Новата битка на умните и красивите

Години наред умните, красивите, небесните, светлите, богатите, европеидните, ходещите съвести на нацията ни обясняваха, че трябва да сменим 3 март като национален празник в името на 24 май. 24 май, казваха те, мърморейки, е празник на съгласието, по него няма различни гледни точки, той ни обединява, а не не разединява.
Точно на този 24 май обаче се оказа, че това е грандиозна лъжа. Научихме го от проф. Амелия Личева, която в своето слово навръх празника каза, че и по тази линия имало разделение. Някои разглежадали датата като опит да се вкопаят в националното и "псевдопатриотизма", а такива като нея виждали възможността през българския език да защитават "националното в контекста на универсалното". И понеже това е увъртяна и псевдоинтелектуална формулировка, нека да я преведем на човешки - българският е само един от многото езици, какво толкова да му празнуваме...
Знам, че проф. Личева първа ще възрази срещу това тълкуване, но то се вписва в последователната политика срещу националното, която нейната прослойка води. Започна нелепо в края на миналия век с предложението на някакъв външен професор да се откажем от кирилицата и продължи като гражданска война срещу здравия разум с налагането на бутафорни писатели като интелектуални авторитети.
Един от тях - всеобщо възхваляван политкомисар - Захари Карабашлиев, в свой текст преди няколко години го изрази брутално като културен жандармерист - какво толкова й празнуваме на славянската писменост, сама по себе си тя няма стойност, дори ни пречи да комуникираме със света. Това не е нарцистична експлозия, това е добре премислен културен саботаж. България празнува своята азбука, защото тя е знак за съпротива, тя е знак за цивилизационна принадлежност и белег за дух, който надмогва историческите епохи. България ще е невъзможна без своята азбука, защото тя е гръбнакът на държавността и културата. Което означава, че всички опити тази азбука да бъде смазана в глобалистичния бульон на глупостите, няма да престанат.
Тези дни от подземието на историята изплува Соломон Паси, който публично обяви, че трябва да наричаме азбуката си "българица". Кирилица, видите ли, било измислено именно, за да не я наричаме "българица". Едно малоумно изявление, а е като рентгенова снимка на всички глупости, които се опитват да имплантират в душевността на народа. И няма да престанат, докато съпротивителните сили не намалеят, за да могат да унищожат онази искра, която преведе българите през вековете.
Ето как се оказа, че 24 май съвсем не е консенсусна дата, а напротив - това ще е следващото голямо бойно поле за защитата на българския дух. И това не е псевдопатриотизъм или вкопаване в националното. Това е инстинкт за оцеляване. В името на гигантите, на чийто рамене стоим.