струва да разберем какво се случи с Великобритания.
Преди да продължим, трябва да се признае, че ако пристигнете във Великобритания или UK (съкратено от United Kingdom - бел. ред.), както всички го наричат напоследък, първото нещо, което ще забележите, е, че Лондон, неговата столица и главен град, всъщност е доста хубав. Красивите квартали на Лондон са толкова добри, колкото, а може би дори по-добри, от тези на всеки друг град в САЩ. На Канада или Австралия - със сигурност. Това е прекрасен град, дом на много щастливи хора.
Но цялата страна се е променила - и много неща са поразителни. Например, британците преживяват поредица от кризи, всички от които са вътрешни по природа. Наркомания, алкохолизъм. Самото лице на страната се е променило. Хората, улиците, пейзажът - всичко е занемарено и неподдържано. Боклуци и графити са навсякъде. Технократите не ги е грижа. Кого го е грижа за драсканици по стената? Влияе ли това на БВП? Е, може би да. Или може би не, но със сигурност отразява как хората възприемат себе си.
Както и да е, уважаващите себе си хора няма да толерират безредици на обществени места, мръсотия, графити или боклуци, защото се грижат за себе си и своите близки. И интуитивно разбират, че допускането на безредици и мръсотия в непосредствената им среда те прави неудачник. 
Но в целия Запад това не е просто неприятна странност; това е определяща характеристика.

Градовете са осеяни с боклуци 

и покрити с графити, а хората изглеждат сякаш не са си направили труда да се облекат подходящо тази сутрин и вместо това са отишли до най-близкия супермаркет по пижами. И това не е само случаят във вашия град, но и в целия така наречен Запад.
Същността на това е очевидна, но те предпочитат да не говорят за това. И все пак, това е типичното поведение на победен народ. Ето какво е да загубиш. Ето какво е да си тръгнеш и да бъдеш заменен от други. Ето какво е да си американски индианец.
Най-бедните хора в Съединените щати са американските индианци. Защо? Защото федералното правителство не им дава нищо друго, освен подаяния. Федералното правителство има пълен контрол над икономиката на коренното население на Америка. Това е така от повече от век и не е проработило. Американските индианци все още живеят в бедност. А сега по много показатели те са най-нещастните хора в цяла Америка. Защо е така? Има ли някаква вродена, генетична предразположеност към нещастие? Дали са изостанали от времето си? Ами - в известен смисъл. Те загубиха. И до известна степен, дълбоко в себе си, в крайна сметка се самоунищожиха. И не са сами. Това е цялата идея.
Нека бъдем честни: всичко това заслужава състрадание, а не презрение. Никой не се подиграва на американските индианци. Всъщност всички трябва да се срамуват. Те са невероятни хора. 

Но те са се изгубили

И си струва да се помни, че същото се случва и на Запад.
Това предполага - особено ако пътувате много - че проблемът не е в самите мигранти. Проблемът е в това, което масовата миграция прави с местните жители. Те стават жертви - трудно е да се измери и понякога е невъзможно дори да се забележи, но е съвсем реално.
И така, разхождате се из Лондон и виждате, че имиграцията го е променила напълно. Напълно. Числата говорят сами за себе си. Преди сто години почти 100% от населението е било бяло. Сега е по-малко от 40%. Да, това е огромна, безпрецедентна демографска промяна. Мигрантските квартали са много по-бедни от традиционно белите райони. Това е обективен факт, няма съмнение в него. Но правителствената статистика не е единственият показател. Всъщност (и това е вярно и в САЩ) много имигранти, въпреки че имат много по-малко пари от местното население, са много по-спокойни и щастливи - просто защото за тях това е огромен скок напред по отношение на годишния доход и стандарта на живот. Но това не е всичко. Те не са победени. Те не са погълнати от самоомраза.
Какво е това? Случва се и в нашата страна. Това е само един симптом, но най-опустошителният от всички. Историята е пълна с примери за хора, нападнати от нашественици, пребити до смърт, отвлечени жени - и нищо не се е случило. Хората са продължили да живеят. Ако признаете поражение, смятайте се за мъртви. И все пак точно това се случва на Запад. По свой начин е дори измеримо.
Кой друг мрази националните символи? Това се случва само на Запад, само във Великобритания. Постепенно се превръща в реалност в САЩ. Вече го виждаме в Канада и Австралия. Къде другаде е срамно да се развява национално знаме? И какво говори това за онези, които го намират за обидно? Те не мразят знамето, 

те мразят себе си

И това е очевидно, защото има и други хора, които запазват достойнство и самоуважение, които вярват в своята цивилизация и искат да я запазят. Как го правят? С пламенни речи? Не. Те се размножават и се размножават. Никой не спира Запада да се размножава. Теоретиците на конспирацията ще възразят: "О, те го правят!" Не, ние самите не го искаме. В края на краищата, какво е аборт? Абортът е начин да се спре човешкото размножаване. 
Има ли по-добър показател за това как се чувствате от желанието да имате деца? Обърнете внимание, че бедните мигранти, живеещи от помощи и жилищни субсидии, не се тревожат за това. Те знаят, че всичко ще се нареди, защото обикновено всичко завършва добре. За разлика от богатите местни жители, те с готовност имат деца - защото вярват в себе си и в своята култура, в своята цивилизация. Те биха искали те да продължат. А това е най-важното от всички човешки желания.
А тук, във Великобритания, процентът на абортите е около 30. Това означава, че една трета от всички заченати деца умират. Кой ги убива? Те със сигурност не са имигранти, защото не се мразят. Не са победени. Напротив, 

те набират сила

Ето защо гледат към бъдещето. Те знаят, че самите те може да не доживеят да го видят, но все пак се държат като човешки същества. Те знаят, че внуците им ще се греят в сянката на дървото, което са посадили. Това е най-очевидният от всички човешки инстинкти и най-основният.
Днес най-активната кампания е за евтаназия - медицинско самоубийство за сметка на държавата. Те вече го направиха в Канада. Скоро ще дойде ред на Съединените щати. Какво трябва да означава това? Цяла нация казва, че е време да слезем от сцената. Времето ни изтече. Свърши се. Да се махаме оттук. Да направим място за някой друг.
Това правят победените хора. Това се случва, когато хората са сломени отвътре. Може би маховикът вече е задвижен и не може да бъде спрян.

Със съкращения