Отстоявайте принципите си на всяка цена!

ИГОР ЗАВЯЛОВ е роден на 31 май 1941 г. в СССР. Преживява цялата блокада на Ленинград. Председател е на Съвета на ветераните от Великата отечествена война към Съюза на руските съотечественици у нас. От 60 години живее в България.


- Г-н Завялов, какви чувства предизвиква у Вас Денят на победата?
- Мисля, че Денят на победата предизвиква еднакви чувства у всички. Това е чувство на гордост за своя народ, но, както се пее в песента, "това е празник със сълзи на очи". Сълзи на радост от победата и сълзи на мъка от спомена за онези 27 милиона, загинали в онази война!

- Вие сте били в блокадния Ленинград по време на Втората световна война. Какви са Вашите спомени от тези страшни дни?
- Прекарах всичките 872 дни в блокада и съм носител на знака "жител на обсадения Ленинград". Знам за всички ужаси на блокадния живот от историите на моите близки. Роден съм 21 дни преди началото на войната - на 31 май 1941 г. Майка ми работеше през цялата блокада като окръжен лекар. Болестите са били еднакви за всички: глад и студ. Най-страшната зима на 1941-1942 г. е била изключително мразовита, често термометърът е падал до минус 40 градуса. Казаха ми, че майка ми ме е слагала на гърдите си през нощта и ме е връзвала с шал. Ако съм паднел през нощта, сутринта съм щял да бъда вкочанен труп... Блокадата започва на 8 септември 1941 г. и първите бомбардировки на германците са по складове с храна. Недалеч от нашата къща бяха така наречените Бадаевски складове, където се съхраняваха хранителни продукти и имаше много захар и сладкарски изделия. След нападението хората са изстъргвали сладката земя... Лично аз си спомням, че след вдигането на блокадата заедно с баба ми отидохме в болницата, разположена в сградата на Финансово-икономическия институт, а ранените ми подадоха кой захар, кой парче хляб... Все още помня лицата им. Помня също така колоните от пленени германци, които бяха водени да възстановят разрушеното... Блокадата остави своите следи върху здравето ми: на 5-годишна възраст се разболях много тежко и на 6 години се учех да ходя отново. Но въпреки трудностите, доживях 80-годишнината от Голямата победа!

- Знам, че няма руско семейство, което да не е засегнато от войната. Лично Вашето каква цена плати?
- Семейството ни плати много висока цена. Войната взе живота на баща ми и на двамата братя на майка ми, а родената през 1942 г. моя по-малка сестра живя само 2 месеца.

- Благодарение на какво СССР победи в тази страшна война?
- Съветският съюз спечели Великата отечествена война благодарение на участието на целия народ, на представители на всички републики, на изключителната смелост и издръжливост на войниците и офицерите. Както каза поетът - гвоздеи могат да бъдат направени от такива хора!

- Вие сте председател на Съвета на ветераните от Великата отечествена война руски съотечественици в България. Има ли в тази организация живи участници във войната? Ще споделите ли с нашите читатели техни интересни съдби?
- Нашият съвет е създаден на 30.09.2013 г. и тогава бяхме 60 души. Сега сме 16. Ветерани се считат участници във военните действия и приравнени към тях категории, а именно: жители на обсадения Ленинград, непълнолетни затворници от фашистки лагери и герои на трудовия фронт. За съжаление, в момента има само двама живи участници във военните действия: това са Лидия Александровна Осипова, на която миналата година отпразнувахме 100-годишнината, и полковникът от запаса Яков Йосифович Агранович. Лидия Александровна на 17-годишна възраст доброволно заминава за фронта и заедно с болницата, където работи като медицинска сестра, изминава целия път на Победата от Прибалтика чак до Далечния изток. Наградена е с "Орден на славата - II степен", с медали "За победата над Германия", "За отбраната на Москва", "За превземането на Кьонингсберг", „За победата над Япония“, с юбилейни медали. Яков Йосифович сравнително неотдавна влезе в нашия колектив. Участва в освобождаването на Полша, след това стига до Берлин. Награден е с много ордени и медали, включително с медал "За превземането на Берлин". На 22 септември ще отбележим неговата стогодишнина!

- Днес, 80 години след победата над нацизма и фашизма, сякаш забравяме ужаса на това време и героизма на руския народ, спасил Европа от кафявата чума. Кому е изгодно това?
- Не виждам на кого би трябвало да е изгодно. Вероятно на тези, които унищожават паметниците на съветските воини освободители, които оскверняват войнишките гробове и искат по всякакъв начин да омаловажат заслугите на Червената армия... Наскоро беше годишнината от срещата на руски и американски войници на река Елба. Тогава, през април 1945-а, това е била среща на истински бойни приятели. После започна Студената война и приятелството вече го нямаше...

- Как стана така, че живеете в България? Разкажете Вашата лична история.
- Както всичко в този живот, и това стана случайно. Но ето, че вече 60 години живея в България. Бях втора година студент в механичния факултет на Ленинградския текстилен институт. Тогава три българки постъпиха в първи курс. С едната от тях се запознах на вечерта, посветена на 8 март. Това беше през 1959 г., а на 22 май 1964 г. в новооткрития Сватбен дворец на Нева сключихме брак.

Тъй като ленинградският климат се отрази зле на жена ми, решихме да отидем в България и да видим как е там. Веднага ме намериха от ръководството на габровския завод "Коста Стоев". Те монтираха първите агрегати за производство на фибростъкло, а аз в Ленинград участвах в тяхното проектиране. Така се озовахме за 2 години в българския "Манчестър". После работих в "Химметалургпроект", а след това - в Министерството на химическата промишленост, където се занимавах с доставката на оборудване от СССР за всички обекти на химическата промишленост. От 1992 до 1997 г. бях представител на "Химкомплект инженеринг" в Москва. В началото ми беше трудно да свикна с българската действителност, но всичко е в миналото. През 2024 г. с моята съпруга отбелязахме 60 години от съвместния ни живот. Имаме прекрасна дъщеря, внук и внучка, правнук и правнучка. Сега съм обикновен български пенсионер.

- Как ще коментирате решението на българските управници да не присъстват на Парада на победата в Москва? Не е ли това кощунство към милионите жертви на тази ужасна война?
- За жалост, къде кой да отиде и в какво събитие да участва решава "Политбюро" на ЕС и Кая Калас.

- Какво мислите за разрушаването на Паметника на Съветската армия в София?
- Паметникът е спомен за исторически събития, които някога са се случили. Някой може да харесва тези събития, някой - не, но те са се случили и са повлияли на живота на поколенията. Разрушаването на паметника е срам за бъдещите поколения, които ще възприемат историята по различен начин и аз се надявам да е адекватно.

- Как ще посрещнете и отбележите Вие лично 9 май?
- На 7 май ще има прием в посолството, на 8 май ще участвам в международна видеоконференция, на 9 май ще гледам парада и ще празнувам със семейството си.

- Вашето послание към читателите на в. ДУМА?
- Поздравявам ви с 80-годишнината от Великата победа! Желая ви здраве и успехи! Отстоявайте принципите си, независимо от всичко!